[ad_1]
Да се свържеш с интернет, да комуникираш в социалните мрежи и да разменяш снимки, аудио и видео материали, да изпращаш електронна поща, да снимаш видео и да знаеш точно къде се намираш в момента, да не говорим за такива обикновени неща, като да играеш или да го ползваш като калкулатор, календар, часовник, фенерче, хронометър, диктофон, бар код скенер и накрая, да си пуснеш да гледаш някакъв филм. Преди 30-тина години никой дори не си е помислял, че всичко това може да се побере в един апарат, който да носим в джоба си. Изначалната му функция – гласовата връзка, днес за повечето притежатели на мобилен телефон вече не е основната възможност, която им предоставя такова устройство.
Всъщност, днешните мобилни телефони са мини компютри, които са навлезли трайно в ежедневието на обикновените хора по цял свят.
Когато се появява през XIX век, телефонният апарат също е приеман като нещо от сферата на фантастиката. Същото важи, обаче, и за подводниците, самолетите, ракетите и полетите в космоса. Не са единични случаите, когато родените във фантазията на литературните творби шеметни плодове на въображението са служили впоследствие като импулс за учени, изследователи и изобретатели, които се заемат с реализация на неща, които изглеждат просто като красиви приказки.
През 1910 година американски журналист предсказва, че един ден ще има телефони, които няма да се налага да бъдат постоянно свързани с кабели. На практика става дума за мобилните телефони. Още в първите следвоенни години по тази идея започват да работят в компанията AT&T и нейният изследователски център Bell Laboratories. Едновременно върху създаването на апарат за мобилни комуникации се водят работи и в конкурентната им компания Motorola.
Знаковото събитие, което бележи началото на мобилните телефони, заради което по-късно датата е приета като техния рожден ден, се случва на 3 април 1973 година.
 |
| Мартин Купър позира с Motorola DynaTAC 8000X през 2007 г. |
На този ден инженерите от Motorola Мартин Купър и Джон Митчъл дават пресконференция, по време на която показват първите функционални мобилни телефони, разработка на тяхната компания. Пресконференцията е свикана в зала на хотел Хилтън на Шесто авеню в Манхатън. Преди началото ѝ, пред погледите на минувачите на улицата и на събралите се журналисти, Мартин Купър за пръв път провежда телефонен разговор чрез мобилен телефон. Първото позвъняване от Motorola DynaTAC 8000Х той прави до д-р Джоел Станли Енгъл, който ръководи конкурентния разработчик на мобилни телефони за АТ&T – Bell Laboratories.Пред погледа на журналистите, Купър набира телефонния номер. Motorola DynaTAC осъществява радиовръзка със специално изградената наблизо до мястото, където се провежда пресконференцията базова станция. Разговорът започва с думите: „Здравей, Джоел, Марти е. Обаждам ти се от клетъчен телефон, истински, мобилен, клетъчен телефон“. Тези думи са посрещнати с мълчание от другата страна, като Мартин Купър по-късно казва, че „усещах как конкурентът ми усеща стиска зъби, за да не се разкрещи. Нашата компания по онова време беше малка фирма от Чикаго и от конкуренцията се отнасяха към нас със снизходително пренебрежение“.
Мартин Купър работи в сферата на телефонията и от дълги години се занимава с разработването на мобилни телефонни апарати, предназначени за вграждане в автомобили. Подобни устройства обаче тежат от порядъка на 13-14 килограма. Така че, новият апарат, от който извършва първото позвъняване до познатия си в Bell Laboratories, тежащ малко по-малко от 900 грама, наистина представлява технологичен пробив. Разбира се, ако на някого днес кажеш, че в ръцете си държиш „технологично чудо“, тежащо почти килограм, с дължина на корпуса 22 сантиметра, ширина около 4 см и дебелина към 12 см, ще го приеме като добра шега. През 1973 година обаче, това наистина е реално чудо, дори и с всичките му недостатъци: времето за разговори, което му осигуряват акумулаторите, е около 30 минути, а после трябва да се зареждат в продължение на десетина часа.
 |
| Motorola DynaTAC 8000X |
Но от този момент насетне събитията започват да се развиват с ускорени темпове. Опитните модели мобилни телефони се превръщат в масово произвеждани и се появяват на пазара. Въпреки че са много скъпи – цената на първите апарати надхвърля 3500 долара, мобилните телефони се радват на голямо търсене. Motoro DynaTAC 8000X, например, се предлага в началото на цена от 3985 долара, което, като се отчете инфлацията, днес надвишава 10 000 долара.
Освен Motorola в процеса на разработване и усъвършенстване на мобилните телефони се включват и нови производители, чиито търговски марки днес са познати на всеки човек по света. В тази сфера забележителен е приносът на такива индустриални гиганти, като Nokia, Siemens, Philips, Sony, Ericsson, Benefon, Sharp, Samsung, LG, Apple и т.н.
Развитието на технологиите постоянно намалява размерите на мобилните телефони. Едновременно расте и капацитетът на паметта им, производителността, времето за работа на батерии се удължава. Появяват се и нови модни тенденции в чисто физическото им изпълнение: от монолитните апарати в началото, през слайдерите, „затварачките“, стремежът да са колкото се може по-малки до съвременните смартфони, които се налагат през последните години.
Днес мобилните телефони са до такава степен навлезли в бита ни, че актуална става темата за вредите от употребата им – от дискусиите за евентуалното им влияние върху здравето, безопасността от използването им в определени случаи и чак до прекалено многото време, което прекарваме, взирайки се в екраните на смартфоните. За добро или за лошо, мобилният телефон вече е неразривна част от живота ни. Така че, датата 3 април има право да се смята за „рожден ден“ на едно от знаковите устройства от ХХ век, които безусловно променят бъдещето на цивилизацията ни.
––––
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
[ad_2]
Source link