Константинопол – столицата на Римската империя – се превръща в голям и важен град по идея на император Константин Велики, пръв от римските императори приел Християнството.
През 323 година Константин воюва срещу своя съуправител в империята, под чиято власт е източната й част – Лициний. Победата на Константин е съкрушителна. Тогава се ражда и решението да се премести столицата на империята, която отново е обединена, след като преди това дълго време се управлява от императори на източната и западната част.
На европейския бряг на Мраморно море, където се намира древният гръцки град Византинон, Константин започва мащабно строителство. Градът “каца” на входа на пролива Босфор. Изгодното му търговско и географско положение е основната идея, която подтиква императора да заложи столицата си точно на това място – при входа в пролива Босфор. Ритуалът по освещаването на новата столица на Римската империя е извършен през ноември 328 година по съвет на астролозите. По това време градът се строи интензивно и вече е с добра система от защитни съоръжения.
Официалната тържествена церемония по освещаване на града по християнските канони и от християнски епископи се състои на 11 май 330 година. Тогава първосвещениците обявяват името на Константинопол – Новият Рим. С кръщаването на града на свое име Константин окончателно противопоставя новата си столица на езическия Древен град.
Във времената на Източната Римска империя, която по-късно историците започват да наричат с термина Византийска империя, този ден се отбелязва като официален държавен и религиозен празник. В негова чест на гражданите е раздаван безплатно хляб, с който градът се снабдява от околните земеделски стопанства.
По свидетелствата на византийския историк Сократ Схоластик, самият император Константин издава едикт, в който се заповядва официално градът да се нарича Нов Рим. От онова време в Стратегията, където заседават главните магистрати, е поставена мраморна стела с текста на този закон
Константинопол се превръща много бързо в огромен за времето си град и важен икономически център, място за политическата и културната върхушка на империята. Всичко това се дължи на стратегическото му географско местоположение – на границата между изтока и запада.
За небесна покровителка на Новия Рим е приета божията майка – света Богородица. През IV век градът се разраства с огромни темпове и обликът му коренно се променя. Строят се много храмове, църкви, дворци, обществени и частни бани, нови здания и паметници. Още по това време Константинопол изпреварва древния Рим по брой на жителите и по богатство. В огромния мегаполис има няколко пристанища, система за водоснабдяване, канализационна мрежа, действа служба за улично осветление, противопожарна служба и полицейски отряд.
До XII век Византия е държавата с най-висока култура, а столицата й – Новият Рим – е един от най-големите градове. Днес Константинопол е Истанбул – колоритният турски мегаполис, прочут по цял свят със своите много лица и древна история.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>