Home ЛЮБОПИТНО През 1110 година Луната изчезва по време на затъмнение. Обяснение на случилото се откриваме в ледници

През 1110 година Луната изчезва по време на затъмнение. Обяснение на случилото се откриваме в ледници

by admin


Преди почти хилядолетие в атмосферата на Земята прониква гигантски облак от частици, богати на сяра. Това довежда до затъмняване на небосвода, продължило няколко месеца или дори години, преди частиците да слегнат на земята. Учените са установили как се е случило това, като са анализирали ледени кернове (образци от лед, извлечени в дълбочина от ледници. Бел. ред.). В образците са открити серни аерозоли, образувани по време на вулканични изригвания и достигнали до стратосферата. Ледът е в състояние да запази „свидетелства“ за вулканична активност в течение на невероятно дълго време. Но не е никак лесна задача да се определи точно кога са се случили такива събития, следи от които са оцелели под леда.

По-рано учените предполагат, че сернистите отлагания са се появили в резултат на голямо изригване на исландския вулкан Хекла, случило се през 1104 година. През Средновековието този вулкан е наричан „Врата към ада“. Тези данни обаче, се опровергават от резултати от ново изследване, дело на екип учени, ръководен от палеоклиматолога Себастиан Хий от Женевския университет, Швейцария.

Според новите данни, Хекла не може да е виновник за замърсяването на атмосферата, защото отлаганията в керновете се отнасят към по-късен период – от края на 1108 и до началото на 1113 година. Учените започват търсене в историческите документи, за да открият описания на необичайни лунни затъмнения, които биха могли да са предизвикани от промени в стратосферата, вследствие на големи вулканични изригвания.

„Атмосферните оптически явления, свързани с вулканични аерозоли, са привличали вниманието на летописците от древни времена. В частност, описваната яркост на лунните затъмнения може да се използва както косвен показател за търсене на вулканични аерозоли в стратосферата, така и за количествена оценка на стратосферни оптически пикове след големи изригвания“, пишат авторите на изследването.

По данни на NASA, основани на астрономически изчисления, от територията на Европа е можело да бъдат наблюдавани седем пълни лунни затъмнения през първите 20 години на миналото хилядолетие, т.е. в периода между 1100 и 1120 година. При това, в един от средновековните източници се разказва за изключително тъмна Луна, наблюдавана при затъмнението, случило се през 1110 година.

„През петата нощ на май изгря ярко сияеща Луна, а после светлината ѝ постепенно намаля, а когато нощта настъпи, тя напълно изчезна, ни светлина, ни диск – нищо не се виждаше“, пише в „Англо-саксонската хроника“ – едно от дигитализираните копия на английския летопис от абатството в Питърбъро, писан по онова време.

Мнозина астрономи са спорили за причините, довели до това загадъчно и необичайно тъмно лунно затъмнение. Векове по-късно, английският астроном Джордж Фредерик Чембърс (1841-1915 г.) пише за това събитие: „Очевидно, че това [затъмнение] е пример за черно затъмнение, когато Луната става абсолютно невидима, а не сияе с познатия ни червеникаво-меден цвят“.

Въпреки че това събитие е добре известно в историята на астрономията, изследователите никога не са допускали, че то може да е свързано с присъствието на вулканични аерозоли в стратосферата. А новото изследване изтъква тъкмо тази причина, като най-вероятна.

Вулканът Асама, Япония

Най-вероятният виновник за „изчезването на Луната“, по допусканията на учените, е вулканът Асама в Япония, който през 1108 година изригва в продължение на няколко месеца. Записаното в дневника на японски държавник от онова време описва така събитието: „На върха на вулкана имаше пожар, дебел слой пепел в градината на владетеля, всички оризови поля беше невъзможно да се обработват. Никога не бяхме виждали подобно нещо. Това е много странна и рядко наблюдавана ситуация“.

Фрагмент от пасхална таблица от Националната библиотека на Франция. В полетата са добавени няколко исторически бележки, в които се съдържат основно информации за управлението на краля, приемниците на настоятели, епископи и папи. Но в записката за 1109 година е отбелязан и големия глад във Франция, който продължава три години.

Авторите на изследването са проучили и данни от дендрологични анализи. Според „записаното“ в годишните кръгове на дървета, 1109 година е била изключително студена (около 1 градус средно по-ниски са температурите в северното полукълбо). Изследователите са открили и други доказателства за застудяване, слаби реколти и глад през този период, които засягат Европа.

Учените подчертават, че съвместното разглеждане на всички тези свидетелства показва, как забравена поредица от вулканични изригвания в периода 1108 – 1110 година е причинила мащабни беди на цивилизацията. Сега изследователите ги откриват отново, но вече погледнати под друг ъгъл.

––––
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>



Source link

(Visited 1 times, 1 visits today)

Related Articles