На 2 май 1729 година в малкото градче в Щетин (днес Шчечин), Померания, се ражда София Фредерика Августа фон Анхалт-Цербст. Израства в обеднял аристократичен род, но още от детските си години бъдещата императрица на Русия Екатерина II Велика демонстрира заложбите си да учи и да проявява любопитство към света.
Екатерина през 1744 г. |
През февруари 1744 година заминава за Русия, където е определена за съпруга на бъдещия император Петър III. След години на възходи и падения, през 1762 година Екатерина извършва “безкръвен дворцов преврат” и заема руския престол.
Единствена от руските императрици, която е удостоена с титлата Велика. Времето на управлението е смятано за “Златен век” на Русия, а политиката ѝ е определяна като “Просветителски абсолютизъм”.
По времето на Екатерина II в тромавата империя се случват няколко важни реформи. Първо е реформиран Сенатът. Продължавайки делото на императрица Елисавета Петровна, Екатерина II обявява секуларизацията на църковните имоти. Премахва гетманството в Украйна. Създава и ръководи Законодателна комисия, която между 1767-1769 година се заема със систематизиране и съгласуване на законодателството в империята. По нейна инициатива на територията на големите градове в империята се създава мрежа от обществени училища, чиято задача е да ограмоти възможно най-много деца от градското население.
Не по-малки са успехите на империята и във външната политика на Екатерина II. След Руско-турските войни от 1768-1774, 1787-1791 година, Русия укрепва излаза си на Черно море, присъединявайки към територията си Северното Черноморие, Крим, Кубан, Източна Грузия. На запад три големи части от Жечпосполита също са завладени и присъединени към империята.
Екатерина II води оживена кореспонденция с мнозина видни френски хуманисти от епохата на Просвещението, най-изтъкнат от които е Волтер. Самата тя е автор на художествени, публицистични и научно-популярни съчинения.
Пълната ѝ титла, използвана при официални случаи, звучи така:
С Божията милост, Ние, Екатерина Втора, Императрица и самодържица всерусийска, московска, киевска, владимирска, новгородска, царица казанска, царица астраханска, царица сибирска, господарка псковска и велика княгиня смоленска, княгиня естландска, лифландска, карелска, тверска, югорска, пермска, вятска, българска и други, господарка и велика княгиня новгородска на ниските земи, черниговска, рязанска, ростовска, ярославска, белозерска, удорска, обдорска, кондийска и на всички северни земи повелителка и господарка на иверските земи, на карталинските и грузинските царе и кабардински земи, на черкаските и горски князе и на други, наследствена господарка и притежателка
Екатерина II Велика почива на 17 ноември 1796 година в Петербург.
Погребана е в Катедралата “св. Петър и Павел” в Санкт Петербург, редом до Петър I, съпругът ѝ Петър III и другите велики самодържци на Руската империя.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>