С решение на Националното географско общество на САЩ, Южния океан около Антарктида беше добавен към четирите океана, които вече са признати: Атлантическия, Тихия, Индийския и Арктическия океан.
Въпреки че за определянето на хладните води около ледения южен континент като отделен океан са се вихрили спорове в продължение на почти 100 години, досега то не е имало популярна подкрепа. Но на 8 юни – Световния ден на океаните, Националното географско общество обяви, че занапред ще обозначава Южния океан като петия океан на своите карти на планетата.
„Южния океан отдавна е признат от учените, но тъй като никога не е имало споразумение в международен план, ние никога не сме го признавали официално“, каза официалният географ на обществото Алекс Тейт пред уебсайта на National Geographic. „Това обаче е някаква своего рода географска измама.“
Едно от най-големите въздействия ще бъде върху образованието: „Учениците научават информация за океанския свят чрез океаните, които изучават. Ако не се включи Южния океан, тогава не се научава спецификата му и важните му характеристики“, казва Тейт.
National Geographic започва да прави карти през 1915 г., но Обществото официално е признало само четири океана, които те са определили съобразно континентите, които ги ограничават.
За разлика от тях, Южният океан се определя не от континентите, които го заобикалят, а от Антарктическия циркумполярен ток (Antarctic Circumpolar Current или ACC), който тече от запад на изток.
Учените смятат, че ACC е създаден преди 34 милиона години, когато континентът Антарктида се отделя от Южна Америка, позволявайки на водата да тече безпрепятствено около „дъното“ на света.
Днес ACC тече през всички води, които заобикалят Антарктида до около 60 градуса на юг, с изключение на прохода Дрейк и морето на Скотия, които са приблизително между нос Хорн в Южна Америка и полуостров Антарктика.
Водите на ACC – и следователно по-голямата част от Южния океан – са по-студени и малко по-малко солени от океанските води на север.
ACC изтегля вода от Атлантическия, Тихия и Индийския океан, за да помогне за задвижването на глобален „конвейр“, който пренася топлина около планетата, докато студената гъста вода на ACC потъва и помага за съхранението на въглерод в дълбокия океан. И хиляди морски видове живеят единствено в рамките на ACC, според National Geographic.
Няма общоприета дефиниция точно какво представлява океан, освен че океаните са най-големите водни тела. Общо определение разделя глобалния океан на четири или пет части според континентите, които го заобикалят.
Независимо от това, терминът „Южен океан“ се използва за описване на водите на „дъното“ на света, тъй като така е бил наречен за пръв път от испанския изследовател Васко Нуниес де Балбоа в началото на 16 век и използването на това наименование продължава и след това, тъй като океаните стават жизненоважни пътища за международни комуникации и търговия през следващите векове.
До 19-ти век много морски държави са създали „хидрографски“ власти, които публикуват информация за океаните за улесняване на техните флотилии и търговски кораби, а терминът „Южен океан“ се появява в ранните публикации на Международната хидрографска организация (IHO) през 1921г.
Но според книгата „Южен океан: перспектива на океанографите“ (Ice Press, 2015), IHO отменя обозначението през 1953 г .: „Повечето получени становища … са в смисъл, че не съществува реална обосновка за прилагането на термина океан към това водно тяло „, пише IHO.
Повечето учени обаче не се съгласяват и терминът се използва все по-често, тъй като значението и уникалността на Южния океан стават по-ясни. Съветът по географски имена на САЩ започна да използва името „Южен океан“ през 1999 г., а Националната администрация за океани и атмосфера (NOAA) официално започна да го използва от тази година.
Първоначалният „океан“ на Земята всъщност е бил река – кръстена от древните гърци на титана Океан, речен бог, който е син на Уран и Гея и брат и съпруг на Тетида, богинята на първичните води които подхранват Земята.
Първоначално се е смятало, че тази река „Океан“ обгражда света, който ранните гърци са си представяли, че завършва някъде на запад от Европа и на изток от Азия. В крайна сметка терминът се използва за описание на различните части на глобалния океан.
Междувременно свързаният с това термин „Седем морета“ е много по-стар от много съвременни океани. Никой не знае откъде произлиза концепцията, но терминът се появява в древните писания на гърците, римляните, арабите, индусите, персите и китайците, въпреки че често описват напълно различни морета.
Според уебсайта на Световния атлас, Седемте морета днес се считат за седемте най-големи океански водни обекта: Арктическия, Северния Атлантически, Южния Атлантически океан, Индийския, Северния Тихия океан, Южния Тихи океан и Южния или Антарктическия океан.