Датата 11 април 1241 година се превръща в съдбовна за историческото развитие на централноевропейските народи. На този ден унгарската държава търпи съкрушително поражение в битката с монголските орди, провела се при река Шайо.
В историята я наричат битката при Шайо или битката при Мохач (понякога и като битката при Тиса). До това решително сражение от Западния поход на монголите се стига, след като трите части на конната армия, предвождана от Бату и Субетей нахлуват в унгарските земи. На 12 март 1241 година основните сили на монголската армия нахлуват в Унгария, прекосявайки карпатските проходи при Мункач и Унгвар. Четири дни по-късно предният тумен на монголите вече е пред стените на Пеща.
Монголските сили атакуват Унгария от три направления. Основната сила, предвождана от Бату и Субетей напредва по фронта. През Молдавия и Трансилвания от юг в земите на Унгария навлиза друга част от тумените, а от север, след като разгромяват съюзническите армии на Полша, навреме за решителното сражение пристигат и 20-те хиляди конници на Байдар и Кадан.
Повод за нахлуването на монголите в унгарските земи стават куманите. След битката при река Килка през 1223 година и разгромът им, около 40 000 кумани бягат на запад и търсят убежище и закрила в земите на Унгарското кралство. По времето, когато монголите предприемат Великия поход на запад, гостоприемството, което им оказва унгарският крал Бела IV и отказът му да предаде намерилите убежище при него кумани е приет от нашествениците като достатъчно основателен повод за “обявяване на война”. Всъщност е ясно, че това е само претекст и при всички случаи устремилите се към сърцето на Европа орди ще нападнат Унгария.
Крал Бела IV предприема мобилизация на цялата си налична войска, привиква и армиите на по-малкия си брат Коломан – княз на Галиция и граф на Славония. Фридрих II, херцог на Австрия и Щирия също изпраща помощ. По това време обаче, тлеещото напрежение между унгарци и кумани се трансформира в открит бунт на куманите. Водачът им, който се намира под личната опека на унгарския крал, е убит. Куманите са убедени, че спрямо тях е извършено предателство и се оттеглят от армията, поемат на юг и започват да безчинстват по пътя, откъдето преминават.
Така Бела IV не успява да мобилизира всички нужни му сили; някои от пристигащите на помощ отряди не успяват да достигнат до Пеща защото по пътя са унищожени от монголите или от ренегатите кумани. Освен това мнозина благородници отказват подкрепата си за унгарския крал, тъй като откровено го презират и желаят отстраняването му. Мнозина просто не приемат монголската атака за сериозно застрашаваща сигурността на кралството, а измяната на куманите се отчита като незначително събитие.
Смята се, че при нахлуването си в унгарските земи, монголите наброяват не повече от 100 000 души, като 2 (или 3) тумена (20-30 000) атакуват от север през Полша. Два дни преди бтиката при Шайо, на 9 април 1241 година,, тези северни сили разгромяват полските армии, подготвящи се да се присъединят към войските на крал Бела IV, събиращи се при Пеща.
В други източници, сред които и в разказите на персийския летописец Рашид ад Дин, се споменава, че унгарската войска двукратно надвишава по брой силите на монголите, като се цитират до 400 – 450 000 воини.
Така или иначе, точното съотношение на силите, сблъскали се при река Шайо, остава неизвестно.
Унгарско-хърватската войска започва преследване на предният монголски отряд. Шест дни подред монголите отстъпват в ускорен темп, следвани по петите от преследвачите. Вечерта на седмия ден унгарските сили спират за почивка пред моста на река Шайо в долината Моха. През нощта 40% от основните сили на монголите, под командването на Субетей, пресичат реката надолу по течението и до ранните часове на 11 април се оказват срещу левия фланг на унгарския лагер. Друга част от монголите овладява моста на Шайо и се прехвърля на западния бряг, изтласквайки охранителната част унгарски сили, оставени да пазят моста.
Рано сутринта атаката започва. Монголите засипват със стрели разположения в долината лагер на унгарците. Няколко часа атаката им е с променлив успех, но в крайна сметка успяват да деморализират унгарските войни и да нахлуят в лагера им. Тактиката на нападението, разработена от Субетей, предвижда унгарският лагер да бъде обкръжен, но да се остави място за отстъпление на бягащите унгарци. След нахлуването в лагера и паническото бягство, монголските отряди се заемат с преследването им и безмилостното избиване на дезорганизирания противник.
Погромът над унгарците е съкрушителен. Земите на кралството на практика остават без никаква защита пред завоевателите. Корпусът на Кадан поема към Адриатическо море и разорява Хърватия и Далмация.
По време на битката край Шайо Коломан е тежко ранен и макар че успява да избяга от сражението, през май или юни месец почива от раните си. Крал Бела IV е принуден да търси убежище от австрийския херцог Фридрих II. За помощта и закрилата обаче се налага да заплати с цялата си наличност в хазната и да се раздели с три унгарски комитата.
След като разгромяват при Легница войските в Полша, тумените на Байдар се присъединяват към силите под командването на Бату. Все пак монголите отказват да влязат в стълкновение с обединените сили на Чехия, Австрия и Каринтия. Като една от възможните причини се изтъква вероятността по това време да са получили известието за смъртта на великия хан Угедей през декември 1241 година.
В продължение на няколко месеца Ордите разграбват унграската пуста. След това ненадейното започват да се изтеглят. По обратния си път разграбват и опожаряват много населени места в земите на Сърбия и България.
Причините, накарали монголите да се оттеглят, остават неясни. Основната хипотеза е, че смъртта на Угедей принуждава всички наследници и претенденти за мястото на великия хан да поемат към монголските степи, където трябва да се проведе куртулай, на който да бъде определен новият владетел. Нови изследвания от последните години обаче издигат и други възможни тези – една от тях твърди, че неблагоприятните климатични условия повлияват на боеспособността на огромните конни отряди и това принуждава монголите да поемат към родните си степи.
Поражението, което нанасят на централноевропейските кралства обаче имат дългосрочни последици. Монголската империя тепърва предстои да се разрасне до най-големите си териториални владения, да преживее разцвета си и да навлезе в периода на упадък. Но на разгромените в Централна Европа кралства им остава само един век, за да се сблъскат с нова, още по-сериозна заплаха, дошла от Изток – Османската империя.