В началоточовеците били пръснати из всемира, били прах, носещ се, където вятърът билнищо, където водата била нищо, където нищо не било земя, където разпръснатиятчовек бил нищо, където нищо било нищо. Кецалкоатъл ги събрал, дал им форма,направил ги. От звездите създал очите им; от мълчанието на съществото сиизвлякъл ума им и го вдъхнал в ухото им; от слънцето изтръгнал една идеа исъздал храна, за да преживяват, която се наричала царевица и била огледало наслънцето, и имала цвят, който давал живот на кръвта и на бузите.
Кецалкоатъл освен това е бил мъдър мъж, жрец, върховен управник на Толян. По време на управлението му градът винаги бил изпълнен с величие: нефрити, корали и тюркоази красели света; жълти и бели метали, скъпи метали; охлюви, братя на слуха, спирали на шума, съдове на песента; пера от кецал (птица, обитаващатоплите райони на Централна и Северна Америка), червени и жълти пера, изпъстрялитова величие. Имало всякакви видове какао, всякакви видове памук с всякакви цветове – във всичките си творения Кецалкоатъл бил голям майстор и извор на изобилие.
Той постоянно търсел себе си, но в един момент престанал и се поддал на изкушенията, съгрешил и после избягал. Бил измамен от магьосник, който променил съдбата му. Това бил Тескатлипока, магъосник и негов брат, сянка на светлината му, който сложил пред очите му лъжливо черно огледало и когато Кецалкоатъл се огледал в него, видял лика си разкривен, с хлътнали очи и големи сенки под тях,видял маската на подправените си черти, видял тъмната си страна, изплашил се от образа си и сетил страх от лицето си.
Веднага след това бил поканен да пиепулке (гъста и силна алкохолна напитка), напитка, която го опиянила и помътила разсъдъка му. Както бил пиян, поискал да доведат сестра му Кецалпетатъл и заедно с нея пил още повече. Напълно опиянени, братът и сестрата били завладени от желанието и тогава легнали един до друг. По съмнало, идвайки на себе си, Кецалкоатъл се разплакал, после поел на изток и се качил на сал, направен от змии. Отишъл в черно – червената земя на Толян, за да намери отново себе си ислед това да се изпепели.
Когато Кецалкоатъл се самозапалил, от сърцето му изскочила синя искра.Сърцето му, цялото му същество, се отделило от огъня, излетяло в небесните висини и се превърнало в Утринната звезда.
Ако ви хареса побликацията подкрепете ни като я споделите с бутончетата отдолу.
Благодарим Ви!