Една от фигурите, които привличат вниманието на теоретиците на древния астронавт повече от всяка друга, е фараонът Ехнатон. Царят-еретик, както по-късно става известен за някои, имал непосредствен извънземен вид в резби и статуи. Съпругата му, царица Нефертити, дъщеря им Меритатон и синът му от друга съпруга Тутанкамон имали удъжени глави и дългурести крайници.
Извънземни същества?
Иронично, Ехнатон и Нефертити сега са сред най-известните царски особи днес. Защо? Защото тези, които дошли след тях, включително прочутият Тутанкамон, се опитали да изтрият историята му. Тя била отново открита с откриването на град Амарна чак през 19-ти век от н.е.
Всъщност, името на цар Тут било Тутанкатон, но той отрекъл връзката с бащиното си име, когато се възкачил на трона. Отричането вероятно се дължало на шокиращата религиозна революция на баща му, която унищожила култа към Амон. Жреците на Амон били натрупали богатства и политическо влияние до точката, в която имали власт, която започвала да съперничи на фараонската.
Фараонът Ехнатон повел Амарнаската революция, премествайки столицата от Тива в един град на име Ехнатон, по-късно познат като Амарна. Той и Нефертити се опитали да обърнат цял Египет в почитание на едно божество – Атенът или Атонът – слънчевият диск. Това била една от най-ранните форми на монотеизъм в един свят, където множеството богове винаги е било нормата. Самото му име Ахнатон означава „Угоден на Атон”.
Революцията се отразила на всички произведения на изкуството. Въпреки че царските особи винаги преди били изобразявани в нереалистично прославена форма, изображенията на царското семейство през това време били интимни и странно реалистични.
От Енциклопедия Британика:
„Царското семейство било изобразявано с черти, които, в сравнение със стандартните обичаи на египетското изкуството, изглеждат забележимо преувеличени: с издадена челюст, тънък врат, смъкнати рамене, подчертано шкембе, широки хълбоци и бедра и вретеновидни крака. Лицевите черти се характеризирали с ъглести, присвити очи, месести устни, назолабиални бръчки и дупки за тапи за уши, докато всяка принцеса често е изобразявана със сплескан, яйцевиден череп.”
Още по-странно, в някои случаи не е възможно да се познае дали фигурите са мъжки или женски. Сякаш, всъщност, са равнозначни.
„Карнакските колоси особено показват тези странни характеристики в забележително преувеличена форма, включително такава, която явно изобразява царя без мъжки гениталии. Дали такива статуи са имали за цел да представляват мъжкия и женския елемент, съчетан в личността н божествения цар, или просто са били статуи на Нефертити, все още не е задоволително установено.”
Нефертити и Ехнатон
Външността е толкова странна, че някои изследователи предполагат, че семейството е страдало от генетично разстройство, наречено Синдром на Марфан. От друга страна, теоретиците на древния астронавт вярват, че това са признаци за извънземен произход. Досега мумиите продължават да липсват, така че не можем да знаем със сигурност, макар и да са били направени няколко теста на цар Тут. Тези тестове като цяло се смятат за фалшиви и предполагат, че Тутанкамон е бил продукт на кръвосмешение с голям диапазон от проблеми със здравето.
Какво е Атонът?
Като единствените посредници между Атона и хората, Ехнатон и царското семейство станали много по-важни от жреците на Амон. Само те можели да говорят от името на Атона – единственият истински бог. Дали фараонът наистина получавал послания от Атона, или това било просто символично? Какъвто и да е случаят, фараонът наредил храмовете да бъдат затворени и старите обичаи да бъдат обявени извън закона и унищожени.
Оцелелият текст, наречен Атонов Химн, описвал Атона като вездесъщ създател на цялата природа, приема милиони форми, а не само познатото Слънце.
„Човеците били заспали като мъртвите; сега повдигат ръце в прослава, птици летят, риби скачат, растения цъфтят и делото започва. Атон създава сина в майчината утроба, семето в мъжете, и поражда всичко живо. Определил е расите, естествата им, езиците и кожата и задоволява нуждите на всички. Атон направи Нил в Египет и дъжда, като небесен Нил, в чужди страни. Той има милион форми според времето на деня и откъде е гледан; при все това винаги е същият.”
Какво прави фараонът тук? Енхатон и Нефертити под Атона.
Моисей и Атонът
Химнът започва да звучи много подобно на историята на Иисус, но от средата на 14-ти век пр.Хр.
„Всеки крак се движи, откакто земята ти създаде.
Издигнал си ги за твоя син, който от тялото твое излезе.”
Приликата с библейските текстове е отбелязана от известния Зигмунд Фройд в труда му от 1939 г. от н.е. „Моисей и Монотеизмът”. Фройд вярвал, че Моисей, което се превежда „дете” на египетски, може да е бил египтянин, който следвал култа на Атона. Всъщност, той може да е бил Тутмос, който изчезва от историческите записи, за да се появи отново като библейския Моисей.
След смъртта на Ехнатон, той предполага, че Моисей бил прогонен. След това, както знаем, една нова религия, основана на единия истински Бог, променя света.
Преди Ехнатон светът бил свикнал с политеистична религия. Някои теоретици на древния астронавт мислят, че Ехнатон може да се е опитал да заличи предишните религиозни вярвания като средство да се прикрие истинския произход на човешкия вид – вид, създаден чрез генетична манипулация от извънземни същества. По-обикновено обяснение е, че фараонът се опитвал да с върне властта от Култа на Амон, който бил станал твърде могъщ и корумпиран.
Дали Ехнатон е искал да отведе последователите си далеч от истината или към нея чрез свързване с по-висше съзнание?
Мъдрост от небето
В описанията на Атона дискът спускал слънчевоподобните си лъчи, просветлявайки и благославяйки царското семейство с богоподобен статут и явна мъдрост. Конвенционалните изследователи казват, че Атонът бил просто слънцето, но може ли да е бил нещо много повече от това?
Според теоретика на древния астронавт Джиорджио А. Цукалос, описанието на Атона сочи, че той въобще не е небесното тяло на Слънцето.
„Атонът бил описван като този летящ слънчев диск. Египтолозите просто казват, че това не е било нищо друго освен слънцето, но въпросът е може ли слънцето да те обучава на различни дисциплини? И отговорът е не”, обяснява Цукалос.
„Затова трябва да разберем, дали нашите предци не са се натъкнали на технология и са я изтълкували погрешно като нещо природно”, продължава той.