Всяко голямо историческо събитие е предшествано от друго, което става “спусък” за целия процес. Най-често в ролята на катализатор са инциденти, които в нормални условия не биха имали същия резултат. Но когато чашата на търпението е пред преливане, всяка малка капка може да се превърне в решаваща, след която преливането е неизбежно.
За Съединените щати на Америка датата 4 юли е наситена с много символизъм. На този ден, през 1776 година, Тринадесетте британски колонии в Новия свят декларират, че повече не искат да са подчинени на Британската корона и от тук насетне на политическата карта на света се появява новата, независима държава – Съединени американски щати.
Два дни по-рано, на 2 юли 1776 година, във Филаделфия, на заседание на Втория Континентален конгрес е взето решението Америка да се отдели от Великобритания. Филаделфия и до днес е наричана “люлка на свободата”. Там се намира Залата на независимостта, мястото, на което на 4 юли 1776 година е подписана Декларацията за независимост, която поставя началото на новата самостоятелна държава. В същата зала през 1787 година е приета и Конституцията на САЩ.
До акта с обявяването на независимост се стига след поредица дребни наглед “произшествия”, които обаче се развиват в обстановка на постоянно игнориране на заселниците в Новия свят от континенталния “собственик” – Британската корона. Първият инцидент се случва през декември 1773 година. Повод за инцидентът, който по-късно историците ще нарекат “Чаеното парти”, стават доставките на чай за колониите. Но не толкова цената на чая стои в основата на конфликта – тя е само следствие от отказа на Короната да даде представителност на задокеанските си колонии в Британския парламент.
След “Чаеното парти” нещата между Великобритания и колониите ѝ по Атлантическото крайбрежие на Америка вече не са същите. Процесът е стартиран и през април 1775 година започва Войната за независимост, понякога наричана и Американска революционна война. През лятото на 1776 година крал Джордж III изпраща флот към презокеанските колонии, за да ликвидират бунта на непокорните заселници. На фона на ескалацията на събитията на 4 юли депутатите от 13-те колонии приемат Декларацията за независимост.
Текстът на документа е разработен от комитет от петима представители на колониите: Джон Адамс (Масачузетс), Бенджамин Франклин (Пенсилвания), Томас Джеферсън (Вирджиния), Робърт Ливингстън (Ню Йорк) и Роджър Шърмън (Кънектикът). Основната работа по текста на декларацията е извършена от Томас Джеферсън, който в последствие става трети президент на САЩ. Текстът е представен за обсъждане пред конгреса и на 4 юли е одобрен. Подписи под него в този ден слагат президентът на конгреса Джон Хенкок и секретарят Чарлз Томсън.
Конгресът се разпорежда Декларацията да бъде преписана с едри букви на пергамент и да бъде подписана от всички представители на колониите.
Калиграфското копие е поръчано на помощника на Чарлз Томсън – Тимъти Матлак. Под този ръкописен вариант поставят подписите си всички представители в конгреса на тринадесетте колонии.
Кралят на Великобритания Джордж III научава за приетата от колониите Декларация за независимост на 10 септември.
Войната за независимост продължава до 1783 година и завършва с поражение за Британската корона. На 3 септември 1783 година Великобритания официално признава новата държава – Съединени американски щати.
Двама от основните участници в съставянето на текста на Декларацията стават по-късно и президенти на САЩ. Джон Адамс служи като втори президент на САЩ, а Томас Джеферсън – трети. И двамата почиват в един и същи ден – 4 юли 1826 година – денят, в който САЩ отбелязват половин век от обявяването на независимостта. И за да е още по-пълна иронията на съдбата, петият президент на САЩ – Джеймс Монро, също почива на 4 юли, но през 1831 година. Тринадесетият президент – Калвин Кулидж се ражда на 4 юли 1872 година.
Датата просто е “най-американската” в календара.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
Source link