Императорът-„трол“. Защо Сенатът ненавиждал Калигула, а народът бил склонен да му прощава

[ad_1]

Днес историците се питат, дали Калигула наистина е бил луд или древните им колеги са го наклеветили по една или друга причина. Опитват се да оправдаят лудостта на Гай Юлий Цезар Август Германик с трудното детство, неразбирането и стресът от средата, в която израства. Калигула наистина изглежда като въплъщение на безумието, похотта и жестокостта. Но управлението му всъщност е и разумно, и далновидно, макар да е белязано от издевателства над законите, обичаите и здравия разум.

18 март 37 година за гражданите на Римската империя се превръща в ден за ликуване и възхвала на боговете. Съвременниците на събитията описват, че в знак на благодарност на божествата са принесени в жертва над 160 000 животни. Точно по този начин преди 1982 години посрещат новината, че Сенатът е провъзгласил за император на Рим Гай Юлий Цезар Август Германик, когото всички познават като Калигула. 

В едноименния филм на режисьора Тинто Брас, създаден през 1979 година, са събрани на едно място – при това вещо и с познаване на детайлите – всички слухове и факти, които са известни за Калигула. Масова содомия, див разврат и групови изнасилвания, инцестни връзки, чудовищни изтезания и екзекуции, психопатийно поведение, садизъм, разчленяване – и това  далеч не е цялата поредица от асоциации, които възникват у запознатите с историята, когато се спомене името на този римски император. Към това се добавят и откъслечните сведения, които сме научили още от училищните уроци по история: нещо за някакъв си кон, който Калигула направил сенатор. Казано по-кратко – безумец, надарен с неограничена власт и тотално покварен от нея.

По-интересното е, че съвсем не е умопомрачен. Колкото и странно да звучи, Калигула управлява империята прилично и разумно. Но всичките му действия на политическото поприще са съпроводени от тотална гротеска, белязана от клоунщина и трупове. Ако приемем за вярно определението за съвременните „интернет тролове“, че са „хора, чиято основна цел е да предизвикват емоционален отговор от другите потребители, да ги провокира или тормози, или просто да попречи на нормалния тон на водения разговор“, то спокойно може да твърдим, че Калигула е достоен за званието „императорски трол“.

Почти веднага, след като е провъзгласен за император, Калигула отменя прочутия закон „за нанасяне на оскърбления срещу величието на римския народ“. Това е закон, действащ от 103 г. пр.н.е. – т.е. почти век и половина – който е струвал живота на мнозина. Ако „императорския трол“ беше поел властта четири години по-рано, цялата световна история можеше да поеме по съвсем различен коловоз. И по-конкретно – историята на религията. Защото, измежду мнозината, осъдени на смърт „за нанасяне на оскърбления срещу величието на римския народ и император“ е и един особен религиозен проповедник от далечната римска провинция Юдея. Наричали го Исус, и той, както ни е добре известно, е разпнат на кръст някъде в последните дни на месец март 33 година. След анулирането на действието на закона от страна на Калигула, тази екзекуция просто не би се състояла, поне що се отнася до чисто правовите основания за извършването ѝ. Но това са само спекулации, а историята си е история.

Отмяната на закона е акт, засегнал големите и мащабни основи на правото в империята. Но и в по-конкретните и злободневни законодателни мерки и прилагането им, Калигула се оказва не по-малко изобретателен „трол“. Един от случаите, описани от римския историк Светоний, спокойно може да гарантира на Калигула званието на почетен исторически покровител на дребните политически тарикати и мошеници; към тях може да се присъединят и да го смятат за свой вдъхновител и такива хора, които се занимават с мултилевъл маркетинг, лотарии, в които „никой не губи“ и всякакъв вид мошеничество на дребно.

Понеже му е добре известно, че римските граждани се отнасят с особена страст към законността и въздаването на справедливост, Калигула въвежда една любопитна практика: приемането на закони, чрез които се въвеждат нови данъци – например, касаещи проституцията – трябва да бъде разгласено на всички от глашатаи. Народът, разбира се, не може да запомни в детайли, онова което е чул.

Затова се случва така, че не малка част пропускат сроковете да си платят, което пък води до налагането на глоби. Какво се случва после? Ами следното: „Накрая, по настояване на народа, Калигула публично излага текста на закона. Но той бил написан с много дребен шрифт и окачен на много труднодостъпно място: направил го нарочно, за да не може да бъде преписван“. Това да ви напомня на някои от съвременните практики?

Мнозина обаче се объркват, когато почнат да описват странностите на Клигула. Например, смятат за „тролско поведение“ някои съвсем нормални за епохата му неща, като това, че се смятал за божествена личност. Подобни твърдения се подкрепят с цитати, да речем от същия Светоний: „Той пожелал да бъде проявление на всички богове и започнал да се появява пред народа само в божествени одежди и като носел техни атрибути: много пъти се появявал с позлатена брада, носещ в ръка или мълнията на Юпитер, или тризъбеца на Нептун, или жезъл, а дори – и облечен като Венера. Непрекъснато носел триумфални дрехи, а понякога обличал и бронята на Александър Македонски, отнета от неговата гробница“. 

Това обаче не е „поведение на трол“, а чиста форма на подражание на тогавашните „модни тенденции“. Същинските му „тролски“ постъпки се крият в онова, което съвременниците му приемат за благопристойни действия. Той, например, „всесилният император, въплъщение на живия бог“, изведнъж връща на римския народ демокрацията. Е, не цялата, но частично. Връща практиката да се избират магистратите. Защо го прави?

Отговорът е много лесен. Върховната власт – в представите на римляните – следва периодично да организира за населението масови празненства, на които освен богатото угощение, се раздават пари и зърно. По принцип Калигула няма нищо против този обичай, но на практика е ужасно стиснат. А и му се налага да финансира с парите от хазната всички други „проекти“ в империята – строежи, плащания на легионите, подготовката за нахлуването в Британия…
И Калигула връща изборите. Вече всички кандидати, решили да се сдобият с високопоставена магистратска длъжност, се налага да привличат на своя страна народа. С какво да спечелят гласоподавателите си? С добре познатата практика – раздаване на хляб и пари. Но вече го правят за тяхна лична сметка, а не за сметка на държавната хазна. Решението е абсолютно нормално и въобще не прилича да е хрумнало на „безумен“ човек.

Историята със сенаторската длъжност на коня му е все в същия дух. Работата е там, че римското гражданство, което някога се смятало за свещено, по времето на Калигула вече се е превърнало в обект на покупко-продажба. Мнозина, в това число и императорът, не са доволни от това положение на нещата. Но за сметка на това, Сенатът почти не обръща внимание на този проблем.

Калигула постъпва направо брилянтно в случая. По закон, член на Сената може да бъде само римски гражданин. И Калигула съвсем стриктно спазва изискванията на закона. Дава на коня си граждански права. Определя му солидна издръжка и заплащане. И много бързо конят става богат римски гражданин, който с лекота преодолява и изискванията за имуществен ценз, определени за правото да бъдеш сенатор. Това е цялата история, довела до там, че на Сената бива представен новият му член на име Инцитат, т.е. – „бързоногия“.

Това си е висш пилотаж в подиграването с формалното спазване на закона. Ако целта му е била да се покаже колко безпомощна и несъвършена е бюрократичната машина на империята, то няма съмнение, че е постигната с пълен успех. Защото, дори след смъртта на императора, конят му по никакви законови процедури не може да бъде лишен от сенаторското си място. Наистина, липсва повод да бъде формално обвинен в нарушенията, предвиждащи прогонване от римския Сенат: конят не е извършил никакво лошо деяние, не е давал глупави или нанасящи вреди съвети, а и не е бил обявен за враг на народа.

––––
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

[ad_2]

Source link