Големият древен египетски лабиринт

Лабиринтите, както е извесно са криволичещи пътеки. Който може правилно да премине по тях и избегне къпаните достига поставената цел.
Смятало се е, че хора попаднали в лабиринт, можели да загубят ума си от отчаяние, тъй като не можели да излязат от там. И днес съществуват много суеверия свързани с лабиринтите.
Ако ви попитат, с коя постройка е най- извесен Египет, вероятно ще отговорите „с пирамидите”. Но в древността са смятали, че е „Лабиринта”.

 

Той е бил построен до езерото Мойрис, сега известно под името Биркет Карун, намиращо се на 80 километра южно от Кайро. Още Херодот(гръцки историк от V век преди н.е.), разказва, че лабиринтът впечтлява не само с размерите си но и със средствата похарчени за построяването му. Да си представим само: в лабиринта е имало 3000 помещения, които са били с различни прегради. Общата му площ е била 70 хиляди квадратни метра и е имал повече от един етаж, а няколко при това подземни.
В последствие, да посегнат на лабиринта не се решавал никой, толкова ужасен им се струвал със своите размери, че да попаднат самостоятелно в него, смятали равносилно на самоубийство. Вратите водещи към помещенията, издавали страшни звуци, подобни на мълнии. При разрушаването му били намерени и други подобни египетски постройки.

Оазис Фаюм се намира на няколко километра южно от град Мемфис. Той се е простирал в плодородна долина, която в древността, фароните наричали „кралски ловни полета”. Там те ловували с помоща на бумеранг. До оазиса имало езеро „Мойрис” на което бил построен извесен в миналото лабиринт, наречен от Херодот „безкрайно чудо”. Той се състоял от 1500 стаи и равен брой подземни камери. Жреците не позволили на гръцкия историк да ги разгледа. Казали му, че е объркан и трудно може да се пресече. Създаден бил за да се защитят безбройните свитъци съхранявани в подземните помещения. Грандиозните сгради удивили Херодот и той почтително казва какво е видял: „Там видях дванайсет дворци, изправени един пред друг и взаимно свързани с тераси, изградени около дванаисет зали. Стените са украсени с барелефи на фигури, а фасадните стени са от бял мрамор и заобиколени от колоонада. Трудно е да си представим, че те са изградени от човешка ръка. Накрая, където лабиринта свършва има пирамида от 240 фута/73.2 м (мерна единица за дължина или разстояние ≈ 30.5 см) с прекрасно издълбани каменни фигури на животни и подземен проход, през който може да се влезе. Врати, подземни камери и проходи съединяват тази пирамида с пирамидите в Мемфис…”

Много древни автори, споменати от Херодот потвърждават съществуването на подземни тунели, които свързват големите пирамиди и това показание не хвърля съмнение върху разказаната история. Крантор, гръцки философ (300 г. пр. Хр.) заявява, че е имало някои колони или стълбове, на които са били издълбани върху камъка записи, от праисторически времена и начините на комуникация между пирамидите. Ямвлих (основател на сирийската неоплатоническа школа) и представител на „Александрийската школа на мистични и философски доктрини”, които са съществували през IV век, в известния си труд „Мистериите, особено на египтяните, асирийците и Каледоняните” напуснали срещата в коридора, която се е провела във вътрешността на статуята на Сфинкса и Голямата пирамида…”
“Този вход, бомбандиран днес от пясък и отломки все още може да се открие между предните лапи свития колос. Преди той е бил покрит от бронзови порти, тайна на пролетта, които са се отваряли само с магия. Той охранява човешката сервилност, близка до религиозния страх, която гарантира неприкосновенноста по-добре, отколкото въоражена охрана. В корема на Свинкса, била построена галерия, водеща към подземната част на Голямата пирамида. Тези галерии са толкова изкусно преплетени по пътя към пирамидата, че човек проникнал в пещерета без специален водач, постоянно и неизбежно ще се оказва отново на входа…”

В Древни шумерски цилиндрични печати е записано, че тайното убежище на Анунаките е „място, където подземен тунел довежда до вход, покрит с пясък, както и факта, че те го наричат „Хувана” … със зъби като дракон и глава като на лъв…” Този древен текст е дошъл до нас от походите и допълнитлно ни разказва, че „той (Хувана) не може да се движи „напред или назад”, но те (анунаките) „…се изкачиха на него отзад и пътя към скривалището бил открит.” Според съобщението на шумерите и подхода, към описанието на Свинкса в Гиза (с глава на лъв), възможно той да е бил построен за да скрие и запази древни стълби и тайните проходи, водещи под и около него, тъй като символиката е в съответствие с плана.

Visited 188 times, 1 visit(s) today