ДВАНАДЕСЕТ НЕЩА, С КОИТО ДЕДИТЕ НИ ИЗПРЕВАРИХА РИМ

Никой не може да оспори величието на Вечния град. Никой не може да оспори факта, че по времето на Гай Юлий Цезар, речта на римляните е отеквала по три контитента. Виадуктите, акведутите, майсторски направените пътища, посветителските надписи на латински език и т.н. се срещат на огромна територия. Справедливостта изисква да се отбележи, че потомците на Ромул са не само завоеватели, но и носители на култура.

Макар да покоряват много страни с огън и меч, макар да задължават подчиненото население да дава войска на легионите и да плаща данък на Рим, дошлите от Апенините нашественици са толерантни по отношение на религията на покорените хора. В някои случаи даже римляните позволяват на чужденците в армията си да изградят храмове в сърцето на Вечния град. На дедите ни наречени на времето траки, е разрешенода имат свое светилище на Есквилинскския хълм.

Рим се е превърнал в стандарт, към когото мнозина се стремят. Малцина обаче са се замисляли относно това – дали преди римляните не е имало други хора, които да се разселят на огромна територия, да повлияят езиково и културно други народи, да разнесат важни знания?

До неотдавна никой не би си помислил, че ролята изиграна от потомците на Ромул по време на Античността е само повторение и то бледо повторение на това, което дедите ни са извършили не векове, а хилядолетия по-рано. Както тръгналите от Вечния град легионери и пълководци разнасят своята реч по три контитента, така, но доста по-рано предците ни са обиколили света и са оставили отпечатък навсякъде откъдето са минали.

Нека отправим поглед към далечното минало и да разгледаме важни, но за жалост слабо известни факти. Става дума за постижения на нашия народ и то постижения, които са допринесли за възникването на значителни промени в обществата на народите влезли в съприкосновение с дедите ни.

Представям кракът списък наоткрития и постижения, с които предците ни изпреварват Рим:

1.Най-старите латински надписи са от VII-V в.пр.Христа, докато в нашите земи може да се говори за писменост още през пето хилядолетие преди Христа, ако не и по-рано, т.е. у нас има писменост около 4000 години по-рано преди най-ранните римски надписи.В случая, дедите ни изпреварват не само римляните, но дори египтяните и шумерите. Официално гръцката азбука се представя като прототип на латинската, но хората, които поддържат това виждане пренебрегват свидетелството на Плиний Стари относно това, чепеласгите са хората пренесли азбуката в Лациум – Plin.VII.193.

  1. Рим придобива каменни стени след V в.пр.Христа, като едно от най-ранните съоръжения е така наречената Сервиева стена. Нейната структура прилича поразително на стените на цитаделата на Евмолпия/Пловдив. 

Стените на Сервий, Рим-Photo taken by Salvatore Falco, June 2005

Стените на Евмолпия- Пловдив

Дали хора от нашите земи са помогнали на римляните да изградят своите най-ранни отбранителни съоръжения е трудно да се каже, но трябва да се отбележи това, че не просто на Апенитите, но и в цяла Европа, градове защитени със стена има най-рано на наша територия. Става дума за уникалното селище край Провадия, Варненско. То е от пето хилядолетие пр. Христа, а стените му изпреварват тези на Рим с около 4000 години. Това не е никак малко, нали?

Стените на най-древния европейски град край Провадия, снимка – Дарик Варна

3.По отношение на архитектурата трябва да се добавят и други неща, с които дедите ни изпреварват Рим. Строежите с квадри у нас са с  векове по-стари от римските. Официално, на наша територия се ползват квадри от IV в.пр.Христа насам. Не смятам тази датировка за точна, но дори и с нея изпреварваме римляните.

Тракийска зидария с квадри – V в.пр. Христа, Староселска гробница

4.Несъмнено римляните правят тухлените постройки популярни, но преди потомците на Ромул да се изяват, на наша територия, векове по-рано дедите ни са майсторели дори секторни тухли за куполните гробници на своите царе. Нашите предци не само откриват важни неща от областта на архитектурата преди римляните, но има индикации, че някои от учителите на италийските народи са дошли от земите ни. Едва ли е случайно, че лат.struo, grunda и т.н. отговарят на стблг. строѭ-строя, грѧдагреда.

5.Обработката на металите е важна стъпка напред в древните общества. Първият метал, който човечеството започва да използва е медта. У нас знанията за леене и коване на мед са придобити през пето хилядолетие пр.Христа, жителите на Апенините усвояват уменията около 1500 години по-късно.

6.Златото не е подходящо за направа на оръжия и земеделски сечива, но бивайки устойчиво, а и красиво, бива използвано за украшения, а и като разменна валута. Няколко хилядолетия преди древните жители на Апенините да усвоят тънкостите на златарския занаят, у нас са създадени истински шедьоври на ювелирното изкуство.

7.Бронзът е сплав от мед и калай, или олово, инструментите направени от бронз са по-качествени от медните и са ценени високо. У нас производството на уникалната за времето си сплав изпреварва значително усвояването на знанията от населението на Апенинския полуостров.

8.С разкриването на тайните на желязото започва нова епоха в човешката история. Този метал е подходящ както за оръжия, така също за земеделски сечива, части на машини и т.н. Отново дедите ни са тези, които изпреварват не само Рим, но и всички останали европейци в тази област с повече от половин хилядолетие.

9.По начало римската мощ е в пехотата, но за завладяването на Картаген, Гърция, Египет и т.н. потомците на Ромул е трябвало да ползват флота и са се справили добре. По времето на Цезар римляните са господарите на моретата, а тази роля е изпълнявана от дедите ни повече от 1200 години по-рано. Не случайно пеласгите, а и техните роднини дардани, тевкри, мизи и др. са наречени Морски народи в хрониките на фараоните Рамзес III и Меренпта. В края на Бронзовата епоха дедите ни са сериозна заплаха дори за Египет.

  1. Опитомяването на коня през четвърто хилядолетие пр. Христа (в Черноморските степи) също е важно събитие не само за транспорта, но и за военната тактика. В древността , колесничарите, а и конницата са ударната мощ на една армия. Дедите ни са известни като конелюбиви, а и бойци-колесничари. Римляните така и не успяват да въведат колесницата на бойното поле, а за появата на значима римска конница, може да се говори векове след като нашите деди са усвоили до съвършество ездаческото изкуство.
  1. Отваряйки дума за изкуство, трябва да призная, че в имперския период, римските майстори са сътворили шедьоври, но както по отношение на монументалната скулптура, така и по отношение на фреските, нашите деди водят с векове. Преди няколко години, в Източните Родопи бе намерена част от статуя на лъв. Тогава стана ясно, че предците ни са били способни да ваят майсторски фигури още по времето на Троянската война. Това означава, че нашите деди изпреварват римляните с около 1000 години в скулптурното изкуство.

Снимка: „Стандарт“
http://plovdivweek.com/sumatoha/kultura/otkriha-kamenna-lavska-glava-v-rodopite_13092012

 

Монументални фригийски статуи (по Ramsay) 

Фреските от минойските дворци обитавани от траки и пеласги са датирани XVII-XVI в.пр. Христа, а за римска живопис можем да говорим около 1500 години по-късно.

 

Изображение на младеж с бръсната глава и две кики – Акротири, о-в Санторини

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/ae/Fresco_of_a_fisherman%2C_Akrotiri%2C_Greece.jpg

Във времето когато Рим е бил ограден с плет, дедите ни издигат внушителни паметници, а в направата на мебели майсторството им е ненадминато.

 

Паментикът на цар Мидас, изображение User:China_Crisis

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/51/MidasSehri.Tomb.jpg

 

Фригийски мебели

http://www.hermesinstitut.org/wp-content/uploads/2016/08/tabler.jpg

http://www.hermesinstitut.org/en/los-frigios-una-misteriosa-civilizacion-en-anatolia-2/

12.Както строителството, така също металургията, а и изкуството са важни за развитието на обществото, но Европа се измъква от несигурните времена на Неолита благодарение на организираното земеделие и скотовъдство. Отглеждането на полезни растения, усвоването на знанията как да се съхранят дълго време, опитомяването на овцата, козата и т.н. води до това, че вече има храна и през зимата, т.е. шансовете за оцеляване значително по-големи.

Най-рано, за огранизирано земеделие и скотовъдство може да се говори на Балканите. От нашите земи, благодарение на преселенията на предците ни, важните знания стигат и до другите народи, като старите италийци – предците на римляните.

Латински думи като ovisовца, agnisагне, melcaкисело мляко, caseusквас, обикновено биват обявени само за сродни на нашите, или пък заети от различен от нашия език, но това е така защото все още се вярва на догмата, че народа ни е започнал да се оформя след прословутата 681-ва година. Приемем ли, че началото на етногенезиса ни е в епохата на Неолита, т.е. повече от 6800 години преди Христа, ще стане ясно, че сме потомци на най-старото цивилизовано население на Европа и много неща ще си дойдат на мястото.

За жалост, нито у нашите, нито у чуждите учени се наблюдава желание за преразглеждане на приетите отдавна догми. Както по време на Средновековието се е смятало, че земята е плоска и е център на вселената, така днес тези, които трябва да търсят истината и да разпространяват знания, са приели ролята на Инквизицията и отказват за приемат реалността, а именно това, че цивилизацията на Европа е започнала на Балканите. Още повече, оказва се фанатична съпротива на виждането, че ние българите сме потомци на хората разпространили искрата на познанието по целия континент, а дори и в определени региони на Азия.

Слава Богу, на запад се появиха прогресивни хора като Ричард Ръгли, Харалд Хаарман и др. които са прозрели, че е време да се пренапише най-старата история на Европа. Дано и в България се появат учени, които да намерят смелост да се изправят пред колегите си съддали кариера поддържайки заблуди и отричайки старите вярвания, да кажат истината.

Кога ще дойде този момент не зная, но докато дойде, поне ние обикновените хора ще трябва да разпространяваме това, което е неудобно за кариеристите, но е полезно за младото поколение. Нека българчетата растат със съзнанието, че са потомци на велик народ, че в гените им има закодирани големи дарби и, че тези дарби могат да бъдат отключени и използвани за благото на целия народ.

 

Статията идва благодарение на:Павел Серафимов

http://sparotok.blogspot.co.uk/2018/01/blog-post_25.html?m=1

 

(Visited 69 times, 1 visits today)