Какво знаем днес за Арктика? Това е северна полярна област със суров климат. Полярният климат се характеризира с дългите си студени зими, краткото и хладно лято, поради което животът там е суров и труден.
Флората е представена съвсем оскъдно от лишеи и мъх, както и дребни треви. Само в южните части могат да се видят дървета и храсти. Голо, ледено и неприветливо пространство, в което са се приспособили за живот само най-издръжливи видове.
Не винаги обаче е било така. Това е установено след ДНК анализ на древни растения. Изследването потвърждава, че те са вирели в по-северни зони, където днес не се срещат. Промените в климата, които текат в момента, е възможно да променят това положение и е напълно допустимо Арктическите области отново да станат зелени.
В тундрата на Арктика ключов вид храсти са брезите джуджета. Днес този растителен вид не се среща отвъд Бафинова земя, както се нарича островът в канадската част от Арктика. В ДНК на растението обаче са открити седиметни, свидетелстващи, че в по-стари времена то е виреело и на север. Това е доказателство, че растителността в Арктика е била тундрова, тоест зелена.
Изследването е било много успешно, тъй като е извлечена много древна ДНК, на растителност, на цели 100 хиляди години. Прашец от фосили, извлечен от седимента, е бил изследван и използван за идентифициране на древните растения в региона.
За да се постигне това, е ползвана нова техника. С нейна помощ от отлагания по езерата е извлечена ДНК на растенията, които са били част от флората в Арктика преди 100 хиляди години. Може да се направи извод, че брезата джудже е променила своя ареал, слизайки около 400 километра на юг.
Това е революционна техника, защото дава моментна снимка на определени видове растения, които са били разпространени в даден момент на дадено място.
Тъй като сега регионът се загрява бързо, има очаквания, че брезата джудже скоро ще се завърне в най-старите си области на разпространение, загубени преди сто хиляди години, и Арктика да ни изненада, като отново се раззелени.
източник: novini.bg