Джон Дий е една от най-известните и едновременно с това загадъчни фигури на XVI столетие. Получава блестящо за времето си образование и освен като учен се сдобива и със славата на магьосник. Твърдят, че можел да предвижда бъдещето и да получава злато с помощта на алхимични опити. А това дава повод на други да наричат Джон Дий просто ловък мистификатор.
Бъдещият учен и мистик се ражда на 13 юли 1527 в Лондон, в семейството на търговеца на платове Роланд Дий. Фамилята Дий е с уелски корени. Интересното е, че Dee на уелски се изписва като du (“черен“).
През 1542 година Джон постъпва в колежа Свети Йоан към Кембриджския университет. Изучава латински, древногръцки, философия, математика и астрономия. Посвещава изцяло времето си на наука, като понякога заляга над книгите по 18 часа на ден. Освен основните предмети се увлича от механиката, картографията и навигацията.
От 1546 година Дий се занимава с астрономични наблюдения и естественото за онова време съставяне на астрологични прогнози. Едновременно с това се развива и научната му кариера – получава бакалавърска степен и влиза в преподавателския съвет на Тринити Колидж. Между 1548 и 1551 година пътешества из Европа, където среща много изтъкнати учени от онова време. В Лувен заедно с Герард Меркатор конструира нов “модел на Вселената”, а в Париж чете лекции по евклидова геометрия.
След завръщането си в Англия Джон Дий служи при граф Пембрук, а после и при херцога на Нортъмбърленд. През 1552 година се запознава с Джироламо Кардано, заедно с когото работят по модел на “вечен двигател”.
Но на 28 май 1555 година Дий е арестуван за “изчисления”. По онова време занимаването с математика се разглежда като нещо, близко до магьосничеството. Вероятно заради хороскопите, които съставя за кралица Мария I Тюдор и сестра й принцесса Елизабет, Дий изпада в немилост. Легендата твърди, че предсказва на кралица Мария Тюдор кратко управление и че скоро ще умре, а на трона ще бъде наследена от Елизабет.
В крайна сметка ученият е оправдан, но се лишава от всичките си спестявания. След като на престола се възкачва Елизабет, Дий отново е повикан в двора и става неин личен астролог и съветник по научните въпроси. Дий създава механични устройства–роботи, свой собствен телескоп. Негово е хрумването да използва далекогледи в навигацията, а после предлага и да се използват големи огледала, за да се употребява слънчевата енергия. Ученият взема участие в реформирането на григорианския календар, пише учебник по география, въвежда понятието за “нулев меридиан”, който по-късно бива определен като онзи, който минава през Кралската обсерватория в Гринуич.
Но освен с наука Джон Дий сериозно се занимава и с окултни науки. През 1564 година издава книгата по Кабала и геометрична магия “Monas hieroglyphica”. В дома му в Мортлейк си дават среща много от адептите на средновековния херметизъм.
Говори се, че Дий притежава някакво магическо огледало, донесено от далечно Мексико. Представлява полиран черен кристал с рамка от слонова кост. Предметът днес е в експозицията на Британския музей – институция, чието съществуване дължим също на прагматизма на Дий. Според едни това е парче полиран обсидиан, който ацтеките ползвали при ритуалите по гадаене. С помощта на това огледало можело да се привикват духове… Друго огледало, притежавано от Джин Дий пък можело да превръща в пепел камъни и метали. Дий притежавал и пръстен с берил, с чиято помощ можел да предизвиква видения у себе си и околните.
През 1582 година Дий се запознава с известния за времето си окултист Едуард Кели (известен и като Едуард Талбот). В своите дневници Дий пише, че той и Кели са влезли в контакт с някакви ангелски същества, които им предават системата от т.нар. “Енохийска магия”. Джон Дий оставя много записки на тайнствения енохийски език, които днес изследователите все още се опитват да разгадаят.
Между 1584 и 1589 година Джон живее в Прага, в двора на Рудолф II, и заема поста на императорски съветник по въпросите на окултизма и химията.
След завръщането си в Англия ученият установява, че домът му е ограбен и опожарен. Много от безценните ръкописи, научни и магически инструменти са безвъзвратно загубени.
През 1592 година Дий получава поста на ректор на Колежа на Христа в Манчестър. Колегите му обаче не му отдават нужната почит, смятайки го за “магьосник” – занимание, което по това време не се поощрява. Джон Дий почива на 26 март 1609 година, беден и непризнат… Затова пък в наши дни за него все по-често си спомнят поклонниците на езотеричното и мистиката.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>