Поетът, богословът и политически деец Данте Алигиери записва името си в световната история на литературата като автор на “Божествена комедия”. Основоположникът на италианския литературен език се ражда на 21 май 1265 година.
Появява се на бял свят в знатен флорентински род от средна ръка. Един от предците му е прочутият рицар Качагвида, загинал по време на втория кръстоносен поход през 1147 година. Рицарят е женен за дама от ломбардския род Алдигиери да Фонтана; по-късно името на рода се трансформира в Алигиери – така е кръстен един от синовете на Качагвида, който после става баща на Белинчоне – дядо на Данте. Рожденото име на легендарния поет е Дуранте дел Алигиери и съдбата му отрежда да се роди в големият икономически и културен център на епохата, Флоренция. Данте остава през целия си живот предан на родния си град. За семейството и живота на писателя не е известно много. Дори рождената му дата е обект на спорове, тъй като самият поет споменава само, че е роден под зодиаклания знак Близнаци, което за 1265 година отговаря на периода между 11 май и 11 юни.
Данте Алигиери е изключително уверен в себе си човек. На 18-годишна възраст младежът се хвали, че умее до съвършенство да пише стихове и че е усвоил “занаята” самостоятелно. Получава образование в рамките на средновековните училищни програми, а тъй като във Флоренция няма университет, му се налага сам да овладява по-голяма част от основните познания. Авторът на “Божествена комедия” научава самостоятелно френски и провансалски; чете всичко, което му попада и така започва да се оформя собственият му път на учен, мислител и поет.
Младежките години на поета съвпадат с много сложната политическа обстановка в Италия: в края на XIII век се изостря конфликтът между императора и папата. Флорентинските родове се разделят на две противопоставящи се групировки – “бели” и “черни” гвелфи. Начело на “черните”, които са опора за папската институция, е Корсо Донати. Данте принадлежи на противниковия лагер и е сред “белите гвелфи”, които застават в подкрепа на монархията. Така поетът се оказва въвлечен в политическите борби. Алигиери участва в градския съвет и е част от антипапските коалиции, които се формират периодично. По това време проличава и блестящият му ораторски талант.
Данте не търси политически лаври, но много скоро се оказва във водовъртежа на политическите интриги. “Черните гвелфи” действат решително и устройват погром над противниците си. На 10 март 1302 година Алигиери и още 14 “бели гвелфи” са осъдени задочно на смърт. За да се спаси, философът и политик Данте се налага да напусне Флоренция. До края на живота си така и не успява да се върне в родния си град. Докато странства по света, търси място където да се уедини, за да може да работи спокойно. Алигиери продължава да се учи и най-важното – да твори.
Когато Данте е на 9 години, се случва нещо, което буквално променя историята на италианската литература. Една среща на църковния праг – малкият Алигиери се сблъсква със съседското девойче Беатриче Портинари, която тогава е 8-годишна. Любовта пламва от пръв поглед. По собствените признания на Данте, точно онова нежно чувство, което изпитва в мига на първата им среща, го превръща в поет. До последните дни на живота си Агилиери пише стихове на любимата си, боготворейки я като “най-дивния сред всички ангели”.
Следващата им среща се случва девет години по-късно, когато Беатриче вече е омъжена за богатия Симон де Барди от видния банкерски род Барди. Независимо от брачните окови, нищо не е в състояние да попречи на поета да се възхищава на музата си, която за него остава завинаги “повелителка на мислите”. Поетичен израз на тази любов става автобиографичната изповед на писателя “Нов живот”, която Данте пише край пресния гроб на любимата му, починала през 1290 година.
Самият Данте сключва брак “по сметка” – обичайна практика за епохата, когато водещи са политическите подбуди и сметки. Жени се за Джема Донати, дъщеря на състоятелния Мането Донати. Когато Данте е принуден да бяга от Флоренция, съпругата му остава в града заедно с децата им, за да запази остатъците от наследеното от баща ѝ състояние. В нито едно от произведенията си Алигиери не споменава съпругата си, докато Данте и Беатриче се превръщат в символ на любовна двойка, подобно на Петрарка и Лаура, Тристан и Изолда, Ромео и Жулиета.
 |
| Гробницата в Равена, където почиват тленните останки на Данте |
Смъртта на Беатриче се оказва тежък удар за Данте. Той търси спасение в четенето и осмислянето на трудовете на античните философи. Чете Цицерон и Боеций, а прочетеното го тласка да напише “Божествена комедия”. Гениалното произведение обаче авторът пише докато е в изгнание. И до днес то е смятано за едно от десетте най-значими литературни творения в света. Поемата на Данте оказва огромни влияние върху възникването и формирането на собствена италианска литература. Изследователите смятат, че творбата е синтетична равносметка на развитието на средновековната философия. И тъй като отразява светогледа на поета, “Божествена комедия” е наричана “плод на живота и творчеството” на италианския майстор.
 |
| Празната гробница на Данте във Флоренция |
Всъщност, комедията на Алигиери не се ражда “Божествена”; в такава тя се превръща по-късно, когато авторът на “Декамерон”, Джовани Бокачо, възхитен прочита творбата, възкликва, че е “Божествена”. Данте озаглавява ръкописа си просто “Комедия”. Използва средновековната терминология, според която комедия е “всяко поетично произведение, средно по стил, с тягостно начало и щастлива развръзка, написано на народен език”. Трагедия пък е наричана “всяка поетична творба с висок стил, със спокойно и възвишено начало и трагичен край”. И въпреки, че в поемата на Данте се засягат “вечните” теми за живота и безсмъртната човешка душа, отговорността и разплатата, авторът не може да я нарече трагедия, защото, както всички творби “с висок стил” следва да е написана на латински. Алигиери обаче пише своята “Комедия” на родния си италиански език, при това с много заемки от тосканския диалект.
Върху труда на живота си Данте работи почти 15 години. Успява да я завърши малко преди да почине. Умира, вероятно от малария, в Равена, на 14 септември 1321 година. В Равена му е издигната гробница, а векове наред родната му Флоренция моли тленните му останки да бъдат препогребани “на родна земя”. Молбите ѝ обаче не са удовлетворени. Във Флоренция е издигната друга гробница, която и досега очаква да приеме останките на гениалния поет.
След себе си Данте Алигиери оставя незаличима диря в световната литература, а освен това поставя началото и на нова епоха – ранния Ренесанс.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>