Сглобяването на библейската история не е лесна работа, но археолозите я вършат всеки ден в Израел. И още едно парче от пъзела се събра този месец, когато екип намира родния град на филистимския герой Голиат.
Всички знаем историята за Давид и Голиат. Израилтяните и филистимците воювали и вместо да пратят войските си в битка, филистимският воин Голиат предизвикал всеки воин от страна на Израилтяните да се бие с него в единоборство. Който воин спечелел битката, щял да спечели войната за своята страна. Никой не излизал. Но тогава Давид, който по-късно щял да стане важен библейски цар, приел предизвикателството.
Очевидно Голиат бил огромен мъж, пред когото Давид изглеждал като джудже. Но Давид го повалил с камък от прашката си и му отрязал главата.
По-късно Давид посещава родния град на Голиат, известен сега като Тел ес-Сафи, и зяпва при портата, понеже бил силно впечателен от масивните укрепления и архитектурата на филистимското селище от Желязната ера.
Според „Хаарец”:
„Гат се споменава в Библията повече пъти от всеки от петте главни филистимски града (другите четири са Екрон, Ашдод, Ашкелон и Газа). За Гат се казва, че е държал Кивота на завета за кратко, след като филистимците го пленили от израилтяните (1 Царства 5:8) и там именно Давид търси убежище два пъти от цар Саул, като накрая става наемник на владетеля на града Анхус (1 Царства 21 и 1 Царства 27).”
Древният град Гат пред хоризонта.
Археолозите вече са намерили Ашкелон, където провели ДНК тестове и откриват, че филистимците произхождат от Европа.
Друг екип изследователи, воден от професора от университета Бар-Илан Арен Майер, копаят обекта Гат от години. Проблемът е, че Гат е едно от тези места, където хората са строили селища върху по-стари селища векове наред, което затруднява намирането на специфичен времеви период. И така, нивото за което вярвали, че е родният град на Голиат първоначално, било погрешно. Понеже вече са намерили ниво, което съвпада с правилното време, и развалините са достатъчно масивни, че човек да си помисли, че тук са живели великани.
„Откритието предполага, че Гат е бил в зенита на силата си много по-рано, отколкото се мислеше преди, което поставя разцвета му около времето, когато градът присъства силно в библейския разказ като яростен съперник на ранните израилтяни, както и като родния град на Голиат и други извънмерни библейски воини.”
„През лятната кампания за разкопки, която приключи миналата седмица, археолозите решават да изследват основите на просторни тераси, разположени в долния град на Гат, който бил населяван само през Желязната ера. Разкопките разкриват, че тези тераси лежат върху масивни укрепления и по-големи сгради, направени от огромни камъни и печени тухли – метод, който ги прави по-здрави от традиционните сушени на слънце тухли от кал.”
Руините на Гат.
„Копая тук от 25 години, но това място продължава да ме изненадва”, казва Майер. „През цялото време сме имали този по-стар, гигантски град, скрит само на метър под града, където копаехме. Това е бил най-големият филистимски град и вероятно един от най-големите в източното Средиземноморие през Желязната ера. По-големи градове е имало само извън източното Средиземноморие, като в Египет и в Месопотамия.”
По-късното селище, което били коапели, било разрушено от сирийския цар Азаил около 830 г.пр.Хр. в периода на Желязната ера IIA. По-ранното селище, което току-що били намерили обаче, е още по-голямо.
„Досега мислехме, че градът от Желязна IIА – този, който е бил разрушен от Азаил – е бил най-големият и най-важният период в Гат”, казва Майер. „Тази година историята е друга.”
На някои места тези стени са по четири или повече метра дебели, а керамиката, свързана с тях, датира от ранната Желязна ера, към 11 век пр.Хр. или вероятно по-рано. „Не са известни никакви сравнително колосални структури в останалата част от източното Средиземноморие от този период… или дори от по-късното въплъщение на филистимския Гат”, казва Майер.
Руините на Гат.
„Каквото и да е, то е огромно”, добавя Майер. „Сякаш мястото на Гат през ранната Желязна ера прави по-късния град да изглежда като джудже.”
И затова много хора вярват, че филистимците са били великани, макар и да не са намерени никакви останки от скелети, които да предполагат такива.
„Много от библейските текстове трябва да се разбират като алегория”, казва Майер. „Изкопахме няколко гробници в Гат и определено не сме намирали кости на особено големи хора, тъй че какъв е произходът на преданието, че тук са живели великани? Ако е имало огромни развалини наоколо, това е най-добрият начин да започнат историите за великани.”
Професор Томас Рьомер от Лозанския университет е съгласен:
„Винаги трябва да сме много внимателни в интерпретациите си, но това може да е свързано с големината на филистимските градове като Гат и с тази много впечатляваща цивилизация, с която евреите били запознати”, казва Рьомер. „Когато се изправиш пред такива големи структури, трябва да ги обясниш: така че, защо не великани?”
Отново, Гат е бил разрушаван няколко пъти. Би било лесно за по-късни посетители да видят масивните развалини и да заключат, че там сигурно са живели гигантски хора, допълнително увековечавайки историите за Голиат великана, докато той може да не е бил много по-голям от Давид. Хората, написали библейските истории за Гат са го направили векове, след като тези събития са се случили. И освен това, включването на великани в историята добавяло вълнение към писанията и правело филистимците да изглеждат още по-гадни.
След всички тези векове се оказва, че единственият истински великан бил самият град.
„Все още не знаем много защо нов град е бил построен върху стария, с различна ориентация на сградите”, казва Майер. „Но едно е сигурно – бавно събуждаме спящ великан.”
Вероятно следващата разкопка на обекта ще намери гробницата с надпис, определящ я като принадлежаща на самия Голиат. Това би било още по-голямо откритие.