Space & Astronomy 5 октомври 2025 г. · 0 коментара
Има ли живот на Марс? Кредит за изображение: НАСА / JPL
Учените разглеждат дали все още е възможно да намерим форми на живот, процъфтяващи на Марс в наши дни.
Шон Джордан и ДеВани Джамбхуле: Наскоро НАСА разкри вълнуващи подробности за нови открития от Марс. Учените са открили мънички модели на необичайни минерали в богатите на глина скали на ръба на кратера Джезеро – древно езеро, веднъж хранено от марсиански речни системи, и мястото за проучване на постоянството на НАСА.
Тези „леопардови петна“ са приветствани като потенциален признак на миналия микробен живот поради сходството им със следи, оставени от микроорганизмите на Земята.
Журито все още е навън дали това всъщност са признаци на живот, но това откритие възложи дискусията за предишното съществуване на живота на Марс и възможността то да може да оцелее там днес.
Ще се нуждаем от много различни доказателства, за да отговорим на този въпрос, но има предимство за разглеждане на определени марсиански среди като в момента обитаема.
Ранната земя и ранният Марс бяха сравнително сходни, но това сходство не продължи дълго. И двамата имаха атмосфера и магнитни полета, които предлагаха известна защита от вредно радиация, произхождаща от слънцето, заедно с тела на течна вода на повърхността им. Знаем, че тези условия са довели до произхода на живота на Земята, така че е възможно същото да се случи и на Марс.
Докато животът на Земята започваше да процъфтява, Марс загуби магнитното си поле, когато сърцевината си се охлаждаше. Това изложи планетата на вредни слънчеви лъчи, които започнаха да ерозират атмосферата. Докато атмосферата изчезна, марсианската повърхност стана по -студена и по -суха, в крайна сметка се превърна в замръзващата пустиня, която познаваме днес.
Ето защо много учени не очакват да намерят живи организми на повърхността на Марс – това е просто твърде негостоприемно за живота, както го познаваме. Вместо това надеждата се крие в разкриването на микробен живот, скрит в защитени подземни или ледени региони.
Къде може да оцелее животът на Марс?
Възможните места за Martian Microbial Life включват пещери, вътре или под ледени покривки на полюсите или дълбоки под земята. Всички тези среди имат аналози (среди с определени прилики) на Земята, които организират микроорганизми. Така че не е много разтягане да се вземе предвид, че ако животът започна на Марс, той все още може да се държи в тези крайни ниши.
Може би най -правдоподобният от тях е под земята – марсианската подземна повърхност. Продължавайки от няколко метра до няколко километра дълбочина, се смята, че е най-стабилното и дълготрайно потенциално местообитание на планетата.
Докато повърхността е била студена, суха и като цяло негостоприемна през по -голямата част от историята на марсиан, дълбоката подземна повърхност може да е предложила по -благоприятни условия. На земята дълбоката биосфера – животът, който оцелява под повърхността – осигурява полезно сравнение.
Значително количество микробен живот на Земята съществува под земята, оцелявайки в пукнатини в скалите. Тези екосистеми са доминирани от литоавтотрофи – микроби, които получават енергия, като се хранят с тези скали. Метанът, потенциален страничен продукт от някои навици за хранене на литоавтотроф, дори е открит на Марс. Но има много начини за генериране на метан под земята без живот, така че в момента това не ни казва много.
Потенциалът за дълбока биосфера зависи от фактори, включително наличието на течна вода, източник на енергия, пространство за живеене и поносими температури. Възможни са доказателства за наличието на течна вода под повърхността на Марс, но това все още се обсъжда.
Това би улеснило химичните реакции, известни като реакции на вода-рок, които генерират енергия за живеене на микроби. Поради по -слабата си гравитация, скалите на Марс могат да бъдат по -малко компресирани от тези на земята и да останат по -порести на дълбочина, осигурявайки пространство за живеене на микроби.
В същото време Марс произвежда по -малко топлина от вътрешността си, което означава, че температурите, подходящи за живот, могат да се простират почти два пъти по -дълбоко под земята, отколкото на Земята.
Учените прекарват много време в анализиране на места на Земята – аналози на Марс – за да се опитат да разберат възможностите за миналия и настоящ живот на Марс. Тези среди не са идентични с Марс, но споделят поне една важна характеристика като екстремна сухота, високи нива на сол или висока UV експозиция.
Дълбоката подземна повърхност на Земята е един пример, а други включват пустинята Атакама в Южна Америка, утайките в езерото Салда в Турция и соли, открити в пилотната долина на Юта. Изследователи по света изследват тези обекти на Земята, за да разберат по -добре как марсианските условия могат да повлияят на живота и неговото запазване. Тъй като никое местоположение на Земята не би могъл да съответства на всички марсиански условия, учените също провеждат контролирани лабораторни експерименти.
Пример за това е използването на специализирани „камери на Марс“ за възпроизвеждане на марсиански условия на околната среда, като неговата атмосфера, радиационна експозиция и температура. Всички тези комбинирани разследвания ни помагат да разберем по -добре потенциала на живота да съществува на Марс.
Признаци на живота днес?
В момента няма категорични доказателства за живота в миналото или настоящето на Марс. “Леопардовите петна” на НАСА са най -обещаващите знаци, които имаме, но те все още са неубедителни. Ако животът съществува на Марс днес, той почти сигурно не е широко разпространен като на Земята – нашите сонди и роувъри биха го виждали.
Предстоят обаче важни възможности. Предстоящата Европейска космическа агенция (ESA) Exomars Rosalind Franklin Rover ще може да пробие до два метра под марсианската повърхност. Това ще ни даде шанс да изучаваме плитката подземна повърхност на Марс, която може да съдържа живи микроорганизми. Но това е само най-стартните учени са съгласни, че ще трябва да вървим по-дълбоко.
Пробиването дълбоко на земята все още е огромно предизвикателство и има толкова много, че не знаем за собствения си подземен живот. Пробиването на дълбоката подземна повърхност на Марс ще бъде основно научно и инженерно предизвикателство, но това, което може да има ключ към намирането на съществуващ марсиански живот.
Шон Джордан, доцент по химия, градски университет в Дъблин и Devyani Jambhule, кандидат за доктор, лаборатория Protosigns, градски университет в Дъблин
Тази статия е преиздадена от разговора под лиценз Creative Commons.
Прочетете оригиналната статия.
Източник: Разговорът | Коментари (0)