Когато говорим за мумии, обикновено се сещаме за Древен Египет. Наистина в Египет се намират едни от най-известните мумии в света като тези на Тутанкамон и Рамзес II. Но дрвените египтяни не са първите хора, които практикуват мумифициране.
Народът Чинчоро в чилийската пустиня Атакама е първият, който мумифицира свотие покойници.
Чинчоро обитавали тихооокеанското крабрейжие в днешно Северно Чили и Южно Перу от преди около 9000 години до преди 3500 години, когато изчезнали. Животът им бил изграден около морето и били отлични риболовци. Те разработили разнообразни и изкусни рибарски инструменти като куки, изработени от черупки на миди и кактуси, и каменни тежести за мрежи, направени от плетени тъкани.
Чинчоро били известни и със своето прецизно мумифициране и погребални практики, съобщава Amusing Planet.
Въпреки че се намира близо до морето, пустинята Атакама е едно от най-сухите места на планетата. Тази безжизнена среда помага за запазването на телата. Хората чинчоро вероятно са забелязали, че техните покойници сякаш не се разлагат и затова започнали да практикуват мумифициране.
Чинчоро започнали да мумифицират своите мъртви преди около 7000 години. Според една теория, естественият арсеник в река Камаронес, чийто нива са няколко пъти по-високи от считаните за безопасни в наши дни, може да е станал причина за инцидентно натравяне и запазване на неродени бебета, което накарало чинчиро да правят церемониално изпращане на починалите.
Чинчиро правели малък разрез на тялото и премахвали вътрешните органи, след което го запълвали с клечки, тръстика и глина, за да му придадат обем. Изкусни майстори зашивали тялото, използвайки човешка или тюленова кожа. Обикновено децата и бебета били обработвани по най-изкусния начин.
На главата се поставяла гъста черна коса, лицето било покривано с глина и маска с отвори за очите и устата. Накрая тялото било боядисвано в ярко червено или черно, като боята се правела от минерали, охра, манган и железен оксид.
Покойникът бил полаган в дрехи от тръстика и го заравяли в пустинната почква, където тялото се запазвало хиляди години заради сухия климат.
Трудно е да се определи защо чинчоро изпитвали нужда да мумуфицират мъртвите. Мумиите може да се служели, за да помогнат на душата да оцелее, и за да не могат мъртвите тела да плашат живите. Най-често приеманата теория е, че е имало някакъв култ към предците, тъй като има данни, че мъртвите били пренасяни заедно с живите и поставяни на почти места по време на големи ритуали и когато погребението се забавяло.
Можете да видите муммите в Арехологическия музей Сан Мигел де Азапа и в близкия музей Азапа, който има най-голямата колекция от мумии – около 300. 90% от тях са на съхранение и не се показват.
Доскоро сухият климат на Атакама помагаше за запазването на мумиите, но климатичните промени ги застрашават. Увеличаването на влажността в пустинята причинява бързо разпадане на мумиите. По някои дори вече има мухъл.
Строи се нов музей, който да има контролирана среда за запазване на муммите. В момента те се съхраняват при условия без контрол на влажността и въздуха. Новият музей, на стойност около 24 млн. щатски долара, се строи и се очаква да отвори през 2024 г. Той ще бъде с площ 5000 кв. м и ще има оптимални нива на влажност между 40 и 60%.
източник: pochivka.blitz.bg
Последвайте ни във Facebook