Във времената на индустриалната революция възникнал един спор, който дотогава просто нямало как да се появи. След като машините започнали да изместват впрегатните животни в извършването на някои дейности, трябвало да се реши на колко точно се равнява работата, свършена от една машина.
Познайте, кой предлага най-смисленото решение на спора. Джеймс Уат. Изобретателят, на когото индустриалната революция дължи много, разрешава проблема, като предлага да се използва единицата “конска сила”. В онези дни, за да се изпомпват от мините събиращите се подпочвени води, се използвали коне, които обикаляли в кръг по цял ден, вързани към прът, задвижващ помпата. Уат твърди, че неговата парна машина може да върши същото, което и един кон, следователно имала същата мощност, каквато и коня. Приемало се, че едно добиче е способно за 1 минута да повдигне 150 килограма вода на височина 30 метра.
Всички знаят, че Уат е изобретил парната машина. И всички бъркат. Парни машини са работели поне половин век преди самият Уат да се роди (а той се ражда на 19 януари 1736 година). Голямата заслуга на човека, чието име днес ползваме кажи-речи всеки ден, стане ли въпрос за мощност (е, вярно, че се произнася Ват, но това е поради други съображения), е, че успява да изобрети по-ефективни машини по отношение използване на парата. Когато се заема с този проблем, 3/4 от парата отивала на вятъра, образно казано.
Уат се концентрира върху това, да подобри нещата. Забелязва, че огромните загуби от горещата пара отиват, за да нагряват буталата на машината. Успява да намери решение под формата на кондензатор и… днес виждаме резултата от това подобрение. За няколко десетилетия човечеството направило такава голяма крачка напред в производството, че не без основание наричаме онази епоха “Индустриална революция”.
 |
| Копирна машина на Уат |
Знаете ли обаче, че “изобретателят” на парната машина е изобретател и на първата… копирна машина? Е, вече знаете.
Към 1780 година Уат вече е утвърден като майстор, съчетаващ както умението да измисля неща, така и да ги реализира. Делата му се разрастват и постоянно му се налага да пише едни и същи писма с указания, или пък да прави копия на чертежите на машините си. Изобретателят подхожда и към това по “изобретателски”. Решава за начало да опита с два писеца, свързани с механично устройство, но резултатите не били задоволителни. Затова решава да намери онази комбинация от устройство, мастила и хартия, които да позволяват “копиране с допиране”. Налага му се да поработи доста, но накрая се получава машина, способна да копира написания документ върху лист много фина, но и достатъчно здрава хартия. Самата машина в началото е просто разновидност на печатарска преса, но няколко години по-късно се появява и преносимо устройство, с размери, колкото да се побере на стандартно за онези времена писмено бюро.
Принципът на копиране е прост. Писмата се пишат със специално мастило, което не се разлива, но съхне бавно. В рамките на до 24 часа е можело да се прави копие от оригиналния документ върху специално подбрана тънка хартия, която предварително се държала мокра в специален разтвор. Идеята е мастилото от оригинала да се отпечата върху копието и да проникне в тъканта на копието, така че да може да се чете от “правилната” страна, въпреки че е копирано огледално.
Големите чертежи се копирали на по-дебела хартия и при тях се налагало просто да се разчитат огледално. Но пък се пестели огромни суми и маса време в сравнение с това, да наемаш хора, които да преписват и пречертават.
Уат и съдружникът му – индустриалецът, който осигурява финансирането на почти всичките им съвместни начинания – Матю Болтън, преотстъпват патента за “Машината за копиране” на синовете си. Бизнесът на децата им процъфтява, а машината за копиране се ползва и през първите години на ХХ век, до момента на масово навлизане на хелиографите, а по-късно и на ксерокопирането.
Е, няма смисъл да почвате от сега да гледатe с друго око на копирната машина в офиса ви.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>