[ad_1]
На 16 юли 1928 година в градчето Мейпълуд, Ню Джърси се ражда Робърт Шекли. Научава се да чете, докато е много малък и още от детството си мечтае само за едно – да стане писател. В юношеските си години е много повлиян от автори като Робърт Хайлайн, Алфред Ван Вогт, Джонс Клеър. След училище постъпва в Университета в Ню Йорк, където специализира хуманитарни дисциплини. По време на Корейската война е в редовете на американската армия. Връща се от войната, след конфликт с командирите си в армията и известно време работи в металургичен завод.
В началото на 50-те години на ХХ век Шекли започва да пише научно-фантастични разкази, като ги предлага в множество списания. Редакторите посрещат с много добри отзиви творбите му, а читателите го заобичват още от началните му публикации. През следващите десетина години пише стотици кратки остроумни фантастични разкази. В едно от последните си интервюта Робърт Шекли си спомня, че това са били най-щастливите години в живота му.
В началото живее в една стая в тихия център на Ню Йорк. Седмично пише по няколко истории и ги разнася с мотора си из редакциите на списанията. Телефонът му в квартирата буквално не спира да звъни и поръчките за разказите му валят.
Когато питат Шекли, защо точно фантастика е избрал да пише, той неизменно отговаря – защото само там авторът е напълно свободен в разказа.
Младият талантлив автор не остава незабелязан от редакцията на най-популярното по онова време месечно издание за научна фантастика – “Galaxy”. Разказите му започват да се печатат в тази “месечна библия” на фантастиката, а хонорарите му вече не са по 1 цент за дума, а по 3-4 цента. За разказ от 5000 думи получава по 200 долара, което ако бъде приравнено към днешните реалности е около 2 000 долара.
През 1954 година Шекли печели наградата “Най-добър дебют” – най-високото звание, с което се отличават млади автори във фантастиката. Мнозина от колегите му го признават за най-добрия фантаст за 50-те и 60-те години на ХХ век.
Шекли печели признание и известност не само у дома. Всепризнатият майстор на късия разказ обаче попада в капана, който съпътства всички творци от онова време – появата на телевизията рязко понижава тиражите на вестници и списания, много от печатните медии са закрити и писателите, специалисти в кратката форма се оказват изтласкани от пазара. “Galaxy” например първо намалява хонорарите до 1,5 цента на дума, после започва да излиза нередовно, а накрая също бива закрито.
Шекли се пробва в други литературни формати. Не малко детективски разкази са излезли под перото му, но те са подписани с най-различни псевдоними, тъй като Шекли не си пада по този жанр.
Разказите му са издадени в няколко авторски сборника ”Untouched by Human Hands”, 1954г., “Citizen in Space”, 1955, “Piligrimage to Earth», 1957, “Notions: Unlimited”, 1960, “Store of Infinity”, 1960, “Shards of Space”, 1963, “The People Trap”, 1967, “Can You Feel Anything When I Do This?”, 1971, “The Robot Who Looked Like Me’, 1978, “The Wonderful Worlds of Robert Sheckley”, 1979 и още, и още.
По неговите произведения са заснети четири филма: “La decima vittima”, 1965, в главната роля е Марчело Мастрояни; “Freejack”, 1992, по-известен и под другото си заглавие “Корпорация Безсмъртие”, в който главните роли се изпълняват от Емилио Естевес и Мик Джагър; “Escape from Hell Island”, 1963, и “Le prix du danger”, 1983. През 2007 година е екранизирана повестта му “Страж-птица” в сериала “Хроники от бъдещето”.
В периода, когато противопоставянето на света от двете страни на желязната завеса е в разгара си, Робърт Шекли губи много от популярността си в родината. Тогава преводите на неговите творби го правят любим автор на фантастика в страните от бившия социалистически блок и разбира се, най-вече в СССР. Публиката приема радушно творбите му не само защото са изпълнени с уникално човеколюбие и хумор, но и защото вижда в тях глътка от онази свобода, която по това време в социалистическите страни е много ограничена.
Освен разказите му, много популярни са и романите му “Корпорация Безсмъртие”, “Цивилизация на статуса”, “Обмен на разуми”, “Недокоснат от човешки ръце”, “Домът на боговете”, “Пътуване до вдругиден”… В съавторство с друг голям автор на фантастика – Роджър Зелазни, пишат трилогията романи за приключенията на рижия демон Аззи Елвул – “Донеси ми главата на принца”, “Ако с Фауст не успееш” и “Просто шеметен фарс”.
Творбите му са уникално непредсказуеми. Остроумието на Шекли преобръща сюжетите по най-неподражаем и неочакван начин. А идеите му освен оригинални са и многообразни. Затова нерядко журналисти са му задавали въпроса какви наркотици ползва, докато пише. Робърт Шекли си признава, че е имало период, през който е пробвал наркотични вещества, но това по никакъв начин не е свързано с творчеството му. Прибягва до дрогата в тежък за себе си момент, за да може да понесе несгодите, с които го сблъсква съдбата. Но за творчеството си винаги е подхождал с ясен и изчистен ум. Само един роман – “Пътуване до вдругиден” Шекли признава, че пише под влиянието на наркотични вещества. Тогава живее в Ибиса и периодът не е от най-добрите в живота му. Романът всъщност е на едно от последните места по популярност, което още веднъж доказва думите му, че наркотиците не помагат на твореца.
Общо Шекли пише 15 романа и над 400 разказа и посвети, събрани в 9 авторски сборника. Творбите му са преведени на много езици и няма място на планетата, където името му да не е познато на любителите на жанра научна фантастика.
През 1991 година Робърт Шекли е отличен с наградата на името на Daniel F. Gallun за приноса му в жанра, а 7 години в Санкт Петербург получава и руската премия “Странник” за приноса му в хумористичния и научно-фантастичния жанр.
Робърт Шекли е женен пет пъти. Има син от първия си брак, дъщеря от втория и син и дъщеря от третия си брак. Четвъртият му брак е с писателката Гейл Дана, с която живеят в Портланд, Орегон.
Шекли винаги е бил заклет пушач. По време на събитията, в които участва, не рядко са правени специални изключения от правилата, като организаторите са му разрешавали да пуши, дори и на пожароопасни места – в библиотеки, печатници и подобни. Писателят просто не може да изкара и десет минути без да запали цигара.
Последните години от живота си живее на Ибиса, заедно с петата си съпруга, а по-късно – след раздялата им, отново остава сам. Вече почти не пише, рядко бива преиздаван, живее скромно, боледува често и не веднъж изпитва остър недостиг на средства.
Спомня си за популярността си в бившия Съветски съюз и сериозно започва да обмисля възможността да си закупи имот някъде на черноморското крайбрежие в Украйна или Русия. Привличат го топлината и романтиката на тези места, но не на последно място и сравнително евтиния живот. Но тези планове не са осъществени.
През пролетта на 2005 година, докато е на посещение в Украйна, здравословното му състояние рязко се влошава. След простуда, претоварване и заради възрастта си, Шекли се налага да бъде приет в болница. Понеже не може да заплати лечението си, дългът му от 10 000 долара към болницата е поет от известен украински политик. Организирано е събиране на средства, което помага на писателя, макар и в тежко състояние, да се завърне в САЩ, където за него да се грижи дъщеря му Анна.
Робърт Шекли обаче не успява да се възстанови и на 9 декември 2005 година напуска този свят. Почива на 77-годишна възраст в болницата в град Покипси, щата Нью-Йорк от усложнения на мозъчна аневризма, въпреки сполучливата операция, която му е извършена две седмици по-рано.
А спомняте ли си онзи “неразбираем” съветски филм “Кин-дза-дза”? Вероятно не се сещате за сюжета и за героите му, но дори и да не сте гледали филма, сигурно сте чували думи като “пепелац” и “гравицапа”. Режисьорът на филма, Георгий Данелия, черпи вдъхновение за написване на сценария му под впечатлението от разказа на Робърт Шекли “Разрешително за убийство”.
––––
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
[ad_2]
Source link