Мао Дзъдун и досега си остава “великият кормчия” на китайския комунизъм. Почитан е и днес: негови паметници има във всеки град, ликът на Мао е на китайските банкноти, значки, плакати и какво ли още не…
Мао Дзъдун се ражда на 26 декември 1893 година в Шаошан, в заможно семейство на търговец на зърно. Още в младежките си години влиза в Комунистическата партия на Китай (КПК). До 1930 година вече е заемал множество ръководни длъжности в партийната йерархия.
 |
| Култът към личността на Мао Дзъдун започва да се заражда още през 40-те години на ХХ век |
След “Лъвския поход” Мао се очертава като един от водещите лидери в КПК. След края на Втората световна война и годините след нея Мао Дзъдун става едноличен лидер на партията. През 1949 той провъзгласява образуването на Китайската Народна Република и остава начело на партията и държавата чак до края на живота си.
 |
| Появата на червената книжка с “Цитати на председателя Мао” е началото на гротеската, наричана Културна революция |
През 50-те години на ХХ век Мао съсредоточава цялата власт в свои ръце. По това време започва и подмяната на марксизма-ленинизма с личните му постановки и възникването на маоизма, а пролетарският интернационализъм се подменя с шовинистични идеологеми. Към 1958 Мао издига авантюристичния лозунг на “трите червени знамена”, с който взривява плавността в социалистическото строителство в Китай и довежда до криза в селското стопанство.
 |
| С течение на времето всички значими събития в страната започват да се фокусират около личността на Мао. Партийната пропаганда достига до абсурдни висоти – хунвейбините вилнеят из цял Китай и се случва дори да пребиват велосипедисти, защото са се движили по улиците без да носят със себе си портрета на Председателя. |
По това време лидерът на КПК вече е “великият кормчия”, “Най-мъдрият председател” и просто “вождът”. Мао Дзъдун смята, че на страната е нужен герой и силен лидер, за да се обедини и да поддържа това единение. Но както всяка подобна тенденция и тази се изражда в насаждането на култ към личността, доведен до абсурдни висини, каращи гражданите да рецитират наизуст “думите на председателя” докато пътуват в градския транспорт.
 |
| Днес култът към личността на Мао Дзъдун е получил официалната оценка на партийното ръководство. След края на “Бандата на четиримата” в края на 80-те години на ХХ век, КПК заклеймява това явление, но личността на Мао остава все така на почит сред народа на Китай. |
Управлението му, макар и белязано с единението на Китай след дълъг период на раздробеност на страната, не може да бъде оценено еднозначно. От една страна държавата постепенно и с умерени темпове започва да се развива в икономически план, започва мащабна индустриализация и благосъстоянието на населението плавно се повишава. От друга страна се появява политическият терор, безсмислените кампании, упадъкът на културата след грозния феномен, наречен “Културна революция” и неизброимите уродливи форми на култа към личността на Мао Дзъдун.
След прекарани два тежки инфаркта, на 83-годишна възраст на 9 септември 1976 година Мао Дзъдун почива в Пекин. На погребението на “Великия кормчия” присъстват над милион души. Тялото му е балсамирано и година по-късно е положено за поклонение в мавзолей на централния пекински площад Тиенанмън. От тогава до днес през мавзолея на Мао са преминали над 170 милиона души.
 |
| Мао Дзъдун и до днес остава основна фигура в китайския комунизъм. Портретите му са навсякъде, а паметници има във всеки град. Култът към личността му обаче сред обикновените граждани е по-скоро част от народния фолклор, отколкото преклонение пред политическата фигура на “Великия кормчия”. |
Днес в Китай много свободно се дискутира ролята на Мао в съвременната история на страната. Официалната формулировка на неговия принос и делата му, е заимствана от собствените му думи, с които характеризира дейността на Сталин: 70 % победи и 30 % грешки. Но огромното влияние на Мао Дзъдун върху хода не само на китайската, но и на световната история, е вън от всякакво съмнение.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>