[ad_1]
Облаци от гигантски скакалци, реещи се около зъберите на връх в аквамаринов цвят. Китове с огромни размери и други странни твари, изплували от неспокойната морска шир. Проливен дъжд се лее от притъмнелите небеса и дъждът не е обикновен, а кървав.
Тези странни и плашещи картини са от „Книга с чудеса“ – великолепно издание на открит преди няколко години в Германия ръкопис.
Албумът е преиздаден средновековен манускрипт от средата на XVI век. Новото издание е на богато илюстрираната „Аугсбургска книга на странните знамения“. Дело е на издателство Taschen под редакцията на Тил-Холгер Борхерт и Джошуа Уотърмен.
В албума са включени 169 страници с илюстрации, които грабват читателя както със съдържанието, така и с реалистичния начин, по който са изрисувани средновековните феномени.
Златни сфери в небето
„Спомням си, че когато за пръв път видях тези изображения в оригинала, изпитах същинско благоговение“, разказва пред BBC Culture Тил-Холгер Борхерт. „До дъното на душата ми ме порази трогателното съчетание на простота и красота в търпеливото и методично описание на исторически катастрофални феномени“.
„Потресаващо живите картини вероятно са всявали трепет в сърцата на всеки, който ги вижда за пръв път – пред очите на средновековните читатели са се развилнявали бедствия и чудеса от доисторическите библейски времена до края на света, както тогава са си го представяли“, допълва Джошуа Уотърмен.
Първата половина от книгата се отнася за феномени, описани в Стария завет, а втората обхваща периода от античността до средата на XVI век, когато е създаден манускрипта. А в края всичко завършва с апокалиптичните картини, вдъхновени от „Откровение на Йоан“.
Огънят от небесата
Всяка илюстрация, като например тази – „1009 – Пламтящият факел“, е съпроводен от мрачно-делово обяснение: „В година 1009-та от Рождество Христово слънцето потъмня, и луната се обагри в кърваво, и стана силно земетресение, и падна от небето с ужасен шум и грохот огромен пламтящ факел – подобен на огнена колона или кула. И последва след него гибелта на мнозина, и глад порази Германия и Италия“.
„Умряха повече хора, отколкото останаха живи“, безстрастно съобщава средновековният автор.
„Аугсбургска книга на странните знамения“ продължава традицията на други творения от същия период, разказващи за „чудеса“. По онова време са много популярни такива издания, които разказват в хронологичен ред за бедствия, апокалиптични знамения и видения, както и за тайни пророчества, касаещи съдбата на човечеството. Но тази книга превъзхожда подобните ѝ по мащабността на обхванатите събития, както и като чисто художествено ниво.
„Когато изучаваш тази наистина изключителна поредица от илюстрации, трябва да помниш, че тя отразява страховете и надеждите на християните от онази епоха“, подчертава Уотърмен. „Обсебването от феноменалните знамения през XVI век е преди всичко с религиозни корени, защото хората през това столетие стават свидетели на социалните сътресения, които донася протестантската Реформация“.
Борхерт се съгласява с мнението на колегата си. „[Западният] християнски свят тогава се намира в плачевно състояние – до това се стига вследствие на поведението на католическата църква, и реакцията на това на Реформацията, която се опитва да запълни празнотите, зейнали през късното Средновековие в душите на обикновените хора. Сред обществата масово цари апокалиптично настроение, хората постоянно се страхуват от онова, което ги очаква след смъртта и заради това са се опитвали да намерят поне частица спокойствие и спасение във вярата“.
Усещането за близка катастрофа е „подклаждало атмосферата на тревожност, в която всички тези тайнствени, чудодейни знамения са играели важна роля“.
„Папското магаре“
Много от изображенията, като например „1496 – Чудовището от Тибър“ – са породени от тогавашния фолклор. Слухът разказва, че чудовището било открито в Рим, на брега на Тибър, след наводнението от 1496 година.
Но, по думите на Уотърмен, този странен звяр е още и ярък пример за това, как подобни феномени са използвани в пропагандата или в дебатите от онова време.
През 1523 година Мартин Лутър, един от бащите на протестантската Реформация и неговият сподвижник – теологът-реформатор Филип Меланхтон, публикуват памфлет, в който наричат тази подобна на магаре твар „папското магаре“, сочейки по този начин към корупцията в Римската католическа църква.
„Учените отбелязват сериозният апокалиптичен уклон в мисленето на Мартин Лутер и в ранното лутеранство като цяло. Частично това може да се е подклаждало от убеждението, че Антихристът вече живее на земята в лицето на тогавашния римски понтифик“, уточнява Уотърмен.
Апокалиптичният уклон на лутеранството помага да се вмести „Аугсбургска книга на странните знамения“ в строго историческия контекст, но полемичната употреба от Лутер на изображението на Чудовището от Тибър не се упоменава в документи от епохата, подчертава Уотърмен. „Аугсбург е свободен имперски град и се подчинява пряко и само на императора на Свещената Римска империя… Затова всякаква антикатолическа риторика е била абсолютно неизгодна за градския елит“.
Лисабонския кит
„В година 1531-ва, на 26 януари кървави и огнени знамения се наблюдавали в нощното небе над Лисабон в Португалия, а после на 28 януари в небето видели огромен кит. Веднага след това започнали страшни земетресения, заради които около двеста домове били разрушени и повече от 1000 човека загинали“.
С примера за „Лисабонския кит“ може да се разбере, как подобни истории са се разпространявали чрез съществуващите по онова време в Европа търговски пътища. За целта са се използвали писма и всевъзможни форми на брошури, за които Уотърмен разказва като за най-ранните форми на съвременните информационни мрежи.
Показателен пример за такива „ръкописни вестници със съобщения за заслужаващи внимание събития в Европа и други части на света, в това число и за природни бедствия и необясними феномени“ са – по думите на Уотърмен – Fuggerzeitungen, „Информационните бюлетини на Фугер“, наречени така по фамилията на род от Аугсбург (банкерския род Фугер).
Лисабонският кит, когото видели в небето и последвалите бедствия, са една от онези истории, които са се разпространявали под формата на писма и „бюлетини на Фугер“, а после са попадали в книги и летописи, в това число и такива, богато илюстрирани, като „Аугсбургска книга на странните знамения“.
Небесни тела
„В година 1506-та в продължение на няколко нощи се виждала комета с опашка, сочеща по посока на Испания. Същата година реколтата се случила богата и плодоносна, но била напълно унищожена от червеи или мишки. След осем и девет години, в Испания и Италия се случили земетресения – толкова ужасни, че дори в Константинопол имало много разрушени къщи и загинали хора“.
Като знаем какви са били тогавашните увлечения по астрологията, може да се разбере, защо в такива документи като „Книгата с чудеса“ е отделено толкова внимание на слънцето, луната и особено на кометите. Последните в древността се смятат за предвестници на катастрофи и дори – на края на света.
„Някои от авторите от онова време всяка година публикуват предсказания за онова, което ще се случва в света, а тези прогнози базирали на наблюдения на комети и движенията на другите небесни тела“, пояснява Уотърмен. Той подчертава, че заедно с трактата по тази тема, публикуван през 1587 година във у във Фландрия, „Аугсбургска книга на странните знамения“ представлява най-голямата средновековна колекция с изображения на комети.
Кометите в манускрипта често са придружени от изображения на природни катастрофи – земетресения, наводнения или чумни епидемии. По думите на Уотърмен, „всички подобни бедствия са се разглеждали тогава като част от непрекъснат процес на божествени предзнаменования, предупреждаващи за приближаващия се Апокалипсис и призоваващи човечеството да се покае за греховете си“.
Убийствена градушка
„В година 1552 от Рождество Христово, 17 май, върху град Дордрехт в Холандия се стоварил толкова ужасен ураган, че жителите му решили, че настъпва Съдния ден. И всичко това продължило едва половин час. Някои ледени буци от градушката тежали до 600 грама (приравнено към съвременните мерни единици), и там, където падали, се разнасяла непоносима воня“.
Бурята с градушка в Дордрехт се отнася към събитията, които са най-близо по време към средата на XVI век, когато е издадена „Аугсбургската книга“. Изображенията на градушка и снежни виелици се приемат за едни от най-ранните описания на климатични явления в немското изкуство.
Често се е случвало екстремните климатични условия да погубят реколтата и като следствие от това да породят глад и епидемии. Разбира се, че представите в обществото от онова време са намирали пряка връзка с приближаващия се край на света.
Фантастични зверове
Заключителната част на книгата очевидно е вдъхновена от пророчествата в „Откровение на Йоан“. Според Уотърмен, това е типичен пример как необяснимите явления, поставени в контекста на световната история, „се разглеждат като естествено развитие и движение – от божествения акт на сътворението на света, към второто пришествие на Христос“.
„Аугсбургска книга на странните знамения“ е своеобразно увлекателно потапяне в атмосферата на суеверия и апокалиптични пророчества. Но не бързайте да определяте тези представи и възгледи като причудливи средновековни приумици. „Книгата ни подтиква да съпреживеем усещанията на хората от XVI-тото столетите, които с всички сили са се опитвали да разберат смисъла на странни, необясними и разрушителни събития, случили се в техния свят“, отбелязва Уотърмен.
Епоха на всеобщата тревожност
В атмосферата на тревожност, която е много характерна за средновековните общества, Борхерт забелязва определени паралели със съвременния свят, когато всяко природно явление се представя от средствата за масова информация като доказателство за това, че климатът се променя в глобален мащаб, а всяко нападение, в коя да е точка по света, на момента се свързва с тероризма.
„Сравнявайки природните катастрофи от онова време и тези от наши дни, всеки би забелязвал жестоката ирония в това, че кръгът се е затворил. Просто по-рано наводненията, ураганите и сушите се възприемали като наказания за греховете на човечеството, а днес вече не църквата, а съвременната наука вменява на човек вина за дейността му, чрез която е предизвикал глобалното затопляне“, казва в заключение Уотърмен.
––––
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
[ad_2]
Source link