На 14 февруари 1990 година, след завършването на основната си мисия, космическата сонда “Вояджър-1” получава от Земята нареждане, да заснеме планетите от Слънчевата система. По това време, 12 години след старта, сондата достига до покрайнините на Слънчевата система. Разстоянието, което е изминала е около 6 милиарда километра. Апаратурата на борда прави 60 кадъра, които в последствие изпраща на Земята. На една от снимките е запечатана и нашата планета, която от тази дистанция изглежда като една бледа синя прашинка.
 |
| Така изглежда нашата планета, заснета от дистанция около 6 милиарда километра – “бледа синя точка” |
В програмата “Вояджър” участва и големият американски астроном Карл Сейгън. Снимката от “Вояджър-1” му дава вдъхновението да напише книгата “Бледа синя точка”, която излиза през 1994 година.
Карл Едуард Сейгън се ражда на 9 ноември 1934 година в Ню Йорк. Една от емблематичните личности за ХХ век, астроном, популяризатор на науката и най-вече на това, което е известно на астрономите за космоса и неговите мистерии. В началото на 60-те, Сейгън основава научната дисциплина астробиология. Дълги години работи за НАСА. Негова е идеята за програмата СЕТИ за търсене на извънземен разум, а световно признание и известност печели с научно-популярните си книги и участието си в телевизионния сериал „Космос“.
На 11 май 1996 година, в една своя реч Карл Сейгън разказва за тази снимка и споделя мислите си, които тя му навява:
“…От тази далечна гледна точка, Земята може да не изглежда особено интересна, но за нас е различно. Разгледайте я отново. Тук е. Това е домът ни. Това сме ние. На нея е всеки, когото обичате, всеки, когото познавате, всеки, за когото някога сте чували, всяко човешко същество, живяло някога, е изживяло живота си тук. Съвкупността от всичките ни радости и страдания, хиляди ревностни религии, идеологии и икономически доктрини, всеки ловец и събирач, всеки герой и страхливец, всеки творец и рушител на цивилизации, всеки крал и селянин, всяка млада влюбена двойка, всяко обнадеждено дете, всички майки и бащи, всеки изобретател и изследовател, всеки морален учител, всеки корумпиран политик, всяка суперзвезда, всеки висш лидер, всеки светец и грешник в историята ни, са живели върху една прашинка, осветена от слънчев лъч.
Земята е много малка сцена на обширната космическа арена. Помислете за реките от кръв, пролети от всички онези генерали и императори, за да могат в слава и триумф да се превърнат във временни владетели на малка част от една точица. Помислете за безкрайните жестокости, извършвани от жители на едно кътче от тази точица над едва различимите обитатели на някое друго нейно кътче. Колко чести са техните неразбирателства, колко надъхани са те да се убиват един друг, колко пламенна е омразата им? Нашите пози, нашата измислени значимост, илюзията, че имаме някаква привилегирована позиция във Вселената, са предизвикани от тази точка в бледата светлина на слънчевите лъчи.
Нашата планета е самотно петънце във великия всеобятен космически мрак. В нашата неизвестност – в цялата тази необятност – няма и намек, че помощта ще дойде от другаде, за да ни спаси от самите нас. От нас зависи.
Засега Земята е единственото място, на което ни е известно, че съществува живот. Не ни е известно, поне не в обозримо бъдеще, друго място, на което нашият вид да може да се премести да живее. Да посетим – да. Да се установим, да живеем – все още не. Харесва ли ни, или не, за момента Земята е мястото, на което трябва да живеем.
Казано е, че астрономията е смиряваща, а аз бих добавил, че е опит за изграждане на характер. Според мен, вероятно няма по-добро доказателство за безумието на човешката самонадеяност от това отдалечено изображение на нашия мъничък свят. За мен, то подчертава отговорността ни да се отнасяме по-приветливо и състрадателно един към друг и да опазим и отгледаме тази бледа синя точка – единственият дом, който някога сме познавали…”
Само седем месеца по-късно, на 20 декември 1996 година големият Карл Сейгън напуска “бледата синя точка”. Почива след дългогодишна битка с миелодисплазия – заболяване на костния мозък. Погребан е на гробището Lakeview Cemetery. Мястото, на което почива, е отбелязвано с проста надгробна плоча. Но около плочата, с изписаните дати на раждането и смъртта му, винаги има “малки сини” топчета – символ на онази “бледа синя точка”, на която ни е отредено да живеем.
Карл Сейгън е сред една от най-ярките личности в научния свят. Всички отбелязват неговия принос за популяризирането на научните постижения, битката му против ограниченията в научните изследвания и срещу реакционизма в използването на научните постижения. Сейгън е сред най-големите защитници на демократичните ценности, защитник на хуманизма. Винаги се противопоставя на националистическите идеи от всякакъв тип и отрича гео- и антропоцентричните възгледи под всякаква форма.
През 2014 година американският астрофизик Нийл деГрас Тайсън, който определя себе си за ученик на Карл Сейгън, възражда поредицата на учителя си “Космос”.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>