Достойният наследник на Чингис. Угедей хан

[ad_1]

В хрониките на персийския лекар, учен и енциклопедист Рашид ад Дин е описан разговор между Чингис хан и синовете му. Персиецът разказва, че Чингис запитал синовете си, „Коя е най-голямата наслада за един мъж?“. Мнозина смятат, че получил от третия си син Угедей* отговора, който най-много искал да чуе: „Грижата за отечеството – това е най-великото дело за един мъж“. Всъщност, Чингис хан сам отговорил на питането си с думите „Най-голямата радост за един мъж е да победи враговете си и да ги подгони пред себе си. Да язди конете им и да отнеме богатствата им, да види лицата на близките им облени в сълзи и да държи жените и дъщерите им в обятията си“.

Но безспорен факт е, че именно третият му син от първата му съпруга Бьорте – Угедей, наследява империята на монголите, която могъщият Чингис започва да гради. Угедей се ражда през октомври 1186 година. Както и другите синове на Чингис хан участва в походите на баща си в Северен Китай и Средна Азия. По време на завоюването на Средна Азия Чингис се сблъсква със ситуация, в която синовете му проявяват своеволие и дори неподчинение. Точно тогава ханът забелязва, че Угедей проявява най-големи способности да управлява другите, нужната доза гъвкавост в мисленето и решенията. Затова още през 1220 година Чингис хан обявява него за свой наследник. 

За Угедей се разказва, че е умен, физически силен, целеустремен и способен да убеди всеки в правотата си, стига да го пожелае. След смъртта на Чингис хан през 1227 година по време на похода, който е предприел за да превземе окончателно Западна Ся, е насрочен Велик курултай, който трябва да избере наследник на престола. Курултаят се провежда чак през септември 1229 година. През този период започват да текат сложни процеси вътре в рода на Чингис и другите кандидати за наследяване на властта. Това, че в крайна сметка събитията се развиват в относително оптимален сценарий и начело застава Угедей, чието управление се оказва период на устойчивост и спокойствие, е изключителна заслуга на двамата братя – Угедей и Толуй*, четвъртият син на Чингис, който временно управлява държавата в периода на междуцарствието (1227 – 1229 година).

След като племената полагат всеобща клетва и куртулаят** го провъзгласява за хан, Угедей продължава да следва експанзионистичната политика на баща си. Заедно с Толуй поемат начело на мощна армия на поход срещу Китай. Към 1232 година приключва кампанията по завладяване на Северен Китай. За свой наместник в тези територии Угедей оставя военачалника, спечелил много битки първо за баща му, а след това и за него – Субетей. Самият той се завръща в Монголия. От този момент Угедей не води лично завоевателните походи. Вместо това изпраща войските си под командването на многобройните наследници от рода на чингизидите.

През 1229 година армията на Чормаган разбива последния шах на Хорезъм Джалал ад Дин, а до 1236 година целият Кавказ е покорен от монголите. До 1234 година завършва и покоряването на империята на китайската династия Дзин***. Така целият Северен Китай се оказва под владението на монголите. След поредица походи още по-наизток, владетелят на царство Корьо (северната част на Корейския полуостров) също полага васална клетва пред монголския хан.

Ступи на храма Ердени Дзуо, край който се намират руините от столицата на Монголската империя Каракорум, построена от Угедей хан

1236 година бележи началото на най-мащабния поход на Запад. Монголските войски, водени от Бату хан и Субетей, разгромяват последователно Волжка България, редица от малките руски княжества, покоряват куманите и ги гонят до земите на Полша и Унгария, когато оцелелите от тях търсят закрила при унгарския крал. Полските и унгарските рицарски армии, заедно с притеклите им се на помощ съюзници, също са разбити и… изведнъж, по неизяснени и до днес причини, монголите вместо да продължат със завоеванията си на запад, свръщат на юг и през 1242 година се завръщат в Монголия. Основната причина, която историците назовават, е смъртта на Угедей.

Докато войските на монголите напредват неумолимо към сърцето на Европа, Угедей остава в родните земи и се занимава със създаването и укрепването на административната система на държавата. Пръв той извършва преброяване на населението на Монголската империя. Започва да изгражда столицата на империята – Каракорум. Създава развита система от пощенски станции (ям станции), благодарение на която съобщенията дори от най-отдалечените краища на владенията му пристигат бързо. Например, завладяният север на Китай и новата столица е свързана с път, по протежението на който са изградени 50 ям станции. Във всеки пощенски пост се поддържат няколко отпочинали коня, а вестоносци са готови да поемат щафетата в пренасянето на важните съобщения. Благодарение на добрата организация дори вестите от войските, участващи в Западния поход и намиращи се на над 5000 километра от Монголия достигат относително бързо до хана.

Манастирът Ердени Дзуо

Едновременно се гради и столицата Каракорум, който се превръща в огромен град насред степите. Руините му днес се намират край една от монголските светини, манастирът Ердени Дзуо. Според описанията на посланици и пътешественици, преминали през града, столицата на монголите била едновременно пищна, представителна, но и абсолютна своеобразно в простотата на градежите.

По време на куртулая от 1235 година Угедей законодателно потвърждава всички заповеди и завети, които са оставени от Чингис хан. Утвърдени са размерите на данъците за основните части на държавата, но в последствие тези правила не се спазват много строго.

Реконструкция на Каракорум от времето на Угедей

Във времето на управление на Угедей се случва първото отчетливо разделение на основните големи улуси. На север и запад се формира улуса, който се населява от потомците и последователите на най-големия син на Чингис, Джучи. Чагатай си запазва владеенето на териториите от източен Туркестан до Кавказ; Великият хан и наследниците на починалият през 1232 година Толуй запазват прякото владение над земите на Монголия, централноазиатските територии и китайските владения.

Именно на териториите, които завладява в Китай, започва да се утвърждава и да работи най-добре монголската администрация. Угедай прилага тактиката на активно привличане на местните елити в управлението, което му носи успех в администрирането на делата на държавата. Управлението на Средна Азия, иранските и западните области например, е поверено на Махмуд Ялавач, който допринася много за въвеждането на строги правила и ред в йерархията на властта в този огромен регион от Монголската империя.

Панорама към мястото, на което се е издигал някогашният Каракорум

Угедей съумява да намери баланса между източни и западни административни традиции. В Монголската империя се създава особен стил на управление, който удовлетворява нуждите на различните региони в стремително разрастващата се територия на държавата. В периода на управлението на Угедей съдебните дела в империята се разглеждат преимуществено на фарси (персийски език). Самият Угедей се придържа към традиционните за монголите Тенгриски шаманистки вярвания и традиции. Едновременно с това обаче отделя много време на въпросите, касаещи търпимостта между различните вероизповедания и релегиозните общности, от които се състоят покорените от монголите народи.

Угедей полага основите и на системата от военна и гражданска администрация, която по-късно се използва от Чингизидите в управлението на империята през следващите век и половина.

Всички писмени източници, разказвайки за характера на хана, обръщат особено внимание на склонността му да пие много. За слабостта му към виното е известно на всички, а и самият той си признава този порок. В опит да го принудят да пие по-малко, приближените му държат да ограничи броя на чашите вино, които да изпива на ден. Назначават и специален чиновник, чиято единствена задача е да му брои чашите. Но ограниченият брой на чашите не означава по-малко количество изпито вино – Угедей просто си взел по-голяма чаша.

Споменавана е и щедростта, с която обича да се отплаща на приближените си. Но не само – в Каракорум са струпани огромни количества злато, сребро и скъпоценности, заграбени по време на завоевателните походи, затова често Угедей раздавал значителни суми на напълно случайно хора. Такива изблици на щедрост се случвали предимно, когато е пиян. На чиновниците и роднините му, които опитват да възпрепятстват това разсипничество, винаги отговаря, че заповедите на хана следва да се изпълняват безпрекословно, дори и да се издадени, когато владетелят е пиян.

Изобщо, за Угедей се е създала представата като за добродушен, учтив, макар и своеволен деспот, който сравнително лесно прощава грешките и слабостите на другите. В същото време обаче, той неотклонно и последователно провежда политиката на доминация на ханската власт над отделните улуси.

Пак в хрониките на Рашид ад Дин са описани и обстоятелствата около кончината на Угедей. Знае се и точната дата, на която ханът умира. Това се случва на 11 декември 1241 година, когато, въпреки забраните, наложени му от лекарите, Угедей се впуска в зимен лов. Преди това е прекарал тежко боледуване. Рашид ад Дин пише, че нощта преди да почине, Угедей прекарва в пиянски пир в компанията на мюсюлманския търговец Абдурахман. Вероятно злоупотребата с вино (вместо традиционният за монголите айраг) и това, че не се доверява на съветите на лекарите си, слагат край на земния му път.
В следващите месеци след смъртта на Угедей много от наследниците, роднините и приближените му намират смъртта си, покосени в безкрайните разпри и интриги около наследяването на престола.

Мнозина историци смятат, че внезапната смърт на Угедей става причина за прекратяване на Великия Западен поход на монголите. Някои дори лансират версии, че ханът е страдал дълго време от заболяване на сърдечно-съдовата система и виждат в „недоизлекуваната болест“ преди да почине симптомите на прекаран инфаркт. В тази поредица от предположения се развива тезата, че прекаляването с вино по време на пира предишната вечер, в крайна сметка предизвиква масиран втори инфаркт, който се оказва фатален.
Малко пресилено някои от по-радикалните експерти изказват предположението, че ако на 11 декември 1241 година Угедей не беше покосен от смъртта, световната история днес щеше да е много по-различна – толкова различна, че официалният език в цяла съвременна Европа можеше да е монголският. Но това са само предположения, а историята не търпи условното наклонение.****

В „Тайната история на монголите“***** са записани думи, за които се твърди, че са на Угедей хан:

Възкачвайки се на престола на баща ми, ето какви дела извърших аз след деянията на хана, моят родител. Покорих всецяло лихудския народ (Хинското царство) – това първо. Второ, създадох пощенските станции за бързо придвижване на посланиците ни, а така също и за бързи доставки на всичко необходимо. Трето, наредих да се изкопаят кладенци в безводните земи, с което да се доставя вода на народа, и накрая, като учредих длъжностите на алгинчините и танмачините установих пълно спокойствие и благоденствие в цялата държава. И така, аз добавих тези мои четири дела към делата на своя родител, владетелят. 

––––
* Монголският език е доста труден за изговаряне и много титли и имена могат да бъдат представени по различен начин — като например „кан“ и „хан“, „Ченгис“ и „Чингис“, „Кубла“ и „Хублай“, “Субетей” и “Субодай” и т.н.  Изследователи са установили двадесет и един варианта на името Чингис, от екзотичното Генчискан и Чен-Кис до по-прозаичните Джингис, Дженгис и Генгис. Монголската дума „ордо“ или „орду“ означава лагер или седалище на военачалника. От нея е известната ни дума „орда“. В някои речници се посочва, че думата „шаман“ е от монголски произход, а гурките от Непал биха могли да изведат названието си от „гурхан“, или хан на хановете.
Чингис има четирима законни синове. Както при всички монголски имена, тук също ще открием различия в предаването и произнасянето им, точно както понякога можем да срещнем Будика вместо Боадицея. Джучи понякога се появява като Джочи, Чагатай като Джагатай, Угедай — като Огедай или Огдай. Последният му син е Толуй, изписван понякога като Туле.


** Куртулай се нарича събирането на всички монголски родове на едно място. Свиквал се е за да се избере нов водач на племената или за да се решават въпроси, засягащи всички племена.


*** Западното изписване и произнасяне на китайските имена е винаги приблизително, особено като се има предвид, че за представянето на звуците се използва чужда писменост. Така Западна Ся, Си Ся понякога се предава като Ци-Ця или Кси-Кся, а Дзин може да се срещне като Джин или дори Кин. В някои текстове вместо Сун ще открием Сон.


**** Френският крал Луи X е виновникът, объркал името на монголите в европейските умове. Докато приготвял войската си за поход, той казал на жена си, че или войниците му ще пратят тартарите в ада, или тартарите ще ги пратят в рая. Нарочно наблегнал на старогръцката дума „Тартар“, означаваща ад, в резултат на което монголите погрешно били наречени „тартари“ или „татари“.


***** Много малко източници от онова време са достигнали до нас и дори най-прочутият — „Тайната история на монголите“ — е оцелял като по чудо. Оригиналът, написан на монголски от брат му Темуге по поръчка на самия Чингис, не е запазен. За щастие разполагаме с по-късна китайска транслитерация и именно на нея дължим по-голямата част от познанията ни за Темуджин от племето борджигин — сините вълци – и неговите наследници.



––––
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

[ad_2]

Source link