Геният на мрамора Джовани Лоренцо Бернини


На 7 декември 1598 година в Неапол се ражда един от най-големите скулптури на Ренесанса. В семейството на скулптура и живописец Пиетро Бернини се появява малкият Джовани Лоренцо Бернини. През 1605 година семейството се премества да живее в Рим. И още по това време Джовани започва да проявява огромните си заложби.

Първи учител за младият Бернини е баща му, а вдъхновението си юношата черпи от живописта на болонската школа и античните скулптури. Бързо е забелязан в Рим и си извоюва авторитет пред папския двор. На 24-годишна възраст получава титлата кавалер на почетния орден на Христа.

Дори в най-ранните му работи “Похищението на Прозерпина” (1621–1622), “Давид” (1623–1624), “Аполон и Дафне” (1624), (тези му творения се намират в Галерия Боргезе в Рим), си личи невероятният талант на скулптура. Джовани Лоренцо мечтае да обедини в едно работата с мрамор и живописта, да предаде движението и красотата на човешкото тяло, за да остане човек с впечатлението, че мраморът е толкова мек, колкото восък.

Дълги години Бернини е любимец на Ватикана. Получава много от най-отговорните поръчки на папския престол. През 1629 година, например, на него е предложена отговорната задача да стане главен архитект на купола на катедралата “Свети Петър”.

Не винаги обаче отношенията му с папата са приятелски. Не е ясно точно по какъв повод, но около 1640 година Бернини се скарва с папа Инокентий Х и временно е отстранен от работите във Ватикана. През тези години, когато не изпълнява поръчки на светия отец, се ражда една от най-прочутите му скулптури – Екстаза на света Тереза (1645–1652), която е поставена в капела Корнаро на църквата Санта Мария дела Витория.

У Бернини пропагандата на католическата вяра, за която към този момент първостепенна задача за Контрареформацията, се проявява изцяло в принципите на епохата на Ренесанса, които целят да покажат силата на творческия гений на човека.
Много често работите му са изпълнени и проектирани чисто интуитивно. Например, след изграждането на купола на катедралата Свети Петър, поръчват на Бернини да издигне две камбанарии в близост до църквата. Идеята е двете кули да са увенчани от малки куполи по подобие на катедралата. Бернини обаче проявява неопитността си в боравенето с точните науки и проектира грешно строежите. Строежът се издига на блатиста местност и само два месеца след като е завършена първата камбанария, тя започва да се напуква.
По това време на папския престол се възкачва Инокентий Х, който не е сред любимците на Бернини. Освен всичко друго, отколешният му конкурент, който е с далеч по-богат опит франческо Боромини, се постарава до папата да достигнат всички “слухове” за грешките, допуснати от Бернини в строежа. Специална комисия, назначена от папата, решава кулите да бъдат разрушени. Бернини изпада в дълбока депресия. Според свидетелства от близките му, дълго време се храни много зле, отслабва и става много раздразнителен.

С течение на времето обаче трупа опит и повече никога не допуска подобни грешки.
Бернини е не само талантлив архитект. Завидни постижения има и в литературното поприще – пише и поставя в дома си около четиридесет комедии. Декорациите и сложните механизми, които използва в пиесите си, сам проектира и създава.

А ето и пет (само малка част) от шедьоврите на Джовани Лоренцо Бернини



“Аполон и Дафне” (1622-1625)
Статуята е запечатала “развръзката” на гоненката между лъчезарния бог на Слънцето Аполон и прекрасната нимфа Дафне. Легендата е известна – Аполон разгневява богинята на любовта Афродита, която за да му отмъсти, изпраща в сърцето му стрелата на любовта, а нимфата е пронизана от стрелата на ненавистта. Влюбеният Аполон хукнал да гони нимфата, а тя с всички сили бягала от него. Когато богът все пак я настигнал, Дафне се помолила на олимпийските богове и по тяхно благоволение тя се превърнала в лаврово дърво. Класическият сюжет е включен в “Метаморфози” на Овидий.
Бернини е запечатал в камъка онзи момент, когато краката на нимфата започват да се превръщат в корени на дърво, а пръстите на ръцете й – в клоните на лаврово дръвче.
За да се оправдае използването на езическия сюжет за творбата, се налага кардинал Матео Барберини – бъдещият папа Урбан VII, пише двустишие, което горе-долу гласи: “Всеки, впуснал се в преследване на мимолетното удоволствие, когато се опомни, ще види в ръцете си само листа и горчиви плодове”.

Фонтанът на Тритон (1624-1643)
На площад Барберини, недалеч от палазо Барберини, се намира фонтанът Тритон. Фонтанът е изграден по поръчка на папа Урбан VIII. Като съоръжение не е много голям. Постаментът му е формиран от скулптурите на четири делфина, които с краищата на опашките си крепят огромна отворена мидена черупка, в която стои Тритон – синът на морския бог Посейдон. Тритон надува рог и струята вода пълни чашата на фонтана. Между делфините може да се види герба на рода Берберини – папските тиари.

“Екстазът на Света Тереза” (1647-1652)
Статуята е известна не само на познавачите на изкуството. Голяма популярност й носи и споменаването й в творбата на Дан Браун “Ангели и демони”. Според сюжета на книгата на Браун статуята е една от загадките, чрез разгадаването на която би могло да се стигне до тайните на ордена на Илюминатите. Разбира се, това е художествена измислица, но скулптурата наистина е шедьовър. Неподготвеният зрител, когато застане пред нея, буквално може да усети преживяването на екстаза на светицата. Лицето на света Тереза отразява мъката, а стоновете, които излизат от устата й допълват бледността на лицето й, което изобщо не се дължи само на белотата на мрамора.

Композицията илюстрира мистичното видение на света Тереза Авилска, която самата тя описва така: “Видях ангел в телесен облик, който беше до лявата ми ръка. Беше малък на ръст, но много красив. Видях в ръката му златна стрела, на чието острие гореше огън. И после ми се стори, че с тази стрела той няколко пъти ме прониза в сърцето, а когато извади стрелата, моето сърце беше възпламенено от великата любов към Бога”. Тези чувства са гениално предадени от длетото на Бернини.

Фонтанът на Четирите реки (1648—1651)
Друга творба на Бернини, която е замесена в “Ангели и демони”. През 1644 година от Александрия, Египет е донесен езически обелиск. По настояване на папа Инокентий Х е решено да бъде поставен на площад Навона, като символ на победата над езичеството. За да се допълни ефектът решават да бъде изграден и фонтан. Сплетните и крамолите в папската институция обаче пречат на Бернини да получи поръчката за композицията. Затова скулпторът прави макет и го поставя в стаята за гости на папата. Инокентий Х вижда предложението и на момента дава съгласието си поръчката да бъде поверена на Бернини.
При пускането на фонтана Баромини не пропуска отново да пророкува фиаско за противника си. Бернини по принцип не е добре с точните науки и затова доста се притеснява, но за негова радост всичко протича гладко и водата потича във фонтана според очакванията.

Площадът Свети Петър (1656-1667)
Безспорно най-монументалната творба на Бернини. Площадът е обграден от две симетрични полуокръжности от двете страни на катедралата Свети Петър в Рим. Това е сърцето на Ватикана (а и на целия католически свят).

Проектираните от Бернини полукръгли колонади обграждат пространството на площада, като заедно със сградата на катедралата образуват символично фигурата на “ключа на Свети Петър”.

В средата на площада се намира египетски обелиск, който е донесен в Рим по заповед на Калигула. Според преданието, този обелиск украсява цирка на Нерон, в който е екзекутиран апостол Петър.
Това е единственият обелиск в древния град, който не е променян от античността, чак до епохата на Ренесанса. В средните векове римляните вярвали, че в металната сфера, която се намира на върха на обелиска, се съхранява прахът на Гай Юлий Цезар.

———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>



Source link

Visited 50 times, 1 visit(s) today