На науката днес са известни 16 кристални разновидности на леда. Последната е открита през 2009 година и съществува при налягане 10 000 атмосфери и температура -150 °C
330 kJ са необходими, за да се разтопи килограм лед. Същото толкова енергия е необходима, за да се загрее това количество вода до +80 °C. За сметка на голямата топлина при топенето на леда, процеса на формирането и разтапянето му смекчават климата на Земята.
100 киловата е средната мощност на хладилните системи за поддържане на леда в съвременните хокейни пързалки. В тези комплекси топлината, отнемана за поддържане на леда на пързалката, се използва за подгряване на въздуха в залите.
Ако при замръзването на водата не ѝ се позволява да разширява обема си, тя може да създаде налягания до 3000 атмосфери. Това налягане е причината, която води до увеличаване на пукнатините по пътните настилки и други съоръжения, когато попадналата в тях вода започне да се трансформира в лед.
42,5 метра на денонощие. Това е скоростта на течението на най-бързата “ледена река” в света – Якобсхавн в Гренландия. От този ледник преди повече от век се е откъсна айсбергът, станал причина за потъването на “Титаник”. За една година ледникът пренася и изсипва в морето над 70 кубични километра лед. Това е съпоставимо като обем с разхода на вода в река, като руската Нева, например.
Плътността на леда е 916,7 кг/м3. Това е с 8,3% по-ниска стойност, спрямо плътността на водата. Благодарение на тази разлика в плътностите, през зимата реки и водоеми замръзват само в повърхностния си слой, без да замръзват в дълбочина.
Коефициентът на триене на стомана върху лед е 0,02 при температури близки до 0 °C. Кънкобегач, движещ се по инерция, изпитва спирачно усилие от 0,02 g, тоест, всяка секунда скоростта му намалява с 0,2 м/сек. Ако се засили до скорост от 10 м/сек (и като се вземе под внимание съпротивлението на въздуха), той би могъл да се движи по инерция в продължение на 40 секунди, като за това време ще измине – преди напълно да спре – над 150 метра.
2 900 000 кубични километра е обемът на леда в Гренландия. Това количество съставлява 10% от общия обем на криосферата на Земята, която е около 28 милиона кубични километра. Ледът на планетата ни е повече, отколкото всички пресноводни източници – реки, езера и плитките подпочвени води. Огромната част от ледените запаси се намират в Антарктида (близо 25 милиона кубични километра, или почти 90% от общата ледена покривка).
През 2012 година леденият щит в Гренландия е загубил 375 кубични километра от обема си. Антарктическия леден щит е намалял със 125 кубични километра.
Ако темповете на топене на гренландските ледове се запази същото, за пълното изчезване на ледовете от най-големия остров на Земята ще са нужни 2 900 000 : 375 = 7733 години. Темповете на топене на леда на Антарктида са по-бавни, а и количеството му там е многократно по-голямо. За да изчезне напълно антарктическия лед, ако не се ускорят процесите, ще са нужни 200 000 години.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>