Името на американския биохимик Чарлз Глен Кинг може и да не ви е познато. Но точно той е човекът, който на 4 април 1932 година публикува статия, с която доказва биологичното действие на витамин С и начина за получаването му в чист вид.
Витамин С е важен за човешкия организъм. Играе основа роля във формирането на колаген, който пък е нужен за растежа и възстановяването на клетките в тъканите, венците, кръвоносните съдове, костите и зъбите, а освен това подпомага усвояването на желязо от организма.
 |
| Чарлз Глен Кинг |
За съществуването на веществата, които наричаме витамини, учените се досещат далеч преди Кинг да направи откритието си. Още през 1880 година руският биолог Николай Лунин провежда опити върху мишки в лаборатория в Университета в Тартус по отношение на биологично активните вещества. В дисертацията си ученият достига до извода, че съществуват някакви неустановени вещества, които организмите трябва да получават в малки количества, за да оцеляват и да се развиват. По онова време изводите на Лунин са посрещнати скептично в научните среди.
През 1927 година френският биохимик Алберт Сент-Дьорди изолира веществото, което по-късно Кинг доказва, че е необходимо на човек, за да избегне скорбута. В Университета в Сегед Сент-Дьорди провежда изследвания с хексуронова киселина, като търсенията му са също по препарат, който да предотвратява заболяването скорбут. През 1931-1932 година Чарлз Кинг се опитва да извлече от лимонов сок вещество, което да има такова въздействие. Активното вещество, което Кинг извлича, на практика е идентично с хексуроновата киселина на Сент-Дьорди, но друг специалист, работещ по същия проблем – С. С. Силва, базирайки се на собствените си изследвания твърди, че хексуроновата киселина не е витамин С.
 |
| Алберт Сент-Дьорди |
Само в рамките на две седмици през пролетта на 1932 година, първо на 4 април Чарлз Кинг, а после и Сент-Дьорди публикуват научни статии, в които твърдят, че витамин С и хексуроновата киселина всъщност са едно и също химическо съединение. Разгорява се бурен спор, на кого принадлежи първенството в откриването на аскорбиновата киселина.
Впоследствие Алебрт Сент-Дьорди за своята част от изследванията получава Нобелова награда за физиология и медицина, но противоречията си остават и мненията се разделят, дали двамата учени трябва да получат равно признание.
Още по-късно Чарлз Кинг открива важността на витамин С за организмите и през своята 40-годишна кариера прави много важни научни открития в областта на изследване на мазнините, ферментите и витамините.
Структурната формула на извлечения от Кинг от лимоновия сок витамин С много бързо е установена и през 1933 година учените Хауърд и Рейнщайн успяват да го синтезират.
Витамин С или аскорбиновата киселина (от гръцкото а -“не” и латинското scorbutus, буквално противоскорбутна), както е химичното му название, представлява безцветни кристали, лесноразтворими във вода с лек кисел вкус. Брутната му формула е C6H8O6. Съдържа се в цитрусовите плодове, някои ядки и зеленчуци. Повечето организми го синтезират от глюкоза, но това не важи за човек и затова трябва да си го набавяме чрез храната.
За човек витамин С е много важен. Подпомага заздравяването на рани, за понижаване на нивата на холестерина, защитава ни от инфекции, предотвратява появата на тромби. Нужните ни количества витамин С се увеличават, когато боледуваме, подложени сме на въздействието на стресови фактори или на токсични вещества.
Витаминът участва в синтезирането на жизнено важни за организма химически вещества и подпомага отделянето на вредни такива. Някои изследвания показват, че недостатъчните нива на витамин С в организма водят до ускореното стареене.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>