Гледайки нощното небе, виждаме един луна – вдъхновяваща романтиците и предизвикваща вълците да вият. Но в Слънчевата система сякаш се превърна в правило, че планетата има няколко луни. Например, Юпитер си има 67. На Марс съвсем ще минат за луни няколко астероида. Защо Земята е с една луна? И това винаги ли е било така?
Може би преди милиарди земни години планетата е имала не една. Също така, доказателство за това е странната обратна страна на нашата Луна, в която може да се е блъснала друга луна, повдигнала най-горния слой на спътника на десетки километри. Милиардната история на нашата планета допуска, че луните могат да се появят и да си “отидат”, както това се случва на Марс, който има, макар и за кратко две луни, по-голямата от които – Фобос – постепенно по спирала се приближава до планетата, с която може да се сблъска с течение на следващите десет милиона години. И тогава, както е при Земята, на Марс остава една луна – Деймос.
Възможно е Земята в бъдеще да “хване” друга Луна, подобно на Тритонси, който се върти в обратната страна на Нептун. Това показва, че когато е бил близо до планетата, той е бил заловен от нея от пояса на Кайпер.
Относно възможността за “улавяне” на луни говори и едно събитие като метров астероид, който за периода 2006 – 2007 г. четири пъти приближаваше нашата планета, докато най-накрая си отлетя. Може ли такива събития да са се случвали в миналото?
Може би и сега имаме сателити, чиито малки размери все още не ни позволяват да ги открием. Учените изчислили, че от стотици години може да има в орбита около Земята небесни тела, които в диаметър не надвишават метър, докато не им повлияе гравитацията.
В допълнение, има обекти, пресичащи по странен начин орбитата на Земята, които учените не отнасят до луните, но които са в съседство с нас . В орбитален резонанс например, с нашата планета е астероидът 3753 Круитни. Той лети около светилото за година, а в неговата орбита има голяма ексцентричност. Има и други подобни обекти.
Троянският астероид, наречен 2010 TK7, единственият известен, се върти около Слънцето по еднаква орбита със Земята, но заема стабилна точка в космоса
Да се каже колко ще бъдат или колко са били земните луни е просто невъзможно, но сега ние трябва да ценим това, което имаме.
В наследството на предците за луните се казва:
Три Луни Мидгард-Земя – Леля, Фаттах, Месец
В древни времена, нашата система Мидгард – Земя първоначално има две луни – Леля и Месец, а след това, преди внасянето на чернокожите станали три луни, сега останала само Луната Месец. Споменът за трите луни е запазен само в легендите на Индия и Русия.
Три Луни Мидгард-Земя
Леля – най-близката до Мидгард луна с период на обръщане от 7 дни. Древните легенди казват, че на Леля е имало 50 морета, т.е. това не е само студен камък, а е имала своя собствена атмосфера.
Преди 111 хиляди години на Леля се събрали сили на тъмнината, за да атакуват Мидгард-Земя и да я завладеят. Принудени били да унищожат Леля с един удар. За това пишат старата и по-новата Еда, Вишну Пурана, Махабхарата и Ведите Перун Санти ни напомнят за разрушаването на Леля и за първия потоп на Мидгард – земя.
Фаттах – с орбитален период от 13 дни. Фаттах нашите предци повлякоха след себе от Земята Дей. В гръцките митове Фаттах наричали Фаетон.
Луната Фаттах била разрушена преди 13 хиляди години. Голяма осколка от Фаттах попаднала в Тихия океан и гигантска вълна на екватора три пъти обиколила Земята. Смята се, че по това време загинала Antlan (Атлантида). Тогава много хора са умрели, така че числото 13 било нарочено за ужасно, а името “Фаттах” създава нова фраза – фаталност, като неизбежно, нещо предопределено.
По фаталната следа на Луната Фаттах
Всеки знае смисъла на думите фат и фатална (с фатален изход), но ние ще говорим за произхода на тези думи, за това, което ги свързва. Освен това, ние ще отбележим и друга еднокоренна дума – “Фаттах” – Луната Фаттах,.
Луната винаги е била интересна за хората. Тя представлява несъзнателното възприемане на света – отражение на слънчевата светлина през нощта.
Луната е дадена на хората, така че да можем да правим разлика между светлината и мрака. Във всеки един от нас на нивото на чувствата, емоциите, нерационалното ниво на знания е налице способността да се направи разграничение между светлината и тъмнината.
“… И светлината свети в тъмнината, а тъмнината не я е преодоляла …”
Безсъзнателното – означава женското начало. При жените доминира безсъзнателното дясно мозъчно полукълбо. И в много култове божество на Луната беше и си остава именно прекрасната половина.
А в някои дори имат две или три особи.
Това може да се дължи на по-специални отношения към почитаното небесно светило, но също така можем да заключим, че светилата са били няколко .
Отпускайки се в света на миналото, може да откриете, че в световен мащаб е имало два мощни катаклизма, провокирани от външни дразнители. Тези дразнители както се оказва са именно двете паднали луни.
Не е тайна, че римляните в Александрия са изгорили десетки томове трудове, в други страни също се е провел такъв начин на война – да се унищожи паметта и знанието на поколенията. И сега, в поднесената ни история не се споменава за няколкото спътника на Земята, но има описание на падането на Луната.
И така, какво се е случило? Къде са се дянали още две луни? Защото в края на краищата те са били три!
Разбира се, влиянието на трите луни създавало на Земята съвсем различен климат и светът бил различен от нашия. Невероятни археологически находки косвено потвърждават тази информация, но сега ние няма да ги обсъдим.
Да погледнем към мястото, където са живели преди сестрите на нашия Месец: Леля и Фаттах.
Нашите звезди могат да кажат много, не е нужно дори да отваряш книги. По-добре вие сами се отворете за тях и те ще ви се покажат.
Още малко пускайки ръка в движението на този прекрасен куп от светила, можем да загребем един интересен космически обект като Троянският астероид.
Той се намира в близост до Земята в стабилна орбита около Слънцето и се върти по същата траектория като Земята.
“… Тези властелини, властвали над Сивите, изчезнали заедно с Луната едновременно …”
За съжаление, не е минало без инциденти.
Нашите предци дълго време живели в Даария – континент на Северния полюс на Мидгард-Земя.
Изображението на очертанията на континента Даария се съхранило на стената на една от пирамидите в Гиза. През 1595г. тази карта беше публикувана от Рудолф – синът на Джерард Меркатор.
Също така Северната страна се споменава в скандинавски саги и в българските предания.
След унищожаването на Леля, Даария е погълната от водите на Северния ледовит океан.
Гибелта на континента и катастрофата е предсказал магьосник на име Спас, така че славяно-арийските народи започнали да се преселват по провлака, образуван от Рилейските планини (Урал) в началото в района на южен Урал, а след това се установяват на остров Буян в Източно море (Западно – Сибирски възвишения).
“И когато наближи голямата революция в пространствата на далечното небе, когато атлантите чакаха да падат на земята трите луни, и като следствие от падането – заливане на континента, на който живееха, те се подготвили за гигантски потоп и построили за себе си град, който е трябвало да покрие с водите си океана ”
(Легенда “Съдба”)
След 16 години преход от Даария в Рассения и последвано от потопа е създаден празник ПАСХЕТ. Традицията била хората да рисуват и после да се чукат един друг с яйца, които символизират: счупеното яйце – символ на изгубената луна Леля, а цялото яйце Taрх-Даждбог. Той унищожил Луната с намиращите се там властелини, замислили да унищожат Мидгард-Земята.
Нашият Tроянски астероид – не e ли остатъка от онези далечни събития, въртящи се по пътя на Земята днес …
Ето описание на това как се е случило ..
В дните на Великото преселение след гибелта на Луната Леля, Хазаро-Арийският Род начело с Великия Вожд Ант достигнал Западния (Атлантическия) океан и се заселва на остров в океана, където живеели голобради мъже с кожа с цвета на пламъка. Островът става известен като Земята на Антите или Антлант (на старогръцки – Атлантис, т.е. Атлантида). На тази земя Великият Вожд построил Капище (храм) на Тризъбеца, бога на моретата и океаните ( Бог Ния), който покровителства хората, като ги предпазва от зли сили.
Но голямото богатство замъглило главите на вождовете и жреците на Aнтлан. Мързелът и пожелаването на чуждото затъмнили разума им.
И започнали да лъжат боговете и хората, започнали да живеят по свои собствени закони, нарушавайки заветите на Мъдрите Първопредци и законите на ,,Създателят на Единното”. И те започнали да използват силата на стихиите, за да постигнат целите си. В битката между хората от бялата раса и жреците от Aнтлан, които експериментират с Кристали на силата (с което може да се променят торсионните полета, ядрото на Земята и Луната) случайно унищожили луната Фаттах.
При унищожаването на Фаттах огромна осколка се разбила в Земята в близост до западния континент (Америка), в резултат на което наклона на оста на Земята се е променил от 36 градуса, както и континенталните очертания. Ярило-слънцето започва да преминава през други чертози чертози на Сварогския Кръг. Гигантски вълни три пъти се разлели по земята, което довело до гибелта на Aнтлан и на други острови. Повишената вулканична активност е довела до замърсяване на атмосферата, която е една от причините за Голямото застудяване и заледяване.
В древния китайски трактат “Хуайнанцзи” е описано по следния начин: “Небето се наклони на северо-запад, слънцето, луната и звездите се преместили”.
На стената на една от пирамидите на маите в Америка има надпис “Малката Луна се разби”.
Войните и бедствията – това не са просто нещо в реда на нещата, а естествения ред на нещата – резултат от нашите общи грешки. Човек става човек, когато започва да се отделя от хаоса, който го заобикаля.
Грешките са ни дадени, за да се учим от техния пример. Нашите предци вече са преминали този етап. Ние просто трябва да осъзнаем това и да направим правилните изводи.
Ние трябва да живеем според съвестта, като не забравяме, че следите на нашата грешка излизат далеч отвъд живота ни.
Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.
Благодарим Ви!