Според общоприетото схващане, единствено бозайниците и птиците са топлокръвни – способни са самостоятелно да поддържат постоянна телесна температура. Но сега учените от Национално управление на океанските и атмосферни изследвания в САЩ са идентифицирали един нов, неочакван кандидат: рибата луна. Откритието представлява първият и единствен известен случай на топлокръвна риба.
Опахата, наричана още риба луна, е голяма, хищна риба с овална форма, която обитава дълбоките океански води. Нейната необичайна форма може да ви заблуди, че не е особено добър плувец, но всъщност тя е изключително бърза и може да се съревновава с рекордьори като рибата тон и рибата меч. Споменатите обаче имат нужда да регулират вътрешната си телесна температура като плуват от топли в студени води и обратното, докато рибата луна може без проблем да си стои в мразовитото дълбоко.
Как точно рибата луна успява да поддържа температурата си в толкова студени води отдавна озадачаваше учените. Обикновено морските животни в студени води са доста по-бавни и неподвижни, за да пестят топлината си.
Преди се е смятало, че рибата луна е бавна, също като повечето други на тази дълбочина. Но понеже тя може да поддържа телесната си температура, всъщност се оказва доста активен хищник, способен да преследва плячка като сепия и да мигрира на големи разстояния.
Учените за първи път заподозрели нещо съмнително, когато започнали да изучават хрилете на рибата луна. Те открили, че някои кръвоносни съдове там – тези, които пренасят топлата кръв през тялото – са увити около кръвоносни съдове, пренасящи студена кръв от хрилете. Тази топлообменна система рециклира топлината, генерирана от движението на рибата.
В резултат на тази удивителна еволюция, рибата луна може да поддържа сама телесната си температура. Това е доста по-различно от процесите, които позволяват на някои риби, например акулите, временно да затоплят части от тялото си при движение. Рибата-луна може да поддържа по-висока телесна температура, дори около вътрешните си органи. Способна е да поддържа очите и мозъка си с 2°C по-топли от останалата част на тялото – феномен, който се открива още при някои акули, марлини и риба тон. Това позволява на очите и мозъка да функционират нормално при дълбоки гмуркания във води с температура под 4°C. Като цяло поддържа постоянна телесна температура с 5°C по-висок от околната си среда.
Макар рибата луна все по-често да попада в мрежите на рибарите и да се превръща в популярно ястие по ресторантите – особено в Хаваи – много малко е известно за нея и навиците й. Няма официални данни за размера на популацията й, макар някои учени да подозират, че всъщност бройката расте, вероятно поради свръхулова на риба тон и други риби, които се явяват конкуренция за плячката й.
Смята се, че прекарва целия си живот в дълбокия океан, на дълбочина между 50 и 500м. Води привидно отшелнически начин на живот, но риби от вида са забелязвани и заедно с риби тон, скумрия и херинга.
Онези, които си поръчват риба луна в ресторанта обаче трябва да внимават. В нея й се съдържа много голяма концентрация живак, а е известно също, че рибата пренася и тропически морски токсин, който причинява сигуатера – сериозна болест, за която няма лек.