Предаването на вирусите в медоносните пчели включва заразяване при хранене, както и по полов път, при което става хоризонтално предаване на вируси от заразени мъжки на женски по време на чифтосване.
Молекулярно диагностични изследвания на над 1000 пчелни колонии от различни райони в страната, за наличието на инфекциозни агенти, както и тяхната роля за здравословното състояние на отделните раси и хаплотипове пчели проведе Проф. Д-р Румен Вълчовски.
Вируси са открити във всички изследвани пчелини в цяла България!!!
В голяма част от пчелините е установено, че са заразени с няколко вируса, като в Северна България 92% от пчелините се оказват положителни за най-малко два вируса.
Ето и целият файл с изследването:
НА ВНИМАНИЕТО НА Д-Р ЗЛАТКА ВЪЗЕЛОВА
ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ЖИВОТНОВЪДСТВО“ МЗХ
Анализ на епизоотологичния статус на пчелната популация /Apis mellfera/ на фона на тяхната голяма смъртност в България.
Проф. Д- Румен Вълчовски
В ДВЛ „Имунолаб“ бяха извършени молекулярно диагностични изследвания на над 1000 пчелни колонии от различни райони в страната, за наличието на инфекциозни агенти, както и тяхната роля за здравословното състояние на отделните раси и хаплотипове пчели.
Изследванията бяха направени в няколко направления:
1. Генотипизиране на медоносните пчели в България, посредством mtDNA.
2. Установяване наличието на следните патогени в пчелната популация:
a. Вируси – BQCV, DWV, SBV, ABPV, CBPV, KBV, IAPV
b. Бактерии- Penobacillus larvae
c. Микоспории – Nosema spp.
d. Ascosphera fungi
3. Изследване на имунния статус на инфектирани и не заразени пчели. Бяха подбрани седем имунни гени вземащи участие в целуларния и хуморален имунен отговор и по специално:
Ribosolomal protein S5 (reference gene)
b-Actina (reference gene)
Abaecin- Antibacterial peptide abaecin
Defensin- Antibacterial peptide defensin )
Hymenopt- Antibacterial peptide hymenoptaecin
VgMC- Vitellogenin
GLD- Glucose dehydrogenase
PO-Phenol oxidase
LYS- Lysozymе
4. Използвани бяха молекулярни методи за изследване:
PCR, rtPCR, qrtPCR, RT-PCR, RFLP, seq. анализи като и база данни от NCBI (Генетична банка) за идентифициране и количествено определяне на отделните възбудители, както и за потвърждение на нашите резултати.
Резултати
За установяване на генотиповете на пчелите в България използвахме COI-COII интергенния регион на mtDNA. От базата данни на NCBI бяха установени в България следните Европейски видове пчели със следните митотипове:
1. Apis mellifera macedonica
– C2d;C12
– C2d;C19
– C2d
2. Apis mellifera carnica
– C2c; C19
– C2j; C11
3. Apis mellifera ligustica
– C1
Генотипизирането бе направено с цел намиране на пчелни колонии, устойчиви на заразни заболявания.
Данните за откриване на вируси чрез PCR методи в отделните пчелини са показани в табл. 1. Вируси са открити във всички изследвани пчелини. В предишните изследвания не бяха наблюдавани съществени различия между географските райони. В голяма част от пчелините бе установено, че са заразени с няколко вируса, като в Северна България 92% от пчелините се оказаха положителни за най-малко два вируса. Фиг.2. Преобладаваха пчелините инфектирани с два вируса, а именно с DWV и BQCV във Видинска област.
Генната експресия на четирите свързани с имунитета ензими, PO, GLD, LYS, Vg показа значителна позитивна корелация. Това води до хипотезата, че тези четири ензима имат обща транскрипционна регулация в младите пчели работнички. Генната експресия на тези четири ензима различно корелира с експресията на антимикробните пептиди. Експресията на гена GLD корелира с тези на ambaecin и дефензин гени. Експресията на PO и LYS гени корелират само с гена на hymenoptaecin.
Наблюдавано бе увеличение нивото на антибактериални протеини при инфектираните пчелни колонии.
Нашите лабораторни изследвания доказват, че епизоотологичния статус e неблагоприятен в изследваните райони и представлява заплаха за нормалното функциониране на пчелните колонии и е основна причина за смъртноста на повечето от тях.
Получените резултати показват пътя на предаване на заболяванията, свързан с вирусите BQCV, DWV, CBPV, SBV и Nosema ceranae. Предаването на инфекцията води до имунна супресия при възрастните пчели. Резултатите от това първо проучване на имунния отговор при заразените пчелни колонии доказват , че имунната система при тези пчели бързо активира защитните маханизми след инфектиране с вируси, микоспории и микробни агенти, включващи експресията на гените и тяхното кодиране в антимикробиалните пептиди. Установено бе, че експресията на ambaecein, difaensin и hymenoptaecin се увеличава. Тези пептиди са свързани с имунната система и е доказана тяхната антибактериална активност срещу Gram –отрицателните и Gram- положителните бактерии. Нашите изследвания потвърждават тезата, че в пчели инфектирани с микробни агенти, вирусната репликация на DWV и BQCV е много силно изразена в сравнение с контролната група.В голям брой пчелини бяха намерени повече от един вирус. В 34% имаше два вируса, а в 3,76 % три вируса. Като цяло по-голям брой вируси бяха намерени във възрастната популация в сравнение в пилото. През изследвания период в засегнатите пчелини BQCV бе намерен в 49,45%, DWV в 38,95%, SBV в 9,36%, CBPV в 1,97%, IAPV в 0,37%. табл.1.
В пилото бяха намерени DWVи BQSV вируси. В изследваните 53 проби от кърлежи (в единични проби) бяха открити вирусите SBV, DWV+SBV, DWV+SBV+ABPV.
За потвърждение на получените резултати ние направихме секвениране на вирусните фрагменти на гореспоменатите вируси. При анализите те показаха 98-100% идентичност използвайки BLAST сървъра на National Center for Biotechnology Information, NIH./ GenBank database /.
Вирусите могат да инфектират пчелите във всички етапи на тяхното развитие: яйца, пило и възрастни. В страната тези заболявания се явяват най-често като латентни инфекции, без да бъдат наблюдавани клинични признаци. Доказано бе, че пчелните семейства могат да бъдат заразени едновременно с няколко различни вируса.
Начина на предаване е решаващ фактор за развитието на заболяванията. Хоризонталното предаване се влияе до голяма степен от наличието на по-големият брой вируси. Колко е по-голям броя на патогените, толкова и времето на предаването на заболяванията е по-малко. Следователно в тези случай може да бъде наблюдавана и по-голяма вирулентност на инфекциозния агент. Предаването на вирусите в медоносните пчели включва заразяване при хранене, както и по полов път, при което става хоризонтално предаване на вируси от заразени мъжки на женски по време на чифтосване. Търтеите в пчелните семейства могат да бъдат заразени вертикално от майката. а може също така да предават вируси посредством семенната течност.
С помощта на чувствителната RT-PCR техника, ние установихме вертикалното предаване на вирусите от майката в нейното потомство както в яйцата, пилото и младиге ларви, което не може да бъде свързано с предаването на инфекцията посредством V. Destructor, важен вектор на пчелните вируси. При вертикалното предаване на инфекциозните агенти, последните пряко зависят от оцеляването и размножаването на своите гостоприемници – търтеи и пчели майки. Следователно вертикалното предаване се свързва с ниска вирулентност и латентна инфекция. Трябва да подчертая, и голямата роля на факторите на имунната защита. Повишеното ниво на антимикробни пептиди (defensins, apidaecin, abaecin and hymenoptaecin) което установихме при инфектираните пчелни колонии, води до потискане размножаването на патогените. В резултат на това не се наблюдават характерните клинични признаци. При стресови състояния като: голяма кърлежова инвазия, ко-инфекция с други патогени (при нашите изследвания в голяма част от изследваните пробите освен вирусите BQCV, DWV, SBV бяха намерени и микоспории нозема и американски и европейски гнилци), недохранване, оскъдна паша, лоши метеорологични условия, лоши хигенни условия и други подобни. Всичко това спира растежа в пчелните семейства и защитните сили на организма намаляват. Наблюдава се имуносупресия в засегнатите индивиди, вирусите излизат от латентното състояние, скоростта за намножаване се увеличава, тяхната вирулентност нараства и по хоризонтален механизъм на предаване се осъществява заразяване на нови и нови гостоприемници и масова смъртност на голям брой пчелни колонии.
По отношениe на Nosema spp.
С помоща на PCR метода за първи път в България ние идентифицирахме микоспоридията N.ceranae от изолираните спори от храносмилателния апарат на пчели. Мултиплексиният PCR бе използван за определяне на двата вида микроспоридии на пчелната нозематоза. Извършено бе скринингово изследване на различни райони в страната. Установено бе, че основно пчелите бяха инфектирани с N.ceranae.
Бяха установени 303 пчелни колонии инвазирани с нозема. Разпространението в отделните области е отразено в Fig.5. За първи път бе въведен qrtPCR метод, който позволява освен идентифицирането на двата вида ноземи, така и количественото определяне на микоспоридите. Намерено бе че почти една трета от изследваната популация е инфектирана главно с N.ceranae. Броят на ноземите в отделни пчели варираше от 8 000 до 7-8 000 000. В пробите бе доказана Nosema apis само в две пчелни семейства.
В проби от клинично здрави пчели и пчелен мед бе доказан и Penobacillus larveа. Резултатите от изследванията през 2013 година .
С помощта на молекулярно диагностичен метод rtPCR ние изследвахме проби от пчели и пило от някой райони от страната. Тези пчелни семейства нямаха клинични признаци характерни за наличие на американски гнилец. Изключение бе наблюдавано само в един случай, където Р. larvae бе доказан както в пилото, така и при възрастните пчели. Изследвахме общо 205 броя пчелни колонии от 36 района.
|
№ |
Селище- област |
Вид изследвани проби |
брой |
Резултат |
|
|
Брой положителни |
Брой отрицателни |
||||
| 1 | Флорентин – Видин | Пчели, пило |
6 |
2 | 4 |
| 2. | Василовци – Видин | Пчели |
5 |
2 | 3 |
| 3. | Орсор – Видин | пчели |
5 |
1 | 4 |
| 4 | Погоре – Видин | пчели |
5 |
1 | 4 |
| 5 | Старопатица – Видин | пчели |
5 |
3 | 2 |
| 6 | Остров – Враца | пчели |
5 |
1 | 4 |
| 7 | Дюрин дол – Монтана | пчели |
5 |
2 | 3 |
| 8 | Мартен – Русе | пчели |
2 |
1 | 1 |
| 9 | Нова Черна – Силистра | пчели |
5 |
2 | 3 |
| 10 | Пожарево – Силистра | пчели |
5 |
4 | 1 |
| 11 | Малък Преславец – Силистра | пчели |
5 |
2 | 3 |
| 12 | Сребърна – Силистра | пчели |
5 |
1 | 4 |
| 13 | Пловдив | пчели |
20 |
4 | 16 |
| ОБЩО |
78 |
26 (33,33%) | 52 (66,67%) | ||
От представените резултати е видно, че заболяването заема видно място в патологията на медоносната пчела в България. В засегнатите райони е 33,33 %, а като цяло 12 %.
За потвърждение на получените резултати ние направихме секвениране на бактериалните фрагменти на P. larvea. При анализите те показаха 98-100% идентичност използвайки BLAST сървъра на National Center for Biotechnology Information, NIH./ GenBank database .
инфо:http://www.fermer.bg/