Преди повече от 80 години китайски археолози откриват система от пещери със смразяващи скелети с удължени глави, космическа карта и над 700 странни диска…
Мистериозното откритие се говори, че било направено през 1930 г., когато Чи Пу Тей – професор по археология в Пекинския университет и студентите му били на експедиция, да изследват редица пещери в непристъпните планини Баян Кара Ула до Тибет, за които се говори, че са изкуствено издълбани в система от подземни тунели и килери.
Според тези събития, се казва, че професор Чи Пу Тей и студентите му открили гробници със скелети високи 1.38 м, погребани в тях. Скелетите имали неестествено големи глави и малки, тънки и крехки тела. Освен скелетните останки, професор Чи Пу Тей и студентите му открили и безброй други вещи.
Било предположено, че тези скелетни останки може да са принадлежали на неизвестен вид планинска горила, но професор Чи Пу Тей не се съгласил и отвърнал: „Кой е чувал маймуни да се погребват едни други?”.
Нямало никакви надгробни надписи в гробниците, но вместо това намерили над 700 каменни диска („Дропа камъни”) с 8 см дупки в диаметър в центъра.
На стените били намерени гравюри на изгряващото слънце, луната, звезди, земята, планини и линии с точки, свързващи земята с небето.
Дисковете и пещерните рисунки се казва, че датират на приблизително 12 000 години. Къде се намират днес, си остава мистерия.
Всичко това породило голяма мистерия: Кои били тези мистериозни същества? Какво представлявали енигматичните дискове и накъде водели звездните карти, издълбани върху пещерните стени?
Говори се, че всеки каменен диск бил надписан с тънки жлебове, които вървят спираловидно от ръба към централната дупка.
Вярва се, че енигматичните Дропа дискове и други вещи, открити по време на експедицията, се пазели в Пекинския университет 20 години.
Всички опити да се дешифрират писанията върху Дропа дисковете били безполезни.
Само че, дисковете били изследвани от д-р Тсум Ум Нуй в Пекин около 1958 г., който заключил, че всеки жлеб се състоял от редица малки йероглифи с неизвестен произход.
Редовете били тъй малки, че била нужна лупа, за да се видят ясно. Много от йероглифите били износени от ерозия.
Когато д-р Тсум уж разшифровал символите, открил че древните писания разказвали история за извънземна среща, където древен извънземен кораб се разбил на Земята преди около 12 000 години.
Според Тсум Ум Нуй, в единия йероглифен ред пише: „Дропа слязоха от облаците в летателната си машина. Нашите мъже, жени и деца се скриха в пещерите десет пъти преди изгрев слънце. Когато накрая разбраха мимиките на Дропа, те осъзнаха, че новодошлите имат мирни намерения”.
В друга секция пише „съжаление” от жителите на планината (племето Хам), понеже извънземните били разбили кораба си и не можели да построят друг, за да се върнат на своята планета.
Говори се, че д-р Тсум публикувал откритието си през 1962 г.
Само че толкова му се присмивали, че напуснал Китай и се преместил в изгнание в Япония, където по-късно умира.
Говори се, че Пекинската академия по праистория никога не би му позволила да публикува или да обсъжда находката си отново.
Освен това, поради факта, че „Тсум Ум Нуй” не е истинско китайско име, някои критици предполагат, че човекът никога не е съществувал.
Други твърдят, че Тсум Ум Нуй е японско име, адаптирано към китайския език. Освен теориите му за Дропа, няма никакви други доказателства, че той е съществувал.
През 1974 г. Ернст Вегенер, австрийски инженер, фотографира два диска, които съвпадали с описанието на Дропа камъните. Той бил на туристическа обиколка музея Банпо в Сиан, когато видял каменните дискове.
Той казва, че забелязал дупка в центъра на всеки диск и йероглифи в жлебове, отчасти разронени, като спирала. Говори се, че когато попитал за дисковете, управителят не могъл да му каже нищо, но му позволил да вземе единия в ръка и да ги снима. Той твърди, че на снимките му йероглифите не могат да се видят, тъй като са били скрити от светкавицата на камерата, а и също са се били влошили. Към 1994 г. дисковете и управителят били изчезнали от музея.
Критиците масово отхвърлили историята за Дропа дисковете, твърдейки че това било смесица от заблуда и градски легенди.
Например, писателят Дейвид Ричи споменава, че тези истории заинтригували Гордън Крейтън – член на Кралското антропологично общество и Кралското географско общество.
По време на разследването Крейтън счел твърденията за Дропа за „безпочвени” и описал откритията си във Flying Saucer Review.
Не е лесно да се намерят достоверни доказателства, които да покажат, че Дропа камъните съществуват или са съществували в миналото.
Защитниците на историята твърдят, че това е в резултат от социалния разкол, породен от китайската Културна революция и прикриване от властите на тази страна.
Само че това отива отвъд Китай, тъй като противниците на историята за Дропа твърдят, че тя е заблуда от Ерих фон Деникен.