Първият том на първата в света съвременна “Енциклопедия” излиза на 1 юли 1751 година. Всъщност, трябва да се направи уговорката, че изобщо най-ранните енциклопедии, тоест терминологични речници, се появяват още в Древен Египет в периода на Средното царство (II хилядолетие пр.н.е.), а в Древен Китай периодично се съставят сборници “със знания” още през XII – X век пр.н.е. Но точно тази е първата енциклопедия в онзи вид, в който сме свикнали да я възприемаме днес.
Проектът за френско справочно издание, чието пълно наименование е “Енциклопедия, или тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите” (“Encyclopédie ou dictionnaire raisonné des sciences, des arts et des métiers”) се заражда през 1747 година. Инициатор е парижкият книгоиздател Луи Бретон, който се обръща към прочутия философ и писател от епохата на Просвещението Дени Дидро с молба да се заеме с организацията на това уникално начинание.
Дени Дидро приема с готовност и посвещава следващите 25 години от живота си на “Енциклопедията”. Той е съставител на проспекта на изданието, отговорен редактор и автор на много от статиите в него. Основното тяло на “Енциклопедията”, отпечатано между 1751 – 1776 година, включва 28 тома: 17 тома текст (60 хиляди статии) и 11 тома “гравюри” (илюстрации към текста). През 1776-1777 година излизат още 4 тома с допълнения в текст и 1 том с гравюри, а през 1780 година са издадени и 2 тома с показалци (индекси). Първите 28 тома са издадени под редакцията на Дидро. В крайния си обем “Енциклопедията” се състои от 35 тома и съдържа 71 818 статии и 3129 илюстрации.
След Дени Дидро отговорен редактор става неговият съмишленик Жан д’Аламбер. В съставянето на енциклопедията вземат участие изтъкнати мислители от епохата на Просвещението като Жан д’Аламбер, Етиен Боно дьо Кондиляк, Дени Дидро, Пол Анри Холбах, Шарл дьо Монтескьо, Франсоа-Мари Аруе (Волтер), Жан-Жак Русо и други.
През 1775 г. правата на изданието преминават у Шарл-Жозеф Панкук. Той пуска последните пет тома допълнителни материали и двата индексни тома. Някои включват тези томове към първото издание и по този начин Френската енциклопедия обема 35 тома, въпреки че тези томове не са написани от известни автори. От 1782 до 1832 г. Панкук и неговите последователи разширяват Френската енциклопедия до 166 тома, наричайки я „Encyclopédie méthodique“. Този огромен обем работа ангажира доста време и труда на над хиляда работници и 2250 участници – автори на статии. По този начин Енциклопедията добива вид на сборник на човешкото познание.
Първата “Енциклопедия” е не само популярно и увлекателно написан справочник. Мнозина автори приписват на Френската енциклопедия ролята на интелектуална опора на последвалата Френска революция. Това твърдение все пак е подложено на критика и е обект на много дискусии. Без съмнение, “Енциклопедията” разширява базата на достъпните за обществото знания, като става стимул за развитието на историографията и литературната дейност. Статиите ѝ носят не само информативен характер, но провокират и мисленето сред широки обществени слоеве.
Класическата Енциклопедия се появява в периода на т.нар. просветен абсолютизъм, и е част от процеса по разпространяване на енциклопедичните знания сред всички водещи в онзи момент държави. През 1772 година в Единбург започва да излиза Енциклопедия Британика, а в началото на XIX век енциклопедии се появяват и в Германия, Испания и Русия. Всички те са почерпили вдъхновение от първата съвременна Енциклопедия.