Ново изследване показва, че тихоокеанското полукълбо губи топлина по-бързо от африканското полукълбо. Топлината идва от разтопената вътрешност на Земята, което причинява континентален дрейф.
Сушата улавя повече топлина, отколкото повърхността на морското дъно, което показва по-горещ Тихи океан в сравнение с миналото.
В ново проучване учени от университета в Осло казват, че едната страна на вътрешността на Земята губи топлина много по-бързо от другата страна – а виновникът е на практика толкова стар, колкото времето.
Изследването, публикувано в Geophysical Research Letters, използва компютърни модели от последните 400 милиона години, за да изчисли колко „изолирано“ е всяко полукълбо от континенталната маса, което е ключово качество, което задържа топлината във вътрешността на Земята, вместо да я отделя. Моделът се връща чак до ерата на Пангея.
Земята има нагрято до червено ядро, което затопля цялата планета отвътре. То също се върти, генерирайки както гравитацията, така и магнитното поле на Земята. Това държи нашата защитна атмосфера близо до повърхността на Земята.
В изключително дългосрочен план този интериор ще продължи да се охлажда, докато Земята стане по-скоро като Марс. Изненадата в новото изследване е колко неравномерно се разсейва топлината, но причината има интуитивен смисъл: Части от Земята са изолирани от повече суша, създавайки нещо като термо слой, който улавя топлината.
„Термичната еволюция на Земята се контролира до голяма степен от скоростта на топлинните загуби през океанската литосфера“, пишат авторите на изследването. Това е мястото с най-голяма загуба на температура.
Земната мантия е като конвекционна фурна, която задвижва бягаща пътека. Всеки ден повърхността на морското дъно се движи с малко; ново морско дъно се ражда от магмата, която изригва при континенталното разделение, докато старото морско дъно се разбива и стопява под съществуващите континенти.
За да проучат как се държи вътрешната топлина на Земята, учените изграждат модел, който разделя Земята на Африканско и Тихоокеанско полукълбо, след което разделя цялата повърхност на Земята на решетка с половин градус географска ширина и дължина.
Учените комбинират няколко предишни модела за неща като морско дъно и континентални позиции през последните 400 милиона години. След това екипът установява количеството топлина, което се съдържа във всяка решетъчна клетка през дългото време. Това проправя пътя за изчисляване на скоростта на охлаждане като цяло. Така изследователите установяват, че тихоокеанската страна се охлажда много по-бързо.
Морското дъно е далеч по-тънко от обемистата суша и температурата отвътре на Земята се „охлажда“ от огромния обем студена вода, която е над него. Помислете за гигантския Тихи океан в сравнение с противоположните суши на Африка, Европа и Азия – има логика топлината да се разсейва по-бързо от най-голямото морско дъно на Земята.
Предишни изследвания на този ефект на морското дъно са се върнали само 230 милиона години назад, което означава, че новият модел, който се връща 400 милиона години назад, почти удвоява проучваната времева рамка.
В изводите има изненадващо противоречие. Тихоокеанското полукълбо е охладило около 50 Келвина повече от африканското, но „постоянно по-високите скорости на движение на тектоничните плочи на Тихоокеанското полукълбо през последните 400 милиона години“ предполагат, че Тихия океан е бил много по-горещ в определен момент от времето.
Дали е бил покрит от суша в някакъв момент от далечното минало, задържайки повече топлина във вътрешността на Земята? Има и други възможни обяснения, но така или иначе, високата тектонична активност на Тихия океан днес, сочи към топлинно несъответствие. Колкото по-топла е мантията, толкова повече плочите могат да се плъзгат и удрят една в друга.