С появата си интернет ни донесе лесен достъп до огромни масиви от информация. Всеки момент можем да потърсим и научим каквото си пожелаем. Това вероятно е причината, която ни кара да си мислим, че и самите ние сме станали по-умни. Не е шега – експеримент на психолози от Йейл доказва, че при хората, прекарващи много време в интернет действително се засилва илюзията за собствения интелектуален потенциал.
В изследването са участвали около хиляда души, които е трябвало да отговорят на някакъв въпрос – например, какъв е принципа на работа на ципа. На част от участниците е предлагано да потърсят отговора в Мрежата, а другите са получавали разпечатки от текстовете на уеб сайтовете, където първата група са открили информация по въпроса. С други думи, на практика и двете групи получават една и съща информация, само формата на поднасянето й и начина за намирането й са различни.
След това и двете групи трябва да кажат, дали са в състояние да отговорят на друг въпрос – например, дали биха могли да обяснят, защо облачните нощи са по-топли от безоблачните. Самото обяснение не е от голямо значение и дори не е необходимо да се излага. Важното в случая е самооценката, увереността или несигурността в собствената компетентност. Оказва се, че онези, които в първия етап са от групата, търсела информацията в интернет, смятат себе си за по-знаещи и осведомени по поставения на втория етап проблем (макар вторият въпрос да няма нищо общо с предходния).
Нещо повече, интелектуалната самоувереност нараства дори и когато в мрежата не може да се открие задоволителен отговор на поставената задача (психолозите или подбират прекалено сложни въпроси – например, защо историята на древното Мероитско царство е по-миролюбива, отколкото на държавите в Древна Гърция?; или са използвали мрежови филтри, ограничаващи достъпа до сайтове, които съдържат подходящата информация).
Преди експеримента всички участници показват почти еднаква увереност в собствените знания. Това означава, че нещата в крайна сметка опират точно до възможността да се търси нужната информация в интернет. В статия, описваща експеримента за Journal of Experimental Psychology, авторите подчертават, че у участниците нараства именно усещането за подобрени интелектуални способности (разбирай – мислят, че са станали по-умни), че самите те знаят много повече и че възможността да ползват интернет няма нищо общо в това. Има обаче и още един нюанс: когато на участник предложат директен линк към информация по даден въпрос, самооценката му си остава на предишното ниво. С други думи, определяща е не възможността за достъп до интернет, а активното търсене на нужната информация в Мрежата.
Обяснението на наблюденията може да бъде просто: когато човек търси отговорите с помощта на източник, над който трябва да положи усилия (например, в книга или при разговор с друг човек, на когото трябва да задава точни въпроси и да анализира отговорите), той успява да осъзнае какво точно не знае. При интернет сърфирането понякога е невъзможно да се направи разлика между “това, което знам” и “това, което си мисля, че знам”.
Някои ще кажат, че проблемът не си струва усилията, за да бъде изследван. Но реалната компетентност след едно целенасочено търсене на информация по даден въпрос, не е задължително да се подобри. Дори и човек да открие нужната информация, той може да не я разбере, но на него ще му се струва, че знае всичко по въпроса.
Сега умножете този любопитен ефект до мащабите на проникване на всевъзможните мобилни устройства с достъп до интернет, и вероятно сами ще може да си отговорите на въпроса, откъде се вземат всички тези “големи капацитети” по всевъзможните форуми и социални мрежи.
Авторите на изследването обаче задават и още един въпрос: Не сме ли под заплаха от интелектуален застой, вследствие на безпроблемния достъп до всякакъв род информация, предоставен ни от информационно-технологичния прогрес?
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>