Атомите
През V в. Пр. Хр. грък на име Левкип, имал доста поразителна идея: Всичко във видимата вселена е направено от малки, неделими частици. Тези, които приели тази теория и вярвали в нея, включително и видния философ Демокрит, станали известни като „атомисти“.
Те вярвали, че всички обекти са изградени от безкраен брой много малки частици материя, които те наричат „атоми“. (Оригиналната древногръцка дума atomos се превежда като „неделим“). Те също смятали, че различни атоми са създали различните материали. Силни предмети като желязо са направени от силни атоми, докато водата е направена от хлъзгави атоми.
Тази идея за фундаментални, малки частици, съставляващи всичко съществуващо, също се появява и в Индия през шести век пр. Хр. Тогава трите най-популярни религии в този регион – Будизмът, Джайнизмът и Хиндуизмът – имат различни доктрини за това, как тези атоми са взаимодействали със света и с това, което са създавали. Но всички приемат централната теза, че тези елементарни частици са съществували.
След като Аристотел става популярен във философския свят, неговите възгледи за науката стават господстващи, а идеята за атомите избледнява и остава в неизвестност. Нужни са още 2000 години, докато 26-годишният странник на име Алберт Айнщайн доказва съществуването на атомите през 1905 г.
Термодинамиката
Един древен философ много често е игнориран през вековете – Хераклит. Това се дължи на факта, че до момента имаме само 100 оцелели фрагмента от негови произведения. Цялата му онтология произтича от монистичен възглед, че огънят е истинската реалност: Всичко, което съществува, е управлявано и направено от огън. Във фрагмент 30b виждаме най-очевидния случай на тази мисъл, когато той нарича космоса „все по-жив огън„.
Въпреки че тази идея, че вселената и всичко, което тя съдържа, е направено от огън, не е съвсем точна, Хераклит е по-близо до истината, отколкото си мислят много наши съвременници.
Всъщност точно законите на термодинамиката позволяват Вселената да съществува. Без топлина нямаше да се случи нищо. Топлината е форма на енергия, която причинява трансформация и промяна, докато трансформацията и промяната запазват космическия цикъл на раждане и смърт. Въпреки че не всичко е направено от огън, огън и топлина запазват всичко живо и не позволяват на вселената да се саморазруши.
Всичко се движи в постоянен поток
Хераклит е автор на още една световна истина, която е побрал в едно изречение – „никога не можем да се изкъпем в една река два пъти“. Това е най-добрия синтез на възгледа му, че всичко тече и се променя.
Според Хераклит, единствената константа в живота е, че вселената и всичко в нея се променя.
За човешкото око това не е така. Предметите около нас не се променят за времето през което ги гледаме. Въз основа на това някои интерпретации твърдят, че тезата на Хераклит се е отнасяла към някаква по-абстрактна структура, вместо да дава описание на реалността.
Квантовата механика обаче разказва доста различна история. Според теорията на квантовото поле, всичко във вселената е направено от изключително малки частици, които постоянно се движат и се променят под повърхността на това, което можем да видим с просто око. Постоянното космическо движение на тези частици създава всички полета (електромагнитни и т.н.), които държат вселената – и всички предмети в нея – във форма и ред.
Еволюцията
Повечето хора приписват на един човек на име Чарлз Дарвин една от най-влиятелните и трансформиращи научни теории. Всъщност, идеята е била на около 2 000 години, съществува много преди Дарвин да се качи на кораба Beagle.
Първият, който теоретизира някаква еволюция, е Анаксимандър от Милет през шести век пр. Хр. Той твърди, че животните са се развили от същества в морето. Използвайки вкаменелости и дедуктивни разсъждения, той разбира за океанския произход и че в някакъв момент хората са се адаптирали да живеят на Земята.
За съжаление, трудът на Анаксимандър, съдържащ тази теория, е бил изгорен заедно с поне още 100 негови книги и така изчезва в мрака за хилядолетие. Ние знаем името му и нещо за него само защото древен поет го записва в песен и го запазва през вековете. Един ден през 14 век, италиански свещеник намира тази песен и връща Анаксимандър обратно в погледа на западната мисъл.
Естественият подбор
През V век пр.н.е. един философ от Сицилия на име Емедокъл пише за произхода на видовете. Той има някои идеи, които изглеждат много странни за съвременния читател – например, че отделните ръце, крака и органи се издигат от земята и се съчетават чрез силата на любовта, за да произведат най-странните хибридни същества.
Според Емедокъл обаче, заедно със силата на любовта, съществува и нейната противоположност, борбата. Тази сила означава, че тези създания, които са били събрани неправилно, не могат да се размножават и така изчезват. Само животните, които са имали късмет да бъдат направени в правилния ред, ще оцелеят и ще продължат да бъдат животните, които виждаме днес.
Тази теория е документирана като първият опит да се опише създаването на живот без дизайнер и е предшественик на теорията на Дарвин за еволюцията чрез естествения подбор: представата, че само най-силните и най-способните оцеляват.
Големият взрив
Някои хора определят като автор на теорията за големия взрив Стивън Хокинг. Въпреки това теорията се е появила почти 3000 години по-рано в древна Индия, но не по начина, по който можем да очакваме.
В хиндуистката Веда е писано, че цялата вселена се съдържа в една брахманда, или космическо яйце. В тази сфера съществуват цялото пространство, материя и творение. Вселената, която виждаме, се разширява от една точка, „Bindu„, и в крайна сметка ще се срути в същата точка.
Трудно е да се каже дали съвременната теория на големия взрив е повлияна от тези древни текстове, но основната идея за разширяваща се и свиваща се вселена е поразително подобна.
Раздвоената личност
Ние обикновено сме склонни да си представим себе си като едно кохерентно „аз„. Всеки от нас се приема като отделен индивид, „аз„.
Но съвременната психология показа, че сме много различни и имаме много „аз“ едновременно. В рамките на нашите умове имаме рационално, съзнателно същество, както и емоционално, несъзнателно реагиращо на нашите физически процеси. И двете са необходими за съществуване на човешко същество.
Един от древните, който теоретизира идеята за разделеното Аз, е Платон. Той мислел, че хората имат три съперничещи си части в душите си – причина, апетит и дух. Той си представя душата като два коня (апетит и дух) и един колесник (причина), опитваща се отчаяно да държи юздите.
Когато трите са в хармония и разумът побеждава, ние сме в мир и сме щастливи. Но когато нашите желания и апетити избягат с нас, ние сме в състояние на вътрешна война и бедствие. Ето защо се чувстваме ядосани и подчертаваме липсата на контрол, когато знаем рационално, че не трябва да искаме друга чиния с храна от бюфета, но стомахът ни ни води там отново и отново.
Относителността
През седми век пр.н.е. група от древни мислители, наречени софисти, са първите истински релативисти. Те вярвали, че няма абсолютна истина, няма абсолютна реалност. За софистите, нашият сетивен и умствен опит на тази планета е напълно субективен. Никой друг човек няма да преживее света по същия начин, по който го правим ние.
Това може да изглежда странно, като се има предвид, че хората изглежда имат много общи преживявания. Хората могат да идентифицират цветове, форми, миризми и звуци по много подобни начини. Съвременните експерименти обаче показват, че целият наш сетивен опит е малко по-различен от този на всеки друг, дължащ се на нашите уникални гени.
Реалността е възприятие, изградено и създадено от съвместната работа на нашите умове и сетивни органи. Въпреки това може да има някъде там абсолютна реалност, но никога няма да го разберем.
Земята е кръгла
Един от първите философи е Талес от Милет, който е роден в Йония през седми век пр. Хр. Той често се смята за основател на естествената философия (философията, която проправи пътя за съвременната наука, каквато я познаваме).
Той изследва принципите, които управляват творението, поставя под въпрос традиционната гръцка митология и се опитва да открие причините и произхода на Вселената.
Философът Аристотел е основният източник от който знаем за Талес и теориите му, както Аристотел ги документира и записва в собствените си творби. Една от ключовите идеи, които той приписва на първия философ е представата за сферична (а не за плоска) Земя.
Талес използва познанията си за затъмненията, за да предположи, че Слънцето би хвърлило елиптична сянка, ако Земята е плоска. Той също така отбеляза, че звездите изглежда се движат, както човек се движи. Ако Земята би била плоска, ще видите същите звезди горе, независимо къде ходите. Твърди се, че Талес някога е концентрирал толкова усилено вниманието си върху проследяването на звездите, че е паднал в кладенец.
Ще отнеме повече от 1000 години, за да се докаже, че Земята е кръгла, както е вярвал Талес. (Дори сега има такива, които се съмняват в това.)
Индетерминизъм
В квантовата механика индетерминизмът е един от ключовите градивни елементи, съставляващи теорията.
Според нея, никога не можем наистина да разберем къде е частицата, докато не взаимодейства с нещо. Свободните частици се движат случайно през Вселената и взаимодействат по непредвиден и непредвидим начин.
Преди квантовата теория да започне да доминира на научната сцена през ХХ век, често се смяташе, че всичко може да бъде точно предсказано. Независимо дали става въпрос за неоспорими физически закони или за работата на боговете, всичко се е случило по предварително определен начин.
Идеята за индетерминизма обаче съществува от много по-дълго време. Още Аристотел отчита идеята за случайността в своята теория за четирите причини. Той заявява, че някои неща в природата са просто случайности.
Сред древните Левкип, един от ключовите атомисти споменат по-рано, носи наградата за най-точното описание на квантовия свят. Той вярва, че атомите са обект на „непредвидими и случайни движения, бързо и непрекъснато„, което е доста точно определение и от днешна гледна точка.