Тя е още една от редицата властни жени, изиграли важна роля в историята на цивилизацията. Макар и жена, направлява съдбите на Римската империя. И няма нищо чудно в това, защото тя – Юлия Агрипина Младата – е сестра на император, съпруга на император и майка на трети император.
Юлия Агрипина (Млада) се ражда на 6 ноември 15 г. (според други източници – 7 ноември 15 г.) в Опидум Убиорум (днешният Кьолн) – военният лагер на легионите на баща й – Германик Юлий Цезар. Тя е най-голямата дъщеря на видния римски пълководец и съпругата му Агрипина Старата. Семейството има още пет деца – Нерон Цезар, Друз Цезар, Гай Германик (бъдещият император Калигула) са синовете им, а след Агрипина се раждат и сестрите й Юлия Друзила и Юлия Ливила. По майчина линия е внучка на Марк Антоний и Октавия.
Детските години на бъдещата “римска императрица” не са най-доброто време в живота й.
Майка й, баща й и двамата й по-големи братя стават жертви на престъпните интриги в младата Римска империя. Третият й брат – Калигула, първо влиза в кръвосмесителна връзка с нея и я прави своя любовница, а когато заема императорското място я изпраща в изгнание. От Понтийските острови я връща в Рим чичо й Клавдий, когато той на свой ред става римски император.
Император Тиберий, който след смъртта на родителите й е “настойник” на Агрипина я дава за съпруга на Гней Домиций Ахенобарб, който е с цели тридесет години по-възрастен от едва 13-годишната представителка на рода на Клавдиите (по бащина линия). През 32 година Гней Домиций става консул. През цялото време, до смъртта на император Тиберий, Гней Домиций и съпругата му Юлия Агрипина живеят в императорска вила, намираща се между Анциум (днес Анцио) и Рим. Съдбата на Агрипина е тясно свързана с тази вила. В нея се ражда синът й Луций Домиций Ахенобарб – бъдещият император Нерон, и пак на това място по нареждане на сина й Агрипина среща смъртта. Гней Домиций е арогантен и надменен и когато получава поздравления за новородения си син, възкликва, че “от него и Агрипина не може да се роди нищо друго, освен ужас и нещастие за човечеството”. Поне така пише Светоний. Думите на бащата се оказват пророчески.
Но преди това… През 39 година Агрипина и Марк Лепид са обвинени в прелюбодейство и следва заточението на остров Понтия. Високомерна и жестока, лицемерна, алчна и амбициозна. Така описват историците Агрипина. Страстта й да властва е безгранична. През 40 година умира съпругът й, а година по-късно, след убийството на Калигула, император става чичо й – Клавдий, който я връща от заточението. За кратко време Агрипина два пъти се жени; първо за Луций Сула Феликс, консул през 33 г., но бракът е много нетраен и същата година сключва нов брачен съюз с Гай Салустий Крисп Пасиен. След няколко години и този й съпруг умира, а Агрипина е смятана за съпричастна за смъртта му.
През 48 година император Клавдий екзекутира жена си Месалина. Агрипина прави всичко възможно, за да стане негова съпруга. С помощта на приближените до Клавдий постига целта си. Понеже Клавдий е неин чичо, Сенатът приема специален закон, с който разрешава брака им. Вече императрица Агрипина отстранява всички пречки пред голямата й мечта – синът й Луций Домиций да наследи Клавдий като император. Тацит в “Анали” пише, че Агрипина се допитва до гадател, дали синът й ще стане император. Отговорът на гадателя гласи, че “ще стане, но ще убие майка си”. На това Агрипина отговаря с “occidat, dum imperet.” (“да я убие, стига да царува”).
През 50 година Агрипина постига целта си. Клавдий осиновява Луций Домиций и го обявява за свой наследник, въпреки че има свой роден син – Британик. От този момент синът на Агрипина приема новото име Нерон Клавдий Цезар Август Германик, а самата тя получава титлата Августа. Пак по нейно настояване, мястото на което се намира военният лагер на баща й, когато тя се ражда, получава правата на римски град и името Colonia Claudia Ara Agrippinensium. Днес това е процъфтяващият Кьолн.
Агрипина коронова сина си Нерон |
4 години по-късно император Клавдий умира. Подозренията са, че е отровен от Агрипина, която започва да се притеснява, че съпругът й ще промени завещанието си в полза на Британик. Начело на империята застава синът й Нерон. А Агрипина продължава да “дърпа конците” както в държавните дела, така и в личния живот на сина си. Сблъсъкът между двамата се разгаря около 55 година, когато съветниците на императора философът Сенека и преторианският префект Секст Бур открито се противопоставят на желанието на Агрипина да застава наравно с императора по време на официални срещи. Нерон проявява характер и отношенията между майка и син се влошават. Властната майка дори заплашва, че ще лиши сина си от императорската титла и ще я върне в ръцете на Британик. Заплахата й става причина за смъртта на Британик, убит по нареждане на Нерон.
Интригите не спират нито за миг. В навечерието на 59 година противопоставянето между Агрипна и Нерон е преминало разумните граници. Императорът взема решение, че майка му трябва да бъде убита. Първото покушение, организирано от него срещу Агрипина не успява; планът да се потопи корабът, с който тя пътува сработва, но Агрипина успява да се спаси и с плуване стига до брега и се връща в онази вила, където ражда Луций Домиций. Тогава императорът нарежда в прав текст на началника на флотата Аникет, да убие Агрипина. Пред Сената Нерон обявява, че майка му е готвила покушение срещу него, а след като била разобличена, се е самоубила.
Това се случва около 20-23 март 59 година. Властната и безпощадна Юлия Августа Агрипина е застигната от пророчеството на гадателя.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>