Само няколко дни след като навършва 50 години, големият български актьор Апостол Карамитев напуска този свят, покосен от коварния рак. Последната му роля във филма “Сватбите на Йоан Асен” остава недовършена. Замества го друг голям актьор – Коста Цонев.
Апостол Карамитев е роден на 17 октомври 1923 година в Бургас. Завършва ВИТИЗ през 1951, и бързо се утвърждава като театрална знаменитост в серия от романтични – “Ромео и Жулиета”, “Дон Карлос”, “В полите на Витоша”, “Херцогинята от Падуа”, патетични – “Маскарад”, “Тревога”, “В навечерието”, и драматико-ексцентрични роли – “Скандал в Брикмил”, “И най-мъдрия си е малко прост”, “Службогонци”, “Двама на люлката”, “Варшавска мелодия”, “Цената”, “Монахът и неговите синове”, “Мария Стюарт”, “Хенри Четвърти”, “Кралят на книга шеста”, “Еснафи”.
Карамитев участва в първото българско цирково вариете, обикаля страната с рецитали на народни песни и приказки от Каралийчев, занимава се и с театрална режисура – “Машиннописци”, “Аз, баба, Илико и Иларион”, преподава във ВИТИЗ (Неговият студент Велко Кънев си спомня: “Той беше уникален. Нямаше разлика между това, на което ни учеше във ВИТИЗ, и това, което правеше в театъра”), участва в записите на знаменитите радио-пиеси като “Майка на своите деца”, “Майстори”, “Женитба”, “Обикновено чудо” и буди сутрин децата по радиото с характерния си, топъл тембър, със занимателни приказки в сериала “Весел ранобудник”.
Уви – днешните поколения не могат да видят и разберат нищо от гореизброеното. Преди време режисьорът Леон Даниел разказа: “Така се случи, че през последните години един млад театровед се зарови в критиките за Хамлет на Сава Огнянов. И искаше за себе си да си представи какъв е бил този Хамлет. Но не можа. Донесе статиите на мен, като на стар театрал, да се опитам да възстановя как е изглеждал, как е играл тази или онази сцена, да си представя стила на игра… И изведнъж разбрах какво ни очаква след време, когато хората ще се питат как е играл например Апостол Карамитев. И няма да могат да разберат.” За Апостол Карамитев, например, това време – уви! – дойде”.
Днес по-младите могат да научат за Апостол Карамитев единствено от ролите му в киното. Слава богу, че живя и работи в период, когато се правеха много български филми – и доста от тях си заслужаваше да се гледат – от наистина смешните комедии като “Специалист по всичко” и “Любимец 13”, през характерните за времето “Утро над родината”, “Наша земя”, “Песен за човека”, “Героите на Шипка”, “Нощта срещу 13-ти”, “Това се случи на улицата”, “Двама под небето” – до върховите му постижения в “Един снимачен ден”, “Рицар без броня”, “Бялата стая” и “Сватбите на Йоан Асен” (цар Йоан Асен II) – все роли и филми, от които киното ни днес е много далеч.
И едно откровение на Карамитев пред Северина Гьорова, написала през 1970 г. единствената засега книга за големия актьор. “Аз най-добре зная за мълчаливата борба между режисьор и актьор, тъй като съм живял с нея в продължение на 25 години. Завърших и режисура, а се захванах само с актьорска работа. И често пъти, когато трябваше да надхитрям режисьорите за да прокарам актьорската си концепция, се проклинах, че станах актьор. А сега, когато гледам как моите студенти се опитват да ме надхитрят, ми става и приятно, и болно, че не съм успял докрай да ги убедя в моя замисъл, че той не е станал наш общ замисъл. Но мога много добре да ги разбера”.
Актьорът почива на 9 ноември 1973 година след бързотечно боледуване от рак на черния дроб. Но оставя дълбок отпечатък в българския театрален и филмов живот.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>