От книгата – ’’Загадките на най – старата история’’ – Ал. Горбовски
Впрочем не само времето е виновно за безвъзвратно изчезналите сведения относно миналото и високите познания на древните.
Има още две причини за това.
Едната от тях е, че кастата на посветените пазители на тези високи познания не винаги била заинтересувана те да станат всеобщо достояние. Нали знанията дават на човека огромно предимство над околните и прилагането им далеч не винаги е било от полза на хората. Тра¬гичен пример за това, как, практическите познания изпреварват духовното и моралното развитие на човечеството, е използуването на атомната енергия за унищожителни цели.
Другата причина за загубването на знанията е, че хората понякога сами се лишавали от това наследство. Пример за това е участта, постигнала ръкописите и древните текстове на майте. През 1549 г. младият испански монах Диего де Ланда пристигнал в току-що завоюваното Мексико. Преизпълнен от усърдие да обърне сърцата на езичниците към истинския бог, той решил да изкорени духа на езическата вяра.
В един от храмовете на майте била намерена огромна библиотека с древни ръкописи. По негова заповед цял ден войници изнасяли книги и свитъци с непонятни рисунки и знаци на площада пред храма. Когато работата била завършена, Диего де Ланда доближил горящ факел до ръкописите. “Тези книги – пише той после – не съдържаха нищо друго освен суеверия и измислици на дявола. Ние ги изгорихме всичките.” От всички библиотеки и летописи на майте до наши дни са достигнали само три ръкописа.
Също тъй трагична била и участта на писмеността на инките.
По времето на един от управниците избухнала епидемия. Попитали оракула какво да правят. Той отговорил: “Трябва да се забрани писмеността.” Тогава по заповед на върховния глава на инките всички писмени паметници били унищожени, а използуването на писмото – забранено. Само в Храма на Слънцето останали няколко платнени свитъка, на които била записана историята на инките. Достъпът в помещението, където те се намирали, бил разрешен само на царствуващите инки и на няколко жреци – пазачи.
Много години след като били унищожени всички ръкописи и писмеността забранена със смъртно наказание, един жрец все пак се решил да изнамери азбука. Заради това той бил жив изгорен.
През 1572 г. четири платнени свитъка с ръкописи, заловени от испанците, били изпратени на крал Филип II в Мадрид. Но корабът, който ги пренасял, по всяка вероятност потънал и ценният за историците товар така и не достигнал до Испания. Загиналите ръкописи били единствените писмени паметници на инките, за които знаем.
Според историците библиотеките на Картаген наброявали не по-малко от 500 000 тома. От всички тях е оцеляло само едно единствено съчинение, което било преведено на латински език. Римляните изгорили всичко, стараейки се да унищожат културата и историята на народа.
Също тъй постъпвали и мюсюлманските завоеватели. Те не само насила изземвали всички стари книги и ръкописи, но определили и големи награди за онези, които доброволно ги предадат. Всички събрани по този начин писмени паметници се изгаряли.
Унищожаването на ръкописи и писмени паметници има, както изглежда, също толкова древна история, както и самата писменост.
Изгорени са всички съчинения на гръцкия философ Протагор (V в. пр. н. е.). Две и половина хилядолетия проблесна със злокобна светлина пламъкът на този огън, един от първите, в които са горели книги.
През III в. пр. н. е. запламтели кладите в Китай. Първият император от династията Цин изгорил съчиненията на Конфуций. Заедно с тези клади били живи изгорени и онези, които имали нещастието да бъдат почитатели на великия философ.
Сирийският цар Антиох Епифан изгорил книгите на евреите. А през 272 г. пр. н. е. запламтели клади в Рим. По-късно римският император Август заповядал да изгорят всички книги по астрономия и астрология.
Ето защо от най-подробните документи за миналото – трудовете по история, литература, наука – до сега са стигнали само жалки фрагменти. Доколко, например, могат да бъдат пълни и правилни представите за Софокъл, щом той е написал около сто драми, а са запазени само седем! От стоте драми на Еврипид съществуват само деветнадесет. От всички съчинения на Аристотел е запазено само едно, останалото са записки на негови съвременници и ученици. Известно е, че Тит Ливий (58 г. пр. н. е. – 17 г. пр. н. е.), един от най-големите историци на древността, е оставил обширен труд “История на Рим”. Той е съдържал 142 книги. Съхранени са само 35.
Времето не се оказало по-снизходително и към други съчинения на древни автори. От 40-те книги на Полибий само 5 са спасени от загиване, а от 30-те книги на Тацит – 4. Плиний Стари е написал 20 книги по история; всички са загубени.
Знае се, че библиотеката на град Пергам (Мала Азия) имала 200 000 тома съчинения и свитъци – уникални ръкописи. Тя била взета от римския пълководец Антоний и подарена на Клеопатра. Пепел не останала дори от тази огромна библиотека. Също тъй безвъзвратно загинала библиотеката на храма на Пта в Мемфис и книгохранилището на ерусалимския храм.
А какви съкровища от знания са пазели унищожените знаменити библиотеки на фараона Хуфу (Хеопс) или на Птолемеите? Една от библиотеките на Птолемеите съдържала 40 000 свитъка, друга – 500 000, а според някои сведения – дори 700 000 свитъка. Повечето от тях били уникални.
Когато през 47 г. пр. н. е. Юлий Цезар запалил египетската флота в Пристанището на Александрия и огънят се прехвърлил в града, загинала първата, по-малката библиотека. От втората библиотека император Диоклетиан изгорил и унищожил всички текстове, които съдържали сведения за магии. Невежи тълпи през неговото управление и през следващите години неведнъж са нападали библиотеката, изгаряйки най-ценни ръкописи. Мюсюлманите-араби, които завладели Александрия, довършили унищожението на библиотеката.
Императори и други управници, подобно на Диоклетиан, неведнъж съзнателно унищожавали древни книги. Колкото и дивашки и фанатични да ни се струват тези действия, те не били само някаква прищявка. Тези постъпки били продиктувани от главната задача, която стояла пред всеки управник: запазване и затвърдяване на властта. Винаги е опасна появата на човек или хора, чиито знания ги правят твърде силни. Затова не бива да учудва и следният епизод.
Веднъж съобщили на Иван Грозни, че някой си чуждестранен търговец донесъл в Москва много книги.
“Царят – пише в спомените си един съвременник, – като узнал това, заповядал да му донесат част от книгите. Те се сторили твърде чудновати на русите; сам царят не разбирал нито дума от тях. Ето защо, като се страхувал народът да не научи такава премъдрост, той заповядал да отнесат в двореца всички календари (книги – А. Г.), да заплатят на търговеца, колкото поиска, а книгите да изгорят.
Ако ви хареса побликацията подкрепете ни като я споделите с бутончетата отдолу.
Благодарим Ви!