Последните научни открития показват, че гравитацията взаимодейства с време-пространството по начина, по който Алберт Айнщайн описва преди десетилетия. Този въпрос предизвика специален интерес, защото би обяснил изцяло теорията на „Superwave“ формулирана от астрофизици от калибъра на доктор Пол Лавиолет в линията на „CDR – Cuantic Diferencial Radio Frequency“.
Взаимодействието на гравитацията с началните пространствени вълни и тези на това, което ние познаваме като време чертае сценарии, в които на суб-квантово ниво може да се манипулира самото време-пространство.
Според модела представен този път от Франсис Еверет (главен изследовател на мисията Gravity Probe B на университета в Станфорд) време-пространственият вортекс около Земята е манипулиран точно както Алберт Айнщайн предсказа преди десетилетия.
Тези нови модели са на път да обърнат на 180? всички познати до сега физични модели. Интересното тук е как НАСА започна малко по малко да потвърждава теории, които до скоро отказваше да приеме или обявяваше за смешни. Стоейки пред това откритие трябва да си спомним всички учени, които бяха осмивани и цензурирани публично и всички онези чиито кариери, работни места и даже живот бяха заплашени заради теориите, които агенцията смяташе за „неприемливи“. Рано или късно фактите излизат на светло и в този случай в памет на Алберт Айнщайн, чиито теории сочиха тези факти още преди десетилетия.
Откритието е от изключително значение не само за научната общност. С негова помощ както казва Клифърд Уил от вашингтонският университет, бихме могли да разберем теориите на мостът на Айнщайн-Розен и други такива касаещи време-пространството. Всеки път става все по-ясно: Шумановия резонанс е ключът към разбирането на гравитацията, а не обратното.
Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.
Благодарим Ви!