Когато днес искаме да опишем тоталното поражение на някого, казваме “това е неговото Ватерло”. Човек, претърпял своето Ватерло, вече няма нищо и е никой.
Е, нещата не стоят точно така, поне по отношение на човека, за когото Ватерло наистина слага край на кариерата му. Наполеон Бонапарт. В енциклопедиите ще прочетете, че на 18 юни 1815 година, край белгийското селце Ватерло се състои последната голяма битка, която води Наполеон – един от най-големите пълководци за XIX столетие. Това е безспорен факт – битката наистина се оказва последната, въпреки че самият Наполеон в навечерието й изобщо не се съмнява в своята победа.
До Ватерло се стига, след като през февруари 1815 година Наполеон бяга от заточението си на остров Елба и се връща във Франция. Започва периодът, известен като “стоте дни”. Бившият император детронира възстановения на трона Луи XVIII, събира огромна армия и се отправя към Белгия, за да спре настъплението на армиите от “Седмата коалиция” – сдружение между европейските монархически династии, целяща да сложи край на френското господство в Европа.
Въпреки че Наполеон разполага с около 190-200 000 армия, срещу него застават армиите на алианса между Великобритания, Прусия, Холандия, кралство Хановер, херцогство Насау и Херцогството Брауншвайг-Люнебург. Числеността на войските, които алиансът може да изправи срещу французите се оценява на 500-750 000 души, а с обявената мобилизация може да достигне и до милион. Затова Бонапарт решава да действа и да разгроми армиите на съюзниците по отделно, преди те да успеят да се обединят. На 13 юни френската армия навлиза в Белгия. Три дни по-късно французите побеждават армията на прусаците, водена от фелдмаршал Блюхер. Наполеон нарежда на маршал Груши да преследва отстъпващите прусаци, а самият той се отправя начело на 72-хилядна армия срещу силите на англо-холандския корпус, командван от фелдмаршал Артър Уелсли, херцог на Уелингтън.
Двете армии се срещат на бойното поле на 18 юни 1815 година. Всъщност, битката при Ватерло не се провежда край Ватерло. Градчето, което е увековечено в историята, се намира на 20-тина километра от Брюксел и в него в нощта преди битката се намира щаба на херцога на Уелнгтън. Той имал навика да кръщава водените сражения по името на мястото, на което е нощувал в деня преди битката, затова и сражението остава за историята като битката при Ватерло. Реалните бойни действия се развиват край селцето Мон Сен Жан. Англо-холандските сили заемат височината на платото Мон Сен Жармен и това им дава известно предимство.
Наполеон разчита изключително много на артилерията си. Самият той е артилерист и умее много добре да ползва мощта на артилерийския обстрел. Плановете му са освен силната артилерия, да използва и предимствата на тежката си кавалерия. Но за зла участ предната вечер вали дъжд. Това обърква плановете на французина. Битката започва не призори, както е прието за онова време, а почти по обяд. Вероятно Наполеон е изчаквал земята малко да поизсъхне, за да може да маневрира с артилерията и тежката си кавалерия. А изчакването може и да е заради фактът, че Наполеон получава стомашна криза. Заради обезболяващите, които са му дали лекарите, се говори, че прекарва почти цялото време на битката задрямал. Такива са били лековете – за обезболяване се ползвал предимно опиум.
Първата атака подлага на удар фланга на англичаните. Наполеон иска да отвлече силите им от центъра. До 16 часа боят се води наравно и англичаните успяват да отблъснат всички френски атаки. В този час обаче тежката конница на Наполеон настъпва срещу формированията от полкови карета на британските войски в центъра на сражението. Следвани от елитната гвардейска пехота французите са на път да пробият центъра. Отпор на атаката намират в британските гвардейски редици. Един час по-късно започва развръзката на цялото сражение.
Изпратеният по-рано да преследва отстъпващата пруска армия маршал Груши се оказва твърде предпазлив. Фелдмаршал Блюхер пък е много стабилен тактик и успява бързо и без големи загуби да заблуди преследващият го корпус на Груши. Така около 15 часа 30-хилядната армия на прусаците се появява на десния фланг на французите.
Малко по-късно френските войски превземат чифлика Ла е’Сент, който се намира в центъра на позициите на англичаните. Подготвя се нова атака на гвардията. Битката е в преломния си момент. Англичаните успяват да отблъснат жестоката атака на най-добрата военна част от френската армия – Старата гвардия. В същото време Блюхер пробива флангово френските линии. Французите започват да отстъпват. Около 22 часа двамата главнокомандващи – херцог Уелингтън и фелдмаршал Блюхер се срещат и това ознаменува победата на съюзните сили над Наполеоновата армия.
Четири дни по-късно, в Париж, Наполеон повторно се отказва от трона. След седмици на безцелни скитания бившият император осъзнава безизходността на ситуацията, в която се намира и се предава на англичаните. След преговори победеният френски диктатор е заточен на остров Света Елена, където прекарва остатъка от дните си до 5 май 1821 година.
Днес Ватерло е синоним на фиаското на един мъж, дръзнал да се издигне от нулата, до върховете на империята. За англичаните пък е символ на забележителна победа. И вероятно са прави, въпреки че и маневрата на пруската войска оказва своята роля. Но истината е, че духът и непоколебимостта на английската гвардия са решителни за прелома в сражението.
И между другото, не вярвайте, че херцогът на Уелингтън някога е произнасял думите “Ще ми се вече да се мръкне или да дойдат прусаците”. Не, Артър Уелсли никога не е казвал това.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>