Величествените руини на Баалбек се намират в Ливан, в плодородната долина Бекаа, на 85 километра североизточно от Бейрут. Някога Баалбек бил едно от най-свещените места, а храмовете му се смятали за чудеса на древния свят.
В наше време, Баалбек е забравен от всички. Той е разрушен и почти изтрит от лицето на Земята. Най-древната му история е неизвестна. При император Октавиан Август, градът станал римска колония (Соlonia Julia Augusta, Felix). Най-величествени са развалините на големия храм на Юпитер, построен през римския период. Храмът започнал да се руши от пагубното влияние на времето и войните, кото са се водели в този район. Окончателното му разрушаване станало през 1759 година, след земетресение. Зданието на главния храм, в дъното на големия двор, имало правоъгълна форма с размери 89х49 метра. Покривът бил подпрян на 54 коринтски колони, от които са се съхранили само 6. Обиколката им била 7 метра, а на височина достигали 19,8 метра (заедно с пиедестала – 24метра). Площта, на която са разпръснати обломките от разрушения храм е 5 кв. километра. В сравнение с този храм, Партенона в Атина е миниатюрен.
Теориите на Хършел са изумителни, защото ни принуждават да преосмислим историята си по нов начин. Нашите предци от небесата ли са дошли? Колко близо до истината е Хършел?
Години на войни и тероризъм са държали туристите настрана от древните руини в Баалбек в Ливан. Мястото някога е било известно като римския град Хелиопол и това са едни от най-големите и най-добре запазени римски руини. Баалбек може да представи и някой от най-значимите доказателства за праисторически космически полет.
Макар че вниманието е било насочено предимно към чуждите римски кули и колони, озадачаващият аспект на Баалбек засяга масивния многотонен каменен блок, подсилващ акропола на Баалбек – по-голям от този, който е в Партенона в Атина. Под римския Храм на Юпитер – чудо сам по себе си – лежи стена около 24 каменни блока, всеки тежащ 300 тона. В единия ъгъл има три масивни блока, известни като трилитон, всеки от които е дълъг 19 м. и според оценките тежи 800 тона. Наблизо има още един каменен блок, който е с дължина почти 24 м и тежи 1100 тона. Бивш куратор в Баалбек – Майкъл Алаф, казва за тези блокове:
„Независимо от огромните им размери, те са толкова точно поставени на мястото си и са така внимателно съединени, че е почти невъзможно между тях да се вкара игла. Никакво описание не може да създаде точна представа за озадачаващия и вцепеняващ ефект на тези огромни блокове за зрителя.“
Тъй като е станало очевидно, че гигандските каменни блокове под Баалбек са много по-стари от римския Хелиопол, възниква въпросът как примитивните хора са можели да повдигнат такава тежест? Традиционните автори смятат, че блоковете са били местени с дървени валяци – изглежда, че повече от 800 тона ще смажат дървените валяци – и лостовете са били използвани, за да се преместят 2268 до 2721 – килограмов блок на бетонна платформа. Другите изследователи, мъчейки се да намерят обяснение, обявяват, че могат да преместят каменни блокове, като ги преобръщат. Те първо повдигат блок от 2,5 тона и поставят под него подложки. Повтаряйки този процес могат да преобърнат камъни до около три четвърти тон само с помощта на 4 или 5 мъже. През 1996 г. авторът Алан Ф. Алфорд пита представители на Baldwins Industrial Services – водеща строителна компания, дали могат да преместят тежащият 1000 тона каменен блок от Баалбек и да го поставят на същата височина като трилитона.
„Макар че понякога се твърди, че съвременните кранове не могат да вдигат каменни блокове с тежест 800 тона, това всъщност е неправилно – открива Алфорд – Боб Макгрейн – техническия директор на Baldwins, потвърждава, че има няколко мобилни крана, които биха могли да вдигнат и да поставят 1000-тонен блок върху поддържаща структура с височина 6 метра… За съжаление обаче тези кранове нямат капацитета да се движат, докато преместват подобни тежки товари.“
Такъв кран, снабден с гъсеници, би изисквал неимоверна подготовка на земята, за да се придвижи подобен блок, включително изравнено и солидно наземно трасе.
След като чува други правдоподобни обяснения за това, как Baldwins би могла да постигне движение и поставяне на такъв масивен блок, Алфорд отбелязва:
„Всичко това е много интересно и ни дава известна представа за мащаба на инженерното предизвикателство, но, разбира се, има един малък проблем със сценария на Baldwins, а именно: нищо от технологията на ХХ век предполагаемо не е било на разположение, когато се е строял Баалбек.“
Отбелязвайки, че нито един римски император никога не се хвалил с храмовия комплекс в Баалбек или със строителството на неговата огромна основа, Алфорд казва:
„Това, което откриваме, са легенди, които подсказват, че Баалбек е бил построен от свръхчовешки сили в епоха, която е много по-ранна от началото на човешката цивилизация.“
Според местната легенда Баалбек някога се е управлявал от легендарния Нимрод – онзи шумерски владетел, който е повел атаката срещу боговете, като е построил прословутата Вавилонска кула. Твърди се, че Нимрод е бил пра-внук на Утнапищим – шумерския еквивалент на Ной. Това придава на Баалбек аспект на свещено място.
Търсейки вероятно религиозно значение в артефактите в Баалбек, Алфорд смята, че „римските богове са само част от отговора за светостта на Баалбек, защото градът в действителност е бил наречен на Баал – бога на бурите на ханаанците/финикийците. Легендите за бог Баал осигуряват многобройни очарователни паралели с боговете на древните месопотамски култове на избухналата планета… Всъщност собствените ми частни изледвания подказват, че самата религия на ханаанците/финикийците може да се опише като култ на избухналата планета.“
Матест Агрест – роден в Русия етнолог и математик, веднъж казва, че гигандската каменна основа на Баалбек някога е била използвана като площадка за излитане на космически кораби и че разрушаването на библейските Содом и Гомор е причинено от ядрен взрив. Агрест, който през 1970 г. става ръководител на лаборатория към Ленинградския университет, а в началото на 90-те години емигрира в САЩ, започва да вярва, че монументите на ранните култури са резултат от контакт с извънземни.
В многобройните си трудове върху древните шумерски текстове Захариа Ситчин също твърди, че масивните каменни блокове на Баалбек са допотопна площадка за кацане на совалка на древните астронавти. Възможно ли е строителите да са били древни астронавти, или пък може ли да са от някаква праисторическа цивилизация?
Баалбек не е единственото място с масивни каменни блокове, чиито размери и теглото изглеждат отвъд способностите на примитивните хора да местят и да вдигат товари. Мегалитните руини на Тиахуанако се намират на 12 мили южно от езерото Титикака в Западна Боливия. Изумителното е, че огромните камъни са съединени с модулни фитинги и слижни свързващи нива, които не се откриват в никоя друга древна култура. Много от тези блокове са съединени с Т-образни метални клампи, които са излети на място от портативна ковачница. Някои от тези блокове тежат между 100 и 150 тона. Един от тях тежи около 800 тона!
Известен като Баалбек на Новия свят или американския Стоунхенж, огромния каменен комплекс в Тиахуанако се смята от някои за най-старите руини в света. В действителност скорошното откриване на подземни структури сочи, че Тиахуанако е бил построен не като пристанище на езерото, а преди съществуването на Титикака. Легенди от този район твърдят, че градът е бил дар от древни небесни богове, но много отдавна е бил потопен в потоп. Освен това се твърди, че по времето, когато Тиахуанако процъфтява, Луната не е била в днешната си орбита.
Близо до Тиахуанако се намират руини, известни като Пума Пунку, които са издигнати от гигандски прецизно оформени блокове, много от които изглеждат машинно правени. Камъните, съставени от гранит и диорит, са по-твърди от всеки друг материал с изключение на диамантите. Руините в Тиахуанако и Пума Пунку са разпръснати така, сякаш са разрушени от катастрофално събитие.
Източник:ТУК