Някои го наричат елегия от мрамор, за други е вечният символ на безсмъртната любов. Столетия след създаването си той омагьосва посетителите с великолепието на архитектурата си и мистиката, съградена около една любов.
Тадж Махал – мавзолеят, който един влюбен мъж издига за починалата си съпруга. На 17 юни 1631 година, след раждането на 14-тото си дете, почива Мумтаз Махал – възлюбената съпруга на могъщия предводител на Великите моголи – Шах Джахан. Съкрушен от мъка по загубата на съпругата си, владетелят взема решение да построи за нея огромен паметник. А според някои, самата Арджуманд Бано Бегум (както е истинското име на Мумтаз Махал) моли на смъртния си одър съпруга си за честта, да бъде положена във величествен мавзолей.
Мумтаз Махал умира на 39-годишна възраст в град Бурханпур, където е разположен лагера на войската, водена от съпруга й в един от поредните му походи. Любимата жена съпровождала Шах Джахан във всичките му военни кампании. Временно останките й са погребани в градината Зайнабад, а после са пренесени в Агра и препогребани в Тадж Махал. Мумтаз Махал е племенница на императрица Нур Джахан, а съпругът й – Великият император на моголите е внук на императо Акбар.
Мавзолеят, издигнат в памет на починалата кралица, започва да се строи през 1633 година. Нужни са почти 22 години за да се сътвори този разкош от мрамор, скъпоценни камъни и метали. По време на строителството около преминаващата наблизо река е изградена цяла система от кладенци. В работата по издигането на монумента участват над 20 000 души – каменоделци, гравьори, скулптури, майстори по инкрустациите, художници и калиграфи от цялата империя са заети с проектирането и осъществяването на това грандиозно по мащабите си начинание. Архитектурата на Тадж Махал е ярък пример за моголската традиция.
За вътрешните стени на градежа са използвани тухли, които се произвеждат на място, но всичкият мрамор за облицовката на сградата е донесен от много различни краища на света. В изящно обработените каменни блокове са инкрустирани 28 различни вида скъпоценни камъни. Самата сграда е завършена към 1648 година. Градините и стената, която обгражда целия архитектурен комплекс отнемат на майсторите още 5 години.
А Тадж Махал е наистина цял архитектурен комплекс. Разположен е върху правоъгълно парче земя с размери 580 на 305 метра. В центъра на цялото творение е белият мраморен постамент с мраморната гробница на Муматаз Махал. Зданието на мавзолея представлява куб със заоблени стени мавзолей. Дизайнът е абсолютно симетричен спрямо централната част с постамента и гробницата на кралицата. Във всеки от ъглите му се извисяват 4 минарета. В главната зала се намират два празни мраморни саркофага – гробниците на Мумтаз Махал и Шах Джихан. Тленните им останки са положени не в саркофазите, а под тях.
Според легендите, около 1658 година се разнася слух, че Шах Джахан е тежко болен. Един от синовете му – Аурангзеб го детронира и узурпира престола. Великият могол бива заточен в намиращата се в непосредствена близост Червена кула на крепостта Агра. Шах Джахан възнамерявал да построи за себе си точно копие на Тадж Махал, но изцяло облицовано с черен гранит. Плановете му не се осъществяват и той е положен до любимата си съпруга.
През 1983 година Тадж Махал е включен в списъка на ЮНЕСКО за обектите от Световното Наследство. Комплексът неизменно се нарежда във всички модерни напоследък списъци, които търсят новите Седем чудеса на света.
От ноември месец 2004 година мавзолеят може да се посещава и нощно време. Два дни преди и два дни след пълнолуние – това са нощите, когато може да разгледате нощния Тадж Махал. През деня той блести в бяло, сутрин и при залез изглежда розов, а нощем е като изваян от сребро.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>