Тази находка е сред най-известните археологични артефакти в света. От прочутия бюст Неферти́ти науката е почерпила много сведения за живота на Древен Египет.
Уникалният артефкат е открит на 6 декември 1912 година в ел Амарна, по време на разкопки на древноегипетския Ахетатон — градът, служил за кратко като столица на фараона-еретик Ехнатон. Разкопките се провеждат под егидата на Германското източно общество, а експедицията се ръководи от немския египтолог Лудвиг Борхард. Бюстът е открит в едно от помещенията в дома на древноегипетския скулптор Тутмос заедно с десетки други скулптури с изображения на фараона Ехнатон и негови приближени.
 |
| Руините от работилниците на “главния скулптор” на Ехнатон, Тутмос, където е открит бюста на Нефертити |
Град Ахетатон се е намирал на мястото, където днес се издига ел Амарна. Появява се по времето на царуването на съпруга на Нефертити, фараонът Ехнатон. Фараонът-реформатор, дръзнал да се покланя само на един-единствен бог Атон, в стремежа си да сломи съпротивата от страна на жреците в Тива, заповядва около 1350 г. пр.н.е. да се изгради нова столица на царството. Избира долина на левия бряг на Нил, която е обградена от високо скално плато. Нарича новата столица “Хоризонта на Атон” – Ахетатон. Градът е построен в много кратки срокове – предполага се, че за това са били необходими не повече от 10 години. Около четвърт век играе ролята на столица на Древен Египет и резиденция на фараона. Според различни оценки, населението на Ахетатон е достигало до 45 000 души. Почти веднага след смъртта на Ехнатон столицата отново е пренесена в Тива, а новопостроеният град е изоставен и рязко се обезлюдява. Пясъците на пустинята го покриват и така градът се е запазил почти непокътнат почти 3500 години. Все пак, сградите, издигнати набързо преди хилядолетия и построени предимно от недобре изсъхнали тухли, доста са пострадали и голяма част от тях са рухнали скоро след изоставянето на Ахетатон.
След вековете в забвение, градът отново започва да се появява на бял свят благодарение на усилията на редица европейски археолози. В началото на ХХ век разкопките на ел Амарна са в разгара си. За пръв път Лудвиг Борхард посещава разкопките през 1907 година. Интересува се от перспективите за изследване на руините на жилищните сгради и занаятчийските ателиета, разположени в южната част на селището. През 1911 година берлинският магнат Джеймс Симон, който по-рано е финансирал разкопките на Борхард в Абусир, поема и пълната издръжка на археологичните проучвания в района на ел Амарна, като се задължава всяка година да заделя по 30 000 германски марки. Така Симон на 29 август 1911 година се сдобива с концесионни права за провеждане на разкопки в ел Амарна.
Още през първият зимен сезон на разкопки учените се натъкват на великолепни находки. Борхард постоянно изпраща отчети за работата на експедицията, а в личните си писма до Симон убеждава него и редица други членове на Германското източно общество да не афишират еуфорията си от резултатите на работата, “за да не попречат на бъдещото разпределяне на находките”.
До голяма степен успехът на експедицията се дължи на детайлния планов и научен подход, който ръководителят на работите налага в разкопките. По изработена от Борхард карта на Ахетатон археолозите се придвижват от източната част по протежение на някогашната главна улица на града. Изследват останките на 80 жилищни сгради и в южното “предградие” попадат на работилницата на “началника на скулпторите” Тутмос. Там се натъкват на 26 гипсови бюста. На участъка. отделен във владение на Тутмос, е имало две жилищни сгради и няколко помещения, използвани за работилници, които са се намирали под управлението на главния скулптор на фараона Ехнатон.
 |
| Разбитият бюст на Ехнатон |
Кулминацията на събитията в историята с откриването на бюста на Нефертити се случва на 6 декември 1912 година. По спомени на свидетели, в този ден археологическите работи се водят под наблюдението на помощника на Борхард, професор Херман Ранке. В дневниците на експедицията е записано, че през този ден на руините на работилницата на Тутмос работят 180 души. След сутрешния оглед и поставянето на задачите, Борхард заминава да посрещне принц Йохан Георг Саксонски и съпругата му Мария, които трябва да пристигнат с параход по Нил. Нещо обаче се обърква и се разминава с тях. По-късно Борхард записва в дневника си, че докато пътува обратно към разкопките, получава от Ранке спешно съобщение, че е “намерено нещо много добро”.
По същото време принцът и съпровождащите го лица, вече са пристигнали в ел Амарна. Когато се завръща на разкопките в квадрата с означение Р47.2, Борхард провежда оглед на откритите сред руините на помещение № 19 фрагменти от оцветен бюст на фараона Ехнатон, изобразен в реална големина. Лицевата част на бюста е много пострадала. Събирането на всички фрагменти от бюста Борхард възлага лично на най-добрия от работниците си и първи бригадир в експедицията Мохамед Ахмед ас Сенуси. Помага му друг по-млад колега.
Самият Борхард се заема с работите в направление към източната стена на помещението. Съвсем скоро, на 20 см от нея и на 35 см от северната стена, на нивото на коленете му се показват очертанията на шия с телесен цвят и изрисувани на нея ленти. Над шията се открива основата на бюст, а под нея – задната част от “перуката” на жена. С други думи, бюстът лежи с лицевата част надолу. За да бъде изваден е необходимо време: първо се налага да бъде извадена друга скулптура на глава на фараона, която плътно притиска бюста на царицата.
В крайна сметка, след много внимателна работа, от строителните отломки е изваден бюста на царицата и по всичко си личи, че той се е запазил великолепно през хилядолетията. Единствено ушите на скулптурата са пострадали и “липсва” лявото око. Изследван е внимателно целият изкопан материал и са открити фрагменти от изгубените детайли. Така и не е открита вложката за лявото око.
Оказва се, че находката е пандан – съпътстващ предмет към друг, с който съставляват едно цяло – към разбития бюст на Ехнатон и представлява оцветен бюст на царицата в реална големина. В дневника на разкопките Борхард записва, че “Боите са все едно положени току-що. Великолепна работа. Не можеш да го опишеш с думи. Трябва да го видиш с очите си”.
 |
| Олтара от Кайро, на който са изобразени фараона Ехнатон, съпругата му Нефертити и трите им деца |
По състоянието на бюста на Нефертити става ясно, че скулптурата на Ехнатон не е повредена след просто падане. Според някои предположения, скулптурният портрет на фараона-еретик е разбит при разрушаването на Ахетатон, след като отново властта преминава в ръцете на противниците му.
По времето, когато Лудвиг Борхард извършва разкопките в ел Амарна, Египет се намира под протектората на Великобритания, а египетската служба по охрана на древните паметници се ръководи от французи. Разпределянето на находките от експедицията на Борхард между Египет и Германия, от чието име се извършват разкопките, се проведжа на 20 януари 1913 година. Действащото правило тогава е “на равни части”. Артефактите за египетската част трябва да бъдат избрани от специалиста по Средното царство Гюстав Льофевр, който по думите на Борхард, е специалист по египетските папируси, но не много добре се справя с другите художествени ценности.
Като ръководител на археологическия екип, Борхард има право лично да подели находките на равни части, за да може представител да избере коя от тях да бъде за Египет и коя за Германия. Борхард групира всички предмети в 14 лота, по 7 за всяка страна. В едната част включва бюста на Нефертити, който в предварителния протокол е записан като “оцветена глава на принцеса”. Във втората половина, която Льофевр в крайна сметка избира да остане за музея в Кайро, се намира т.нар. Олтар от Кайро, на който са изобразени фараона Ехнатон, съпругата му Нефертити и трите им деца. Известно е, че Борхард знае, че до онзи момент в музея в Кайро няма олтар от подобен вид, затова и избира такова разпределение на артефактите.
Бюстът на Нефертити е издялан от цял варовиков блок, с последващата гипсова замазка и финално оцветяване. Липсват каквито и да е йероглифни надписи. Но характерната “корона”, която Лудвиг Борхард нарича “перука”, помага на изследователите да идентифицират модела, като го сравняват с други изображения на Нефертити. Стилът, в който е изработен бюстът, съответства на епохата на Ехантон, т.е. отнася се към времето на XVIII династия (Новото царство). Бюстът се отнася към т. нар. “късно амарнска фаза”, тоест към последните години от управлението на Ехнатон.
По време на реставрационните работи по скулптурата през 1925 година, по малките фрагменти, открити при разкопките, са възстановени ушите на статуетката. Слоят от бои, с които е оцветен бюста, е запазен без промени и никога не е реставриран.
Бюстът на Нефертити се намира в Новия музей в Берлин и се смята за най-значимия експонат в експозицията на музея.