През вековете градът е бил познат под различни имена, сред които Виресон, Ханчу, Намгьон, Хансон, Ханян, Гьонсон. Настоящото име произлиза от корейската дума за столичен град, която се счита, че произлиза от думата „сорабол”. Това название първоначално е използвано като определение за столицата на държавата Шила Гьончу.
През 18 г. пр.н.е. кралство Пекче основава столицата Виресон, която се счита за най-старото селище, което отговаря на Сеул в исторически план. На територията на съвременния град са открити части от крепостните стени на Виресон.
Трите кралства, формирали се в древността на територитята на Корейския полуостров, водят постоянно борба за пълен контрол, което води до смяната на владението на региона, където се намира днешен Сеул. През 392 г. Сеул влиза в състава на кралство Когурьо, а през 511 г. е завладян от обединеното кралство Шила-Пекче. Скоро след това кралство Шила успява да елиминира Пекче и Когурьо и разпростира властта си над Корейския полуостров. Създадената държава Обединена Шила съществува общо 267 години, докато не е победена от младото кралство Корьо през 935 г.
Вярвало се, че което кралство контролира долината на река Хан ще разполага със стратегически контрол над целия полуостров, защото реката се явявала транспортния център в района. През 1104 г. крал Сукчон от династията Корьо построява двореца си в Сеул, тогава наричан Намгьон. През неговото управление селището се превръща в град от първостепенно значение.
Ли Сон-гхе, по-известен като Таечо, узурпира трона през 1392 г. и слага край на династията Корьо, като поставя началото на династията Чосон, която управлява Корейския полуостров до анексирането му от Япония през 1910 година. През продължилото над 500 години управление на династията официалното название на страната е Царство Велик Чосон. Наименованието Чосон пък идва от Древен Чосон – корейското царство, което според легендите е основано през 2333 г. пр.н.е.
В 21-я ден на 10-я месец по лунния календар, което съответства на 29 ноември 1394 година Таечо обявява града за столица, и го преименува на Ханян. Императорът разпорежда построяването на нови крепостни стени, изграждането на храмове и издигането на двореца Кьонбоккун, който се е запазил до наши дни.
Стената, съградена по онова време, е с дължина от 18 км и свързва планините Букаксан, Инвансан, Намсан и Наксан, които обграждат града и се явяват негова естествена защита. С разрастването на града хората се заселват извън крепостните стени. До наши дни са достигнали само развалини от дебелите на места 7 метра укрепления, но все още са се запазили градските порти. Някога те се затваряли и отваряли всеки ден, а момента на отварянето и затварянето бил оповестяван с биенето на големи камбани.
Две от тези порти – Намдемун (Великата южна порта) и Тондемун (Голямата източна порта) днес са две от забележителностите на корейската столица.
Днес Сеул е сред най-модерните градове в света. Населението му надхвърля 10 милиона души, а заедно с предградията – 25 милиона.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>