В древността някои народи имали обичаи с началото на новата година да изхвърлят износените и ненужни им вече предмети. През средновековието, под въздействието на религиозния фанатизъм на един човек, други хора хвърляли в огъня книги и картини.
В деня на Сирни заговезни (или както го наричат в католическия свят – Тлъстия вторник) през 1497 година на централния площад във Флоренция се издига една клада. Кладата на суетата. Тълпите флорентинци хвърлят в огъня книги, накити, огледала, музикални инструменти, картини и… всичко, което може да се сметне, че подтиква човек към суетност.
Лудостта на тълпите е провокирана от Джироламо Савонарола. Доминиканският свещеник е фанатичен в своето схващане за аскетичен живот, без всякакви изкушения. През 1494 година френският крал Шарл VIII прогонва от Флоренция управляващата фамилия на Медичите. На поста управител на града е назначен Савонарола. За няколко години под негово управление градът преживява ужасяващ упадък. Доминиканецът постоянно въздейства с фанатичните си проповеди на флорентинци. Докато се стигне до лудостта на 7 февруари 1497 година, когато в кладата на суетата политат и книги, и произведения на изкуството.
Иронията в цялата история е, че само три месеца по-късно, тълпите, горили предметите на суетата, възроптават срещу некадърното и фанатично управление на Савонарола. В края на 1497 г. папа Александър VI изисква ареста му, а през май 1498 година Савонарола е осъден и изгорен на клада. Кладата му е издигната на същият Пиаца де ла Синьори, където предишната година е горяла Кладата на суетата.
Легендите, че на общата лудост се е поддал и великият Сандро Ботичели, изхвърляйки в огъня свои платна, са само мит. Няма никакви доказателства за подобно твърдение.
“Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.” Еклисиаст, 1:2
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>