Николай Иванович Пирогов се ражда на 25 ноември 1810 година в Москва. Той е тринадесето от общо четиринадесет деца в семейството и шестото, успяло да остане сред живите. Роден е в дворянско семейство. Още в детските му години, докато е ученик в началното училище, баща му е забъркан в скандал с липсващи държавни средства. С помощта на личния лекар на семейството 14 годишният Пирогов е пратен да учи в медицинския факултет на Московския университет (записан е, като са му добавени две години, за да покрие нормата от минимум 16 навършени години). Завършва медицина когато е едва на 17 години.
После продължава образованието си зад граница. Пет години работи в балтийския град Дерпт (днес град Тарту в Естония), където защитава и докторска научна степен. На 26 години младият хирург става професор в Университета в Дерпт, а няколко години по-късно заминава за столицата на империята – Санкт Петербург. Там се занимава както с практическа, така и с теоретична медицина. Ръководи катедрата по хирургия в Медико-хирургичната Академия и основава клиника по болнична хирургия. Подготвя и военни хирурзи.
От 1847 година Пирогов практикува военно-полева хирургия в армията в Кавказ. Там започва да ползва в практиката си етерът като обезболяваща анестезия; разработва и нов тип асептична превръзка.
Пирогов разработва метод за отстраняване на глезен, като се избягва ампутацията на крака, който днес е наречен в негова чест “операция на Пирогов”. Въвежда и нова дисциплина – топографска анатомия (т.нар. “ледена анатомия”). Изследванията, провеждани върху замразени трупове позволяват да се изработи илюстрирано ръководство за хирурзи. Анатомичният атлас става важен принос в оперативната хирургия. По време на Кримската война Пирогов е главен хирург в обсадения Севастопол. По това време, спасявайки хиляди ранени, Пирогов започва да използва гипсови превръзки за обездвижване на счупени крайници. Едновременно провежда и медицинска подготовка на милосърдни сестри.
След края на войната се връща в Санкт Петербург, но заради конфликт с царското семейство, изпада в немилост. Няколко години по-късно дори е освободен от държавна длъжност и е изселен в Одеса – въпреки огромните му заслуги и признанието му като хирург, засвидетелствано от много чуждестранни академии.
В имението си близо до град Виница, ученият организира безплатна болница и прекарва в нея почти целия остатък от живота си. Единствено по време на прсуко-френската война през 1870 година и по време на Руско-турската война от 1877-78 година Пирогов не е у дома си. По време на войната срещу Турция е повикан по лична молба на руския цар. Въпреки напредналата си възраст Пирогов пристига и се заема с активна работа във военно-полевата болница на руската армия, изградена край плевенското село Горна Студена. За стореното от Пирогов на българска земя може да се пише много. Важното обаче е, че признателността на българите към делото му е недвусмислена – най-значимото заведение за спешна медицинска помощ у нас е именувано в негова чест.
През 1881 година Николай Пирогов получава званието почетен гражданин на Москва. На 5 декември същата година почива в имението си в град Виница, днес – Украйна.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>