В нощта на 20 срещу 21 декември се отбелязва празникът на Митра.
Според една от легендите, майка му била девица. Пастири и мъдреци дошли да видят нейното новородено дете, а самият той като пораснал станал лечител и учител. Имал дванадесет ученици, а в навечерието на смъртта си, той им дал прощална вечеря с хляб и вино. Бил погребан в скална гробница и възкръснал.
Вероятно си мислите, че това е сбит разказ за Христос. Но не е. Това е накратко митът за Митра. И всичко описано в този мит е много по-старо от легендата за Христос.
Древноарийското и древноиранското божество Митра (Mithra) е покровител на справедливостта и всевиждащо око на Ящ – истината. Свързан е със Слънцето и по-точно с лъчите му, от които не може да се скрие никоя лъжа. Следи за изпълнението на задълженията, спазването на реда, поддържането на хармонията и равновесието.
Митра се превежда от персийски и староиндийски като “договор”. Затова и олицетворява неподкупността, строгото спазване на законите и отказът от заобикалянето на правилата.
На него е отредена и ролята на наказващият за нарушаването на законите, въздаващият правосъдие. В представите на индуси и перси Митра е създател не само на социалния ред сред човешкото общество, но като божество на правото и съюзите, той е създателят и на космическия ред и светлината. Свързан е с водите, слънцето; стопанин на пасищата и благодарение на неговите грижи дъждовете носят живителната си влага, от която избуява живота.
Митра се ражда от скала. Когато излиза от нея, той вече е въоръжен с меча и факел. По небесната шир препуска в златна колесница, в която са впрегнати четири белоснежни жребци.
Всяка година (според легендите) Митра извършва един и същи подвиг – преследва и убива символът на злото и тъмнината, бикът Геуш Урван (превежда се като “душата на бика” или “живата душа”). Всяка година бикът се възражда, за да бъде уловен от Митра и сразен.
В древността на божеството са принасяни жертви изключително под формата на бикове, а ритуалът е извършван, за да се измоли добра реколта.
В иранската култура денят на раждането му – навечерието на зимното слънцестоене на 20 срещу 21 декември, се почита с празника Ялда. Въпреки че не е свързан с исляма, отбелязването на древната традиция на “раждането”, както се превежда от арамейски “ялда”, теократичните власти в Иран подкрепят празника.
От персийските и индуските му корени, богът Митра се пренася и в елинистичната епоха, а по-късно е почитан и в Древен Рим. От римляните се прехвърля към племената, населяващи северните части на Европа и в тъмните векове, след падането на Римската империя, възникват множество мъжки воински братства, които следват принципите на справедливия Митра.
Митра е покровител на изпадналите в нужда и страдащите; предпазва ги от бедствия, но цената за тази му закрила е воденето на благочестив и праведен живот със строго спазване на моралните правила. Живеещите по неговите повели получават наградата на пълното блаженство в задгробния живот.
По традиция, общностите, които почитат и до днес Митра, запалват в тази нощ 21 огъня.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>