Да погледнеш Марс отблизо. 18 години след кацането на марсохода “Спирит”

Като небесно тяло Марс е известен на човек от хилядолетия. Днешното си название планетата получава още по времето на Древен Рим, където почитали Марс като бог на войната, а червеният цвят на планетата се асоциирал с разрушения и кръв. През 1887 година американецът Асаф Хол открива двата естествени спътника на планетата, които получават имената Фобос (Страх) и Деймос (Ужас). Спътниците са забелязани благодарение на великото противостоене на планетите.

През същата година италианският астроном Джовани Скиапарели съставя първата карта на повърхността на Марс. Върху светлите участъци от повърхността италианецът с несъвършените за времето уреди вижда някаква мрежа от тъмни линии, които нарича протоци. Скиапарели заявява, че тази мрежа е видима по цялата повърхност на Марс. После се намесва грешката в превода. Италианската дума canali е преведена като канали, а Скиапарели против своята воля е принуден да постави на картата на четвъртата планета в Слънчевата система “изкуствените хидросъоръжения”. Тогава започва и бурното обсъждане на въпроса “Има ли живот на Марс?”

Картата на Марс, изработена от Джовани Скиапарели

Усъвършенстванията в инструментите за наблюдение не дават никаква нова информация. Започват да се строят специални обсерватории за наблюдение само на Марс. Яснота по въпроса с “каналите” и живота на Марс обаче така и няма. Когато започва ерата на космическите полети, водещите в света нации изпращат сонди към Червената планета. Американските “Маринър” и “Викинг”, както и съветските “Марс” и “Фобос” дават по-добра представа за планетата, но загадките все така си остават. Изобщо, никое друго космическо тяло не е привличало толкова много интереса на учените, и никъде другаде провалите не са толкова много, както при космическото изследване на Марс.

Началото на третотохилядолети поставя нова епоха в изследванията на Марс. На  4 януари 2004 година, в рамките на проекта Mars Exploration Rover, на повърхността на Червената планета каца американският ровър “Спирит”. Задачата на апарата е да проучи повърхността на Марс и да “огледа” за признаци, които подсказват пряко или косвено за наличието (или отсъствието) на живот.

Ровърът каца в района на кратера Гусев в 04:35 часа по Гринуич на  4 януари 2004 година. Пътуването му към Марс започва 6 месеца по-рано – на 10 юни 2003 година е изстрелян от Кейп Канавъръл с ракета-носител Delta II. Само денонощие след кацането си “Сприт” предава на Земята първите изображения от марсианската повърхност.

Първоначално се предвижда мисията му да продължи 90 сола (марсиански дни, приблизително равни на 92 земни денонощия). Управлението му се извършва от специалната Лаборатория по реактивно движение. “Спирит” обаче се оказва прекрасно проектиран и събира научна информация цели 2269 дни след кацането си на Марс. Връзката с него прекъсва на 22 март 2010 година. 

Първата панорамна снимка от повърхността на Марс, предадена на Земята от “Спирит”