През 1748 година двама селяни копаят край изоставена мина край село Чивик в южната част на Швеция. По-късно ще признаят, че са тръгнали да търсят древно имане, но вместо това попадат на древна гробница. Гробницата става известна като Kivik Kungagraven (“Кралската гробница от Чивик”) и днес поразява с мащабите си. Известността си погребалното съоръжение дължи най-вече на изумително съградената главна погребална камера, по чиито стени са изписани картини, пресъздаващи вероятно религиозни ритуали. Гробницата е нехарактерна за региона от този период, и дава на учените възможността да “надникнат” в миналото на сложно устроеното общество и технологичното развитие на хората, живели в тази част на Скандинавия през бронзовата епоха.
 |
| Входът на гробницата |
На мястото, където е открита гробницата, някога е имало мина. Двамата селяни, които правят находката, тръгнали да търсят заровено съкровище. За тяхно разочарование не откриват нищо такова, защото гробницата е ограбена много преди тях и всичко ценно от нея е изнесено от осквернители още преди хиляди години.
Археолози започват научни проучвания на мястото в началото на 30-те години на ХХ век. По време на разкопките откриват втора погребална камера, която е много по-малка по размери от главната. Затова и тази втора камера е наречена “гробницата на принца”. В по-нови археологически проучвания в малката погребална камера са открити останките на лица в юношеска възраст. Целият комплекс представлява кръг с диаметър от около 75 метра. Вътре в главната погребална камера са поставени 10 каменни плочи, ограждащи пространство, където вероятно някога е бил положен починалият.
Каменните плочи са с почти квадратни размери и страната им е по около един метър. Върху тях са изрисувани изображенията на танцьори, музиканти, свирещи на рогове, свещеници в дълги роби и с качулки на главите, както и колесница, теглена от няколко коня. Изображенията върху ограждащите погребалното място каменни блокове много наподобяват скални рисунки, откривани на много други места в Северна Европа, в това число скалните изображения от Танум и други такива на територията на съвременна Дания.
 |
| На една от десетте каменни плочи е изобразена колесница, теглена от два коня и с колела с четири спици |
 |
| Рисунки върху една от десетте каменни плочи, ограждащи погребалното ложе |
Предполага се, че гробницата е съградена около 1500 г. пр.н.е. Липсата на артефакти пречи да се направи по-точна датировка, но по всичко личи, че е създаден през ранната бронзова епоха. В северната част на Стария континент бронзовата епоха е време, през което настъпват драстични промени в обществените отношения и търговията. По-добрите условия за търговия улесняват достъпа до ценните метали мед и калай, необходими за създаването на безценните за времето си бронзови оръжия и оръдия на труда. Умението да се обработва метала се разпространява из цяла Европа.
В Скандинавия бронзът също става масово достъпен по това време и главна роля за разпространението му изиграват по-добрите търговски връзки. Пак по това време из цяла северна Европа започват да се строят монументални погребални съоръжения и “Кралската гробница от Чивик” е само един от примерите за тази тенденция.
За момента обаче остава неясно, дали разпространяването на бронза позволява развитието на сложните социални връзки в обществата, а от там и до появата на монументалните гробници, предназначени за най-високопоставените лица в обществената йерархия. В по-ранните теории се приема, че социалната еволюция в Скандинавия се дължи точно на разпространяването на бронза, което довежда до формирането в европейските общества на класа от специалисти в обработката на металите и владетели, откъснали се като елит и властващи над по-многобройните земеделски домакинства.
Изображенията, открити в гробницата, показват ясни връзки със северните райони на съвременните Германия и Дания. Върху скалните късове са нарисувани коне, изображения подобни на кораби, както и колесница, теглена от два коня и с колела с четири спици. Това предполага, че хората, създали гробницата, са имали същите религиозни схващания, както и културите от цяла Северна Европа от този период. Сходните религиозни вярвания от своя страна сочат, че хората, населявали южните части на днешна Швеция, са били свързани по някакъв начин – например, културно и технологично, с общностите, населявали регионите на юг от техните земи.
Преди бронзовата епоха, основният материал за изработка на сечива и оръжия по тези места е кремъкът. В множество поселения от късния неолит са откривани кремъчни ножове. Но производството на бронз изисква добре обучени занаятчии, които първоначално е нямало как да бъдат подготвени на място. Налагало се е местните вождове да определят отделни членове на общността, които да бъдат изпратени на обучение в далечни места, където вече са се научили да произвеждат металната сплав. Подкрепата от страна на владетелите е била задължителен елемент. Когато обучените майстори се завърнат в родната си общност, владетелите са можели да ги ползват, за да създават по-добри земеделски сечива, бойни оръжия и не на последно място церемониални артефакти. С по-добрите инструменти, владетелите са можели да си позволят и съграждането на монументални гробници, в които да почиват вечно.
Независимо от причините, довели до развитието на технологиите и социалните структури в Скандинавските общности от бронзовата епоха, специалистите са единодушни, че макар и не толкова напреднали като Средиземноморските общества от същия период, северните народи също са разполагали с технологични познания много по-обширни, отколкото е прието да се смята. Скандинавците също са имали колесници, съграждали са монументални паметници и са умеели да строят кораби, с които да плават в суровите северни морета.
Вероятно тепърва археологията ще разкрива нови изненадващи факти за живота в древността в земите на викингите.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>