Тайните на румънския сфинкс

Историята на професор Константин Бурсуч

Професор Константин Бурсуч, твърди, че е влизал в голяма мрежа от изкуствени подземни галерии. „Има мрежа от истински тунели – в цяла Румъния. Картографирах чрез замервания на място само някои от тези подземни комуникационни канали, които са на 4-5 км. дълбочина под земята.“, казва професор Бурсуч.

Той не може да каже с точност кой и с каква цел е направил тези мистериозни конструкции, но разследването му продължава и ще има резултат. Обсъжда се, че в тяхната направа има участие интелект от друг свят във вселената или друго измерение.

Професора разказва: „С мен се свързаха същества от вселената, за които трябваше да направим сигнализираща система за кацането на голям извънземен кораб, нека го наречем космическа площадка. За да постигнем това ми беше позволено да имам излизания извън тялото си и да „скачам“ из време-пространството. Започнахме разследване преди 3 години, по време на което бях придружен от 2 същества, които имаха редовни контакти с извънземни цивилизации, които вече бяха на Земята. Не можем да публикуваме детайли около техниките и да издадем тайната, нито да дадем информация за тези същества или точните места, където се провежда разследването. Сред тревогите на тези същества-учители е и подземната тунелна мрежа в Румъния.“

Подземният лабиринт

„Започнах разследването си в Сучава. Трябва да кажа, че на петия километър под земята има духовен център, до който имахме достъп само със специално разрешение, потвърдено от съществата, които ме придружаваха.“, казва г-н Бурсуч. След това, той описва огромна искряща зала с полирани базалтови светещи стени, а високо на източната стена стояло златно слънце.

Професорът твърди, че е влизал физически в тунел през масива Чахлъу и бил придружаван от профоесор Трайан Станчиулеску, технически директор на Института по изобретения, клон на Научния институт. Излетият тунел бил 10 метра широк и 15 метра висок. Бил сводест и гравитацията липсвала, така че движенията ставали със „стъпки“ във въздуха. Този феномен, който той не може да обясни напълно, му позволил да изминава големи разстояния из тези подземни лабиринти за относително кратко време. Според картите на професора, един такъв мистериозен тунел, на дълбочина 1.5 км., свързва Сергезия в планините Ретезат (където между другото има база на Департамент Нула – бел. Н.) и селцето Бущени в планините Бучеджи, Чахлъу (Сукидава) и Сату Маре (всички имена и техните описания можете да намерите в Wikipedia – бел. Н.). През лятото на 2007 г., проф. Бурсуч започнал проучване в масива Годеану, на запад от манастира Тисмана, където открил друга подземна конструкция.

Има много твърдения за съществуването на мистериозни конструкции в дълбините на Румъния, за някои от които се знае, че са строго охранявани от властите. Начинът, по който са направени тези тунели от техническа гледна точка, е загадка. В контекста на тяхната дестинация, най-вероятната хипотеза е, че те са част от мрежа тунели, които съществуват из планетата и са връзка към мистериозния свят на Вътрешната земя.

Професор Бурсуч е притежател на патенти, сред които трябва да споменем въртящия се плазмен реактивен двигател, използван успешно при строенето на ракети. Той е автор на книгата „Как да построиш свое собствено НЛО“ издадена от издателство „Miracle“.

Г-жа Валентина, сляпата ясновидка

Има една жена в Яши, Румъния… Тя е наречена „сляпата ясновидка“.

Любопитното е, че г-жа Валентина, сляпата ясновидка, говори за пси-енергии, тунели и зали под планината Бучеджи. Нейните способности са били удостоверени от няколко комисии и в момента тя работи в различни медицински учреждения, бивайки в помощ на пациентите и докторите, с които тя си сътрудничи. Тя била поканена в NASA, за да тества своите способности. Или пък е била поканена заради тези тунели?… Кой знае.

Това е неин цитат отнасящ се до планините Бучеджи:

„(…) Но видях нещо много интересно под планината, където е Сфинкса на Бучеджи: отдолу има изкуствено правени тунели. Видях това, когато ми дадоха снимки на Сфинкса в Букурещ. „Гледайки“ тези снимки, видях вход, който е пазен от конник, възседнал бял кон. Да, той бе облечен в бяло. В дългата си ръка държи нож, а на главата си има корона. Стои там от дълго време, може би милиони години. (Навярно става дума за нефизически пазител, какъвто има всяко подобно място. Тракийските гробници също имат подобни пазители, които се поставяли най-вече от жреците от древни времена. – бел. Н.) Той ми „даде очи“ да виждам и влязох в тунел, който продължаваше дълго под планината. Когато влязох в тунела имаше голяма зала. В нейната дясна част видях различни отделения. Погледнах около първия тунел, където имаше маса направена от нещо твърдо, ярко и искрящо като кристал. Имаше още и три малки столчета. По масата имаше някакви драскотини, сякаш някой беше драскал по нея с нещо остро – стъкло или връх на камък – и стоеше на райета. Но драскотините бяха направени, както казах, прави, други бяха извити. На другите маси имаше други неща, сякаш всичко бе направено от кристал. Имаше нещо като чаши, но не като нашите, имаше нещо изографисано на тях.“

Определено има нещо гнило в Бучеджи.

Източник: http://www.parallelreality-bg.com

 

Ако Ви харесват публикациите ни моля помогнете ни да ги популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.

Благодарим Ви!